Виктор Амадей II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Виктор-Амадей II)
Направо към: навигация, търсене
Виктор-Амадей II
Херцог на Савоя
Крал на Пиемонт и Сардиния
Maria Giovanna Battista Clementi, La Clementina, Portrait of Victor Amadeus II of Savoy, during the siege of Turin (1706), Reggia di Venaria (from Castle of Racconigi).jpg
Лични данни
Управление 12 юни 1675-3 септември 1730
Пълно име Виктор Амадей Себастиан
Други титли Крал на Сицилия
Роден 14 май 1666 г.
Торино,  Сардиния
Починал 31 октомври 1732 г.
Кастело Риволи, Торино,  Сардиния
Предшественик Карл-Емануил II
Наследник Карл-Емануил III
Семейство
Династия Савоя
Баща херцог Карл-Емануил II
Майка Мария-Жана Савойска
Брак Анна-Мария Орлеанска
Анна Каналис ди Кумиана
Герб Armoiries Sardaigne 1720.svg
Виктор-Амадей II в Общомедия

Виктор-Амадей II (на италиански: Vittorio Amedeo II di Savoia) е херцог на Савоя (1675–1720, 1730–1732), крал на Сицилия (1713-1720) и първи крал на Сардиния (1720-1730). Освен това той е принц на Пиемонт, маркиз на Салуцо, херцог на Монферат (1708-1730), граф на Аоста, Морен и Ница (1675–1720).

Френският крал Луи XIV урежда брака на Виктор-Амадей II и племенницата си Анна-Мария Орлеанска, за да осигури френското влияние в Савоя, но въпреки това Виктор-Амадей II не се поколебава по-късно да прекрати френското влияние върху политиката на страната си. След смъртта на стария савойски херцог през 1675 от името на малолетния Виктор-Амадей II започва да управлява майка му, която де факто стои начело на властта до 1684 г., когато Виктор-Амдей II забранява по-нататъшната ѝ намеса в управлението на страната. Взел участие във войната за испанското наследство, през 1713 г. Виктор-Амадей II е получава кралската корона на Сицилия, но седем години по-късно е принуден да отстъпи Сицилианското кралство на Австрия срещу кралската корона на Сардиния. Виктор-Амадей II оставя богато културно наследство след себе си - той обновява кралския дворец в Торино, дворците Венария и Ступениджи, и построява кралската базилика Суперга.

Ранни години[редактиране | edit source]

Виктор-Амадей II е роден на 14 май 1666 г. в Торино като Виктор Амадей Себастиан Саовойски, принц на Пиемонт. Той е единствения син на савойския херцог Карл-Емануил II от втория му брак с Мария-Жана Савойска. С раждането си получава титлата Принц на Пиемонт, която по традиция се носи от наследниците на савойската херцожеска титла.

Карл-Емануил II умира от треска през 1675 г., оставяйки властта на малолетния си син, от името на когото като регент започва да управлява майка му. През 1677 г. Мария-Жана се опитва да уреди брак между сина си и първата му братовчедка - португалската инфанта Изабела-Луиза, която по това време е наследница на португалската корона. Чрез този брак майката на Карл-Емануил II се стреми да запази властта над Савоя за себе си, тъй като Карл-Емануил трябвало да да се установи заедно с бъдещата си съпруга в Португалия. Плановете на регента означавали и бъдещо сливане на Савоя и Португалия. Виктор-Амадей II обаче отказва да се ожени за братовчедка си, а в двора се сформира и партия, противопоставяща се на заминаването му. Въпреки подписването на предбрачния договор още през 1679, плановете на регента се провалят и годежът е анулиран.

Като подходящи кандидатки за брак с Виктор-Амадей II по това време са обсъждани Мария Антония Австрийска, Мария-София Нойбургска, както и Ана-Мария Медичи. Виктор-Амадей II проявява желание да придобие Тоскана посредством един брак с последната Медичи и започва тайни преговори за брак с Анна-Мария Медичи, които обаче не дават резултат. Под натиска на Франция майката на Виктор-Амадей II решава да го ожени за френската принцеса Анна-Мария Орлеанска - племенница на Краля Слънце. Ръката на орлеанската принцеса е официално поискана през март 1684 г. Виктор-Амадей II използва обвързването си с Орлеаните, за да спечели политическа подкрепа за прекратяването на управлението на майка му, която по този начин е отстранена от властта още на 4 март същата година.

