Васил Априлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Априлов
български просветен деец
Васил Априлов 
Роден: 21 юли 1789 г.(1789-юли-21)
Габрово, Османска империя, днес България
Починал: 2 октомври 1847 г. (на 58 г.)
Галац, Влашко

Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) ( по правопис от 19 в.: Василiй Евстаѳьевичъ Априловъ[1]) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Биография[редактиране | edit source]

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800).[2] Впоследствие Априлов эавършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809).

През 1811 г. се установява в Одеса, където открива фабрика за спиртни напитки. По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.[3]

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“.[4] Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.[5] Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).[6] Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование у нас.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети,[7] както и текста на няколко старобългарски грамоти.[8]

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

Съчинения[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Габровското училище и неговите първи попечители
  2. Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 90.
  3. Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 75.
  4. Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829.
  5. Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 22-24, 33-36.
  6. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 128.
  7. Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, табл. 1
  8. Априлов, В. Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845.