Владиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владиня
България
Red pog.png
Владиня
Област Ловеч
Red pog.png
Владиня
Общи данни
Население 386 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 30,012 km²
Надм. височина 217 m
Пощ. код 5563
Тел. код 06925
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 11452
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Минчо Казанджиев
(БСП)

Владѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на двата бряга на река Величка. Надморската височина е около 180 м., като района е хълмист, с много локални изворчета и няколко рекички (бари). В западната част на селото се наблюдава свлачище, което унищожи един масивен железобетонен мост.В землището на селото има четири микроязовира и един напоителен канал. През 80-те години са правени изследвания за наличие на нефт, но всичко бе скрито от обществеността. Предполага се, че е открита топла вода при сондажа, а и на 20 км. са нефтените полета на Долни Дъбник. Според най-нови данни в момента се правят отново сондажи за нефт, като шансовете да бъде намерен се оценяват от специалистите като много добри. В екипът са включени повече от 20 български и 10 руски специалисти. В близките месеци ще бъдат публикувани резултатите от сондажа, а заинтересованите компании са предимно от бившия СССР.

История[редактиране | edit source]

Село Владиня е разположено на около 2 км. източно от древния римски път от крепостта Ловеч (също и от прохода през Ст. Планина) към р. Дунав. В този район е имало станция за смяна на конете и вероятно място за почивка. Произхода на името идва, според някои, от дъщерята на княз или средновековен благородник. На 2 км. северно от селото има две местности (по течението на друга рекичка) наречени съответно Селище и Черковица. Там са откривани останки от глинени съдове, корозирали монети, части от стари инструменти. До 1980 в селското училище имаше малка изложба на предмети, но сега то не функционира. Предполага се, че вследствие на неизвестна причина населението е мигрирало в сегашното село. На височините непосредствено над северната махала се забелязват окопи и военни съоръжения, които са част от най-външния обръч на обсадата на гр. Плевен през Руско-Турската война 1876- 1877 година. Местността е позната като Табята.


Преобладаващи са източно-православните жители.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

По времето, когато населелението е било около 2000 души е имало Земеделско училище. Организирани са били библиотека, смесен хор, театрална група, две духови музикални групи, ловно дружество и др. Масово са празнувани Трифон Зарезан, Първи Май, Девети Септември и Селския събор. Съботните вечери са прекарвани на открито в центъра на селото, където е свирила духовата музика и хората са танцували и разхождали на групи "Движение". Празнувани са още и Сурваки, Пьрва Пролет, Осми Март, Русаля(готви се ритуално храна при което се раздава за здраве).

Редовни събития[редактиране | edit source]

Събора на селото е на 13 ноември или през почивните дни които го следват. Жителите празнуват също така на 24ти май, когато се прави курбан на центъра на селото. Традицията бе възобновена преди няколко години. Празникът се нарича Русаля.

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]