Панчево (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Панчево.

Панчево
Народният музей в Панчево
Местоположение
Панчево Панчево на картата на Сърбия
Данни
Окръг:	Южнобанатски
Община:	Панчево
Население:	84 702 (със Старчево) (2002)
Надм. височина:	205 м
Геогр. положение:	44° 52' 1" сев. ш. 20° 37' 58" изт. д.
Пощ. код:	26 000 - 26 012
Тел. код:	013

Успенската църква в Панчево

Католическата църква в Панчево

Евангелистката църква в Панчево

Панчево (на сръбски: Панчево или Pančevo; на унгарски: Pancsova; на немски: Pantschowa; на румънски: Panciova; на словашки: Pánčevo) е град във Войводина, Република Сърбия, разположен само на 15 километра североизточно от столицата Белград. През 2002 общината има 126 069 жители население. Панчево е административен център на Южнобанатския окръг и на едноименната община. Град Панчево е най-голямото речно пристанище на река Тимиш.

[редактиране] География

Град Панчево е разположен на 2 км от левия бряг на Дунава (км 1154 от влива на реката в Черно море), на дунавския приток Тимиш.

Разположен е на обширна плодородна дунавска тераса в Южен Банат. Той е втори по големина след Зренянин в Банат и четвърти във Войводина.

[редактиране] История

Панчево е старо селище. В миналото градът се е наричал Панука, Панча, Бансив. През VIII век се споменава като крепост, търговски център и кръстопът. Описание на крепостта прави турският пътешественик Евлия Челеби.

През 1437 г. се споменава военната крепост Каструм Торнисте, завладяна през 1551 г. от османците.

В пределите на Свещената римска империя градът е от началото на XVIII век. През 1717 г., съгласно Свищовския мир, тя е отстъпена на австрийците. Градът се развива като фабричен център още през 1722 г., когато се открива фабрика за бира, след това за копринени платове, растителни масла и мелница. В откритата тук първа печатница в Банат се издава седмичния вестник "Панчевац".

[редактиране] Икономика

В Панчево е построен най-големият на Балканите комбинат за изкуствени азотни торове и най-големия в бивша Югославия завод за плоско стъкло от 1930 г. Има още нефторафинерия, завод за пътнически и спортни самолети "Утва", за автомобилни гуми, пластмасови изделия, електрически крушки "Тесла" и други - общо 19 индустриални предприятия.