Солени войни[редактиране | edit source]

Едно от най-значимите събития, които се случват още по време на регентството на Мария-Жана са мащабните бунтове от 1680, известни като Солени войни. Причината за избухването на Солените войни е данъкът върху солта, който се събира от всички градове в Савоя. Този изключително непопулярен налог е въведен сто години по-рано от савойския херцог Емануил-Филиберто, за да се закрепи разстроената държавна хазна. Непопулярността на соления данък причинява силни брожения, които избухват най-напред в град Мондови, който пръв отказва да плати налога на савойския данъчен емисар в града. Вълненията в Мондови стават причина в града да бъде изпратена войска, която потушава вълненията много бързо. Скоро обаче по-сериозен бунт вдигат и жителите на Монталдо. В сраженията по улиците на града, продължили няколко дни, са убити около 2000 войници.

Новините за случващото се в Мондови бързо достигат Торино, където властите осъзнават, че събитията в Мондово са на път да запалят искарата на бунта в почти цял Пиемонт. Това принуждава майката на херцога да покани в Торино представители на Мондови, които да подпишат споразумение с централната власт.

Лично управление[редактиране | edit source]

Успял да отстрани от властта майка си, Виктор-Амадей решава да довърши докрай преговорите за бъдещ брак с най-малката дъщеря на орлеанския херцог Филип I и англисйаката принцеса Хенриета-Анна Стюарт. Предбрачният договор между Виктор-Емануил и Мария-Анна е подписан на 9 април 1684 г. във Версай, а на следващия ден двамата са венчани по доверие отново във Версай. Официланата цремония обаче е повторена в присъствието и на двамата на 6 май 1684 г.

Валденсите[редактиране | edit source]

През 1685 г. Виктор-Амадей II започва мащабни преследвания на валденсите (протестантски последователи) в Савоя. Изправена пред реален банкрут, с тази политика Савоя заплашва да изразходва и последните финанси на държавата. Поради съюза си с Англия и Холандия в Деветгодишната война от 1688 г. Виктор-Амадей II е принуден да смекчи политиката си спрямо валденсите и през 1694 г. издава т.н. Едикт за толерантство. Въпреки това през 1698 г. Луи XIV принуждава Виктор-Амадей да изгони всички протестантски имигранти от Савоя в съответствие с договора, който двете страни подписват през 1696 г.

Вътрешни реформи[редактиране | edit source]

Виктор-Амадей II предприема въвеждането на мащабни административни реформи в Савоя. През 1796 по френски образец е създадена системата на интендантствата, отговорни за събирането на данъците и прилагането на законите. През 1697 г. херцогът започва кадастриране на земята, което е завършено през 1711 г. и е съпроводено с проучване на църковното земевладение и привилегиите на духовенството. През 1717 е реформирана секретариатната система в Торино, като са създадени отделни секретариати за войната, вътрешните работи и външните отношения. През 1670 г. в Торино е обособена нова административна единица около княжеския дворец, която включва още военната академия, монетния двор, секретариата на войната и митническата палата.

Успоредно с административните реформи Виктор-Амадей II предприема и мащабна модернизация на войската. През 1690 е създадена наборна войска, а до 1714 е направен цялостен преглед и кодификация на структурата на военна система. През 1713 г. са поставени основите и военния флот, съставен от наследената малка сицилианска флотилия.

Външна политика[редактиране | edit source]

Въпреки че Савоя е част от Свещената римска империя, по време на управлението на Мария-Жана Савоя тясно се обвързва със Франция, изпада под силна френска зависимост и се превръща във френски сателит. Виктор-Амадей II слага край на това положение, като се включва в антифренските коалиции по време на Деветгодишната война и на Войната за испанското наследство. И в двата конфликта Савоя е оценена като ценен съюзник заради географското си положение, разкриващо възможност за отваряне на нов фронт срещу французите. По това време Савоя изпада в силна финансова зависимост от своите английски и холандски съюзници, чиито субсидии са използвани за поддръжка на боеспособна армия.

