Община Ловеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Ловеч
Map of Lovech municipality (Lovech Province).png
Общи данни
Област Област Ловеч
Площ 946.28 km²
Население 50 830 души
Адм. център Ловеч
Управление
Кмет Минчо Казанджиев
(БСП)

Община Ловеч се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч. Общината има 35 населени места с общо население 49 738 жители[1] (01.02.11 г.).

Населени места в община Ловеч

География[редактиране | edit source]

С 35 населени места община Ловеч заема 946 км2 от териториалната площ на Област Ловеч, което възлиза на 22,89%.

Релеф

Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини, на запад - източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район.

Климат

Климатът в Ловешката община е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Средната годишна температура на въздуха е 11.4°С. Годишният ход се характеризира с минимум през януари (-1.5°С) и максимум през юли (23°С). Средноденонощните температури на въздуха определят типичната за умереноконтиненталния климат температурна амплитуда от 24.5°С. Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 84% през декември. Максималната и стойност е през зимните месеци, когато температурите на въздуха са минимални.

Валежи

Средната годишна сума на валежите в региона е 636 мм с максимум през май, юни и юли (77-95 мм) и минимум през януари и февруари (28-32 мм). През зимните месеци валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10-12 см.

Ветрове

Средната месечна и годишна скорост на вятъра е сравнително ниска - от 1.3 м/сек през юли, септември и ноември до 1.8 м/сек през февруари, март и април. Преобладаващата посока на ветровете е североизток, запад и юг.

Почви и минерални ресурси

Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долините на реките - алувиално-ливадните. Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30-35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове - сливи, круши, ягоди, праскови. Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло. Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания. При комбинирано торене и напояване на тези почви се получават високи добиви от селскостопански култури. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.

Подземни богатства

В геоложко отношение територията на община Ловеч е изградена от седименти на долната креда – апт, и отложения на кватернера. Аптският комплекс е представен от три хоризонта - песъчливо-мергелен, ургонски и теригенен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници, Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели. Териерният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си. Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини. Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини. Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси - свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др.

Водни ресурси

Град Ловеч е разположен на двата бряга на река Осъм, която е десен приток на Дунав. Образува се от сливането на реките Черни и Бели Осъм. За начало е приета река Черни Осъм, която извира югозападно от връх Левски - Троянско-Калоферския дял на Стара планина. Река Осъм тече в северна посока, пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана, при град Ловеч завива на североизток и достига град Левски, Тук отново тече на северозапад и между с. Черковица и гр. Никопол се влива в р. Дунав. Дължината на реката е 314 км, а водосборната площ - 2820 кв. км. Водосборната област в горната част е добре залесена - бук и дъб. Дължината на реката до гр. Ловеч е 74.12 км, водосборната площ - 907 кв. км. Водният отток е неравномерно разпределен през годината. Подхранването на водите на реката е снежно-дъждовно. Най-високият воден стоеж в реката е отчетен през 1964 г. - 400 см, а най-ниският - 12 см, през 1993 г. Средноденонощното водно количество е 314 м3/сек, а максималното - 885 м3/сек. На територията на Ловеч река Осъм приема своя ляв приток Гознишка бара и няколко дерета. Оттокът на р. Осъм е нарушен от изградените на р. Черни Осъм две водохващания, които заедно с каптажа на извор Стенето образуват т.нар. група "Черни Осъм", която подава вода за водоснабдяване на населените места в Ловешка област, в т.ч. гр. Ловеч.

Подземни води

На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови. Пукнатинните води са формирани в скалните комплекси от мергели„ пясъчници и варовици. Циркулацията им се извършва от пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи. Карстови води се формират във варовиците. Подхранването им става както от атмосферните валежи, така и от пукнатинните води. Поровите води са формирани в алувиалните песъчливо-чакълести отложения на р. Осъм. Подхранват се от инфилтрацията на атмосферните валежи и от водите на р. Осъм, с които са в пряка хидравлична връзка. Нивото им е установено от 0.50 до 3.00 м от повърхността. При високи строежи на водите в реката нивото на подземните води също се покачва. Те не са агресивни спрямо цимент, етернит и бетонови съоръжения. Наличието на редуващи се окарстени варовити комплекси с мергелно-песъчливи, съчетано с редица гънки и разседи, създава условия за съсредоточаване на подземни води и образуване на карстови извори при Ловеч - Гурковото (1.5-10 л/сек) и Владишкото (0.4-27 л/сек). Подземните води в района се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване.

