Васил Априлов
|
||||||||||
Васил Евстатиев Априлов е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското Възраждане.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800).[1] Впоследствие Априлов эавършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809).
През 1811 г. се установява в Одеса, където открива фабрика за спиртни напитки. По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.[2]
Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“.[3] Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.[4] Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).[5] Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование у нас.
Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети,[6] както и текста на няколко старобългарски грамоти.[7]
През 1847 г. посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.
Съчинения [редактиране]
- Болгарские книжники, или какому славянскому племени собственно принадлежит кирилловская азбука? Одесса, 1841.
- Българските книжници, или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука? Одесса, 1841.
- Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841
- Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845
- Мисли за сегашното балгарско учение. Одесса, 1847.
- Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940.
- Съчинения (съст. и ред. Петко Тотев). С., Изд. Български писател, 1968, (Библ. Възрожденска книжнина).
Външни препратки [редактиране]
- „Васил Априлов“, Михаил Арнаудов, liternet.bg
Бележки [редактиране]
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 90.
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 75.
- ↑ Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829.
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, 22-24, 33-36.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 128.
- ↑ Априлов, В. Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841, табл. 1
- ↑ Априлов, В. Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845.