Война за испанското наследство[редактиране | edit source]

По време на Войната за испанското наследство, чуждестранните субсидии представляват почти половината от военните приходи на страната. Краят на Аугсбургската война поражда нов баланс на силите в Европа: смъртта на последния испански Хабсбург крал Карлос II поставя на испанския престол неговия братовчед Филип д'Анжу, който е внук на Луи XIV. От своя страна Виктор-Амадей II също се намира в линията на унаследяване на испанския престол, тъй като зестрата на прабаба му инфанта Каталина-Микаела Испанска, която през 1582 г. се жени за савойския херцог Карл-Емануил I, никога не е била изплатена от Испания, правейки според предбрачния им договор неоснователен отказа на инфантата и съпруга ѝ потомците им да се ползват с права при унаследяването на испанската корона. Този брак служи на Виктор-Амадей II като основание да издигне своите претенции към испанския престол, срещу който той очаква да получи териториална компенсация от страната на Испания. Претенциите на савойския херцог се насочват главно към Миланското херцогство, за завладяването на което Виктор-Амадей II подписва договор с Луи XIV. С подписването на договора от Вигевано през октомври 1696 обаче Луи XIV оттегля подкрепата си за савойските претенции към Милано, което принуждава Виктор-Емануил II да потърси подкрепа от император Леополд I.

Англия и Австрия също не подкрепят савойските претенции, а Австрия от своя страна издига претендент за испанския престол в лицето на Карл Австрийски, който се обявява за испански крал. Претенциите на Савоя са отхвърлени и от великото херцогство Тоскана. Междувременно Виктор-Амадей преследва и териториално разширение за сметка на Свещената Империя, от която успява да завладее множество феодални владения.

Виктор-Амадей II се оказва в позиция, заобиколен от всички страни от Бубонски владения. Това го принуждава да позволи преминаване на френски войски през Савоя по пътя им към Милано, към който самият той също има претенции. Принуден и този път да се съюзи с Луи XIV и внука му Филип V, Виктор-Амадей II е принуден да закрепи този съюз с брак между дъщеря си Мария-Луиза и испанския крал през 1701 г. Същата година Виктро-Амадей II участва на страната на французите в битката при Киари за овладяването на Милано. На следващата година обаче херцогът отново сменя страните като започва тайни преговори с императора, който му обещава Монфератското херцогство. За да привлече Савоя на своя страна Леополд I предлага на Виктор-Амадей II и обширни територии в Ломбардия.

Смяната на позициите предизвиква ответна френска реакция. През 1706 г. Луи XIV и Филип V изпращат големи войски срещу Савоя, които обсаждат Торино по време на битката за Торино. Френските части са командвани от полубрата на Анна-Мария - Орлеанския херцог. Съпругата на Виктор-Амадей II и синовете им са принудени да напуснат града и да потърсят безопасност в Генуа. Само навременната намеса на големи австрийски подкрепления на Евгений Савойски упява да спаси херцогинята и децата ѝ от французите.

След подписването на Утрехтския мир от 1713 г., който слага край на войната, испанските владения в Италия са поделени между Савоя и Австрия: Савоя получава Сицилианското кралство и част от Миланското херцогство, а Виктор-Амадей II получава кралска титла като крал на Сицилия.

След като много от съюзниците на Виктор-Амадей II изказват своите възражения относно новите граници на владенията му, през 1718 г. в Лондон всички замесени в конфликта сили подписват договор, с който Савоя отстъпва на Австрия остров Сицилия, в замяна на което Виктор-Амадей II получава остров Сардиния. Договорът влиза в сила от 1720 г. От тази година владенията на Виктор-Амадей II сформират т.н. Сардинско кралство, а той получава титлата Крал на Сардиния.