Флора

Флората е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район. Тук се срещат:

  • Centaurea atropuvpuvala - тъмнопурпурна метличина
  • Melica altissima – висока бисерка
  • Crocus tomasinianus -томасиниев минзухар, балкански ендемит
  • Aesculus hippcastanum - балкански ендемит и терциерен реликт
  • Ramonda serbica - балкански ендемит и терциерен реликт

Това растение, както и Haberlea rhodopensis, имат свойството да изпадат в анабиоза при неблагоприятни условия и след осемнадесет за първото и до тридесет и един месеца за второто растение да възобновят жизнените си функции при благоприятни условия. Тази способност е характерна за низшите растения, но при цветните е изключение. Растения, чувствителни към замърсяването на водата, въздуха и почвата:

Селскостопански култури:

Последните шест растения са послужили за основа на така наречените растителни тест-системи за проучване на мутагените на околната среда. Растения индикатори: Показват определено качество на околната среда. Например растения от род теменуга показват наличие на цинк и мед в почвата, някои житни растения - наличие на повърхностни води, лишеите са индикатори за степента на замърсеност на въздуха, а копривата и лопенът - за наличие на азот в почвата. Характеристика на състоянието, прогноза и оценка на въздействието върху растителността на доминантните и застрашените растителни видове, изменение на състоянието им в резултат от реализирането на проекта за изграждане на новото депо за ТБО В сегашния състав на растителната покривка, заемаща терените в непосредствена близост до проектното депо за ТБО, участват следните дървесни видове: цер (Quercus cerris L), благун (Quercus frainetto Ten), келяв габър (Carpinus orientalis) джанка (Prunus cerasifera). Храстите са представени от обикновена шипка (Rosa canina) и драка (Paliurus spinachristi). Към тревната растителност се отнасят обикновена ливадина (Poa pratensis L), ливадна власатка (Festuca pratensis Huds), ежова главица (Dactylis glomerata), лечебна комунига (Melilotus officinalis), синя метличина (Centaurea cyanus L), бял равнец (Achillea millefolium L), дребна динка (Sanquisorba minor Scop). От посочените флорни видове няма защитени съгласно Заповед №718 от 20.06.1989 г. на КОПС и Заповед № РД-402 от 07.11.1995 г. на МОСВ. Носещата повърхност на бъдещото депо за ТБО обхваща площта на плоско дере с размери около 120 дка. Дерето е сухо, с разширени дънни части, покрити с тревна растителност. По време на строителството ще бъде засегната тревната покривка. Могат да се наблюдават незначителни промени във видовия ѝ състав. Депото за твърди битови отпадъци на община Ловеч съгласно проектната разработка е разделено на 9 експлоатационни участъка. В настоящия ОВОС по отношение на стойността на изграждането на депото са разгледани първите три участъка, които формират първия етап на експлоатация на депото с продължителност 12-15 години, чието финансиране е обезпечено. При изграждането му ще бъдат изсечени около 15 бр. дървета (дъбове и келяв габър). От гореизложеното следва, че опасност от отрицателно остатъчно въздействие върху трайната растителност не съществува. След приключване на експлоатацията и изграждането на повърхностната изолация се създават условия за изпълнение на биологичната рекултивация на депото. Както по време на строителството на обекта, така и по време на неговата експлоатация не се очакват негативни изменения на условията за растеж и развитие на флорните видове в района на депото за ТБО на община Ловеч. За съществуващото сметище е изготвен проект за техническа и биологическа рекултивация. Целта на биологичната рекултивация за сметището е биолого-екологическо повишаване на противоерозионната устойчивост на повърхностния (покриващ) слой и естетическо подобряване и облагородяване на ландшафта. По същество това е подготовка и мелиорации на сметището за настаняване и отглеждане на растителността в зависимост от почвено-климатичните условия. Почвата е подходяща за отглеждане на някои видове треви без предварително третиране. Подбрани са екологически пластични тревни видове с плитка коренова система с цел предпазване на изолационния екран на сметището от разрушаване вследствие на проникването на корените в дълбочина. За създаване на устойчив тревостой се препоръчва тревна смеска от многогодишни тревни видове с взаимно допълващи се свойства. За случая подходяща е тревна смеска със следния видов състав: ливадна власатка (Festuca pratensis), бяла детелина (Trifolium repens), червена детелина (Trifolium pratense), ежова главица (Dactylus dlomerata), ливадна метлица (Poa pratensis), пасищен райграс (Folium perenne). Почвата около района на сметището на община Ловеч е необработваема и покрита с тревна и нискостеблена растителност. В състава на растителната покривка, намираща се в непосредствена близост до сметището, влизат рудерални видове, чието присъствие се свързва с промените в условията на средата и антропогенното въздействие. Тези видове се отличават с лесна приспособимост към измененията на средата, висока репродуктивна способност и малки изисквания към условията на съществуване. В проекта за рекултивация не е изяснен въпросът с начините на поливане на рекултивираните части на сметището, как ще се доставя и откъде необходимото количество вода. По всяка вероятност водата ще се взема с водоноска от река Осъм, но това трябва да се изясни и да се допълни проектът. С изграждането на депото не се нарушава съществуването на защитените видове.

