Владиня
Владиня | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 230 души[1] (15 март 2024 г.) 7,67 души/km² |
Землище | 30,012 km² |
Надм. височина | 208 m |
Пощ. код | 5563 |
Тел. код | 06925 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 11452 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Ловеч Страцимир Петков (ИТН, БВ; 2023) |
Владѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на двата бряга на река Величка.
Надморската височина е около 180 м, като района е хълмист, с много локални изворчета и няколко рекички (бари). В западната част на селото се наблюдава свлачище, което унищожи един масивен железобетонен мост. В землището на селото има четири микроязовира и един напоителен канал.
През 80-те години на 20 век са правени изследвания за наличие на нефт, но всичко е скрито от обществеността. Предполага се, че е открита топла вода при сондажа, а и на 20 км са нефтените полета на Долни Дъбник.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Владиня е разположено на около 2 км източно от древния римски път от крепостта Ловеч (също и от прохода през Ст. Планина) към р. Дунав. В този район е имало станция за смяна на конете и вероятно място за почивка.
Произхода на името идва, според някои, от дъщерята на княз или средновековен благородник. На 2 км северно от селото има две местности (по течението на друга рекичка) наречени съответно Селище и Черковица. Там са откривани останки от глинени съдове, корозирали монети, части от стари инструменти. До 1980 в селското училище имаше малка изложба на предмети, но сега то не функционира. Предполага се, че вследствие на неизвестна причина населението е мигрирало в сегашното село.
На височините непосредствено над северната махала се забелязват окопи и военни съоръжения, които са част от най-външния обръч на обсадата на гр. Плевен през Руско-Турската война 1877 – 1878 година. Местността е позната като Табята.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Преобладаващи са източноправославните жители.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 333 | 100,00 |
Българи | 304 | 91,29 |
Турци | 26 | 7,80 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 2 | 0,60 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]По времето, когато населелението е било около 2000 души е имало Земеделско училище. Организирани са били библиотека, смесен хор, театрална група, две духови музикални групи, ловно дружество и др.
Масово са празнувани Трифон