Виктор-Амадей III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор-Амадей III
Крал на Пиемонт и Сардиния
Vittorio Amadeo 03 Savoya 02 Sardinia.jpg
Лични данни
Управление 20 февруари 1773-16 октомври 1796
Пълно име Виктор Амадей Мария Савойски
Други титли Херцог на Савоя
Роден 26 юни 1726 г.
Торино,  Сардиния
Починал 16 октомври 1796 г.
Кастело ди Монкалиери, Торино,  Сардиния
Погребан в Базиликата "Суперга", Торино
Предшественик Карл-Емануил III
Наследник Карл-Емануил IV
Семейство
Династия Савоя
Баща крал Карл-Емануил III
Майка Поликсена Хесен-Ротенбургска
Брак Мария-Антония Испанска
Виктор-Амадей III в Общомедия

Виктор-Амадей III Мария (на италиански: Vittorio Amedeo III Maria; 26 юни 1726-16 октомври 1796) е крал на Пиемонт и Сардиния от 1773 до смъртта си. Въпреки че е консервативен монарх, до обявяването на войната срещу Революционна Франция през 1792 г. Виктор-Амадей III въвежда множество либерални по дух административни реформи в кралството си. Той е баща на последните трима сардински крале.

Произход[редактиране | edit source]

Виктор-Амадей III е роден на 26 юни 1726 г. в кралския дворец в Торино като Виктор Амадей Мария, херцог на Савоя. Той е най-големият син на сардинския крал Карл-Емануил III и на принцеса Поликсена Хесен-Ротенбургска. На 31 май 1750 г. Виктор-Амадей се жени за испанската инфанта Мария-Антония — най-малката дъщеря на испанския крал Филип V. Бракът е уреден от брата на инфантата — крал Фернандо VI, който цели да подобри отношенията си със Сардинското кралство, накърнени след Войната заавстрийското наследство, в която Испания и Сардиния се бият на противоположни страни.

Крал на Сардиния[редактиране | edit source]

Виктор-Амадей се възкачва на пиемонтския престол след смъртта на баща си през 1773 г. и започва усилена работа за подобряване на бюрократичния апарат и въоръжените сили на кралството. Въпреки че е подозрителен към всичко иновативно, Виктор Амадей III създава няколко нови държавни и културни институции по съвет на буржоазията и либералната аристокрация. Освен това той извършва и важна модернизация на пристанището в Ница.

След избухването на Френската революция през 1789 г. Виктор-Амадей III дава убежище в кралството си на двамата си зетьове — граф Дьо Прованс и херцог Д'Артоа и на сестрите им Мари-Аделаид и Виктоар — братята и сестрите на Луи XVI. През 1792 г. Виктор-Амадей III включва страната си във войната срещу Революционна Франция на страната на Първата коалиция. По време на Италианската кампания на Наполеон обаче войските на Виктор-Амадей III са разбити от французите при Монтеноте (12 април 1796), Милесимо (13-14 април 1796) и Мондови (21 април 1796). На 26 април 1796 върху окупираните територии на кралството французите създават марионетната Република Алба. Два дни по-късно териториите на републиката са върнати на Виктор-Амадей III, срещу което той е принуден да подпише унизителния Парижки договор от 15 май 1796 г., който слага край на Първата коалиция. Съгласно условията на мира Виктор-Амадей III отстъпва на Франция областите Савоя и Ница, градовете Куева, Чево, Алесандрия и Тортона и разрешава свободно преминаване на френски войски през териториите на кралството си. Този договор фактически унищожава самостоятелността на Пиемонт.

Витктор-Амадей III умира на 16 октомври 1796, оставяйки на своя наследник Карл-Емануел IV едно опустошено и икономически изтощено кралство, което се намира под френска хегемония.

Семейство[редактиране | edit source]

Виктор-Амадей III и Мария-Антония Бурбон-Испанска имат дванадесет деца:

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Amadeus III of Sardinia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.