Фауна

Фауната е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район. Тук се срещат (сухоземни охлюви):

В района се срещат и следните ендемични видове:

Извънредно богата на ендемити е пещерната фауна на Предбалкана. Животни, чувствителни към замърсяването на водата, въздуха и почвата:

Особено чувствителни към почвеното замърсяване са бактериите, актиномицетите и почвените гъби. Характеристика на състоянието, прогноза и оценка на въздействието върху фауната на доминантните и застрашените видове животни; миграционни коридори, изменение в състоянието им в резултат от реализирането на проекта за изграждане на новото депо за ТБО Според зоогеографското райониране на България разглежданата територия се отнася към:

  • Палеоаритичната фаунистична област
  • Евросибирската фаунистична подобласт
  • Старопланинския район

В този район преобладаващо участие имат евросибирските и средноевропейските зоогеографски елементи. От земноводните и влечугите често срещани са обитателите на откритите ландшафти, които могат да се смятат за компоненти на степния биом. Представители на такива местообитания са: зелена крастава жаба (Bufo viridis laur), голяма водна жаба (Rana ridibunda Pall), зелен гущер (Lucerta viridis), обикновена водна змия (Natrix natrix L), смок мишкар (Elaphe longissima Laur), дъждовник (Salamandra salamandra L) и др. Дъждовникът обитава гористи склонове, най-често близо до бреговете на планински реки и ручеи в усойни и сенчести места. Зелената крастава жаба предпочита влажни и сенчести места. Размножава се във водата. Смокът мишкар обитава твърде разнообразни места, най-често влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност. Птиците са представени от качулата чучулига (Galerida cristata), градска лястовица (Delichon urbica), гълъб (Colunba livia f), домашно врабче (Passer domesticus), голям синигер (Parus major), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus). Качулатата чучулига и градската лястовица са видове, обитаващи населени места. Обикновената ветрушка обитава открити пространство с малки горички и скални терени. Гнезди в хралупи, скални цепнатини и ниши. От клас бозайници най-често обитаващите района на обекта са: таралеж (Erinaceues concolor), къртица (Talpa europaea), див заек (Lepus europaeus), обикновена полевка (Microtus arvalis) и др. Описанието на животинския свят е направено по литературни данни. От основните видове в района на обекта защитени са зелена крастава жаба (Bufo viridis), смок мишкар (Elaphe longissima), качулата чучулига (Galerida cristata), градска лястовица (Delichon urbica), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus) и таралеж (Erinaceues concolor). С изграждането на депото не се нарушава съществуването на защитените видове. В резултат от реализирането на проекта може да настъпят негативни промени върху фауната, свързани с проектираните и извършвани в момента изкопно-насипни, строително-монтажни и транспортни дейности. Те са източник на шумово, прахово и аерозолно замърсяване, което е свързано с промяна на териториите на местообитание, изменение в хранителната база и безпокоене на животните в района. Разглежданият обект е под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, поради което съществени изменения в тяхното състояние не се очакват. С реализирането на проекта не се очаква да настъпи качествена и количествена промяна в установеното равновесие в района по отношение на животинския свят. С техническата и биологическата рекултивация на старото сметище се очаква подобряване на условията за местообитаване на животните от района.

Горски фонд

Според геоботаническото райониране на страната районът попада в Европейската широколистна горска област, Илирийска провинция, Дунавски хълмисто-равнинен окръг. Коренната растителност в района е била представена от смесени гори от цер (Quercus cerris L), граница (Quercus pubescens Willd) и виргилиев дъб (Quercus virgiliana Ten). Силното антропогенно въздействие върху екосистемите в района е изиграло съществена роля върху съвременната специфика на горската растителност. Съвременната производна растителност (по Бондев) в този район е съставена от:

  • селскостопански площи на мястото на смесени гори от цер (Quercus cerris L) и граница (Quercus pubescens Willd);
  • храсталаци с преобладаване на драка (Paliurus spinachristi), в съчетание с ксеротермни тревни формации предимно на мястото на ксеротермни горски формации от цер (Quercus cerris L) и благун (Quercus frainetto Ten);
  • селскостопански площи на мястото на гори от полски брест (Ulmus minor Wilid), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora C. Koch) и др.;
  • гори и храсталаци от келяв габър (Carpinus orientalis).
Защитени природни обекти

В крайселищната територия на гр. Ловеч, която е приблизително 1394 ха, са разположени крайселищен парк от 18 ха и лесопаркове на площ 659 ха. В границата на селищната територия няма защитени природни територии, но като цяло в Ловешка област попадат едни от най-интересните резервати, включени в Народен парк "Централен Балкан" – Боатин, Царичина, Стенето, Козя стена, Кашка, Зелениковец.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Население - общини и области в България - „НСИ“