Абдикация от престола[редактиране | edit source]

През септември 1730 Виктор-Амадей II решава да абдикира от престола. Кралят прави това месец след като се жени тайно за любовницата си Анна Каналис ди Кумиана. Двамата се женят на тайна церемония в Торино, на 12 август 1731 г., след като получават разрешение от папа Климент XII. Все още привлекателен в средата на четиридесетте си години, Виктор-Амадей II е поддържал дългогодишна връзка с нея и като сватбен подарък я обявява за маркиза на Спино. Младоженците обявяват публично брака си на 3 септември 1730 г., което шокира целия двор. Кралят обявява и решението си да абдикира от престола и прави това на официална церемония в замъка Риволи. Синът му го наследява като крал Карл-Емануил IІI.

Въпреки че продължава да се титулува крал, Виктор-Емануил и съпругата му се преместват в замъка в Шамбери, където взимат със себе си само няколко човека за прислуга. В Шамбери Виктор-Емауил продължава да получава редовни сведения за управлението на страната.

Под влиянието на съпругата си, през 1731 г. Виктор-Емануил, вече претърпял един инсулт, уведомява сина си, че желае да се върне на престола. Арестуван по заповед на Карл-Емануил II, Виктор-Емануил е отведен в двореца Монкалиери, а съпругата му Анна е затворена в изправителен дом за бивши проститутки в Чева, но по-късно ѝ е позволено да се върне при съпруга си в замъка Риволи, където той е заточен по заповед на Карл-Емануил. Случилото се се отразява сериозно на стария крал, който започнал да посяга на жена си, обвинявайки я за бедите, които са го сполетели.

Виктор-Емануил II умира на 31 октомври 1732 г. Въпреки желанието си да бъде погребан в построената от него базилика Суперга в Торино, останките му са погребани в манастира Сан Джузепе ди Кариняно по заповед на сина му, който не искал да събужда спомена за скандала около абдикацията на покойния крал. След смъртта на Виктор-Емануил съпругата му е заточена в един манастир в Пинероло, където умира на 88 години.

Семейство[редактиране | edit source]

Виктор-Емануил II се жени на 6 май 1684 г. в Шамбери за френската принцеса Анна-Мария Орлеанска (* 27 август 1669, † 26 август 1728), дъщеря на Филип I Орлеански, херцог на Орлеан, и Хенриета Стюарт. Те имат шест деца:

  • Мария-Аделаида Савойска (1685-1712), херцогиня на Бургундия и дофина на Франция, съпруга на бургундския херцог и френски дофин Луи — внук на Луи XIV, тя e и майка на следващия френски крал - Луи XV;
  • Мария-Анна Савойска (1687-1690)
  • Мария-Луиза Савойска, кралица на Испания (1688-1714) — съпруга на испанския крал Филип V д'Анжу — внук на Луи XIV;
  • Виктор-Амадей (1699-1715);
  • Карл-Емануил III (1701-1773) , крал на Пиеомонт и Сардиния (1701-1773)
  • Емануил-Филиберто (1705-1715), херцог на Шабле (1705-1715).

На 12 август 1730 г. Виктор-Амадей II се жени в Торино (морганатичен брак) за Анна Каналис, контеса ди Кумиана (* 23 април 1680, † 11 април 1769), която става маркиза ди Спиньо. Te нямат деца.

Кралят има две извънбрачни дъщери от дългогодишната си любовница Жана-Батист д'Албер (* 18 януари 1670, † 18 ноември 1736):

Източници[редактиране | edit source]

  • Geoffrey Symcox: Victor Amadeus II: absolutism in the Savoyard State, 1675-1730, University of California Press, 1983, ISBN 978-0-520-04974-1
  • Andrea Merlotti: Vittorio Amedeo II. Il Savoia che divenne re, Gribaudo, 1998, ISBN 88-7707-054-4.
  • Francesca Rocci: Vittorio Amedeo II. Il duca, il re, l'uomo, Torino, 2006, ISBN 88-7707-054-4.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Amadeus II of Sardinia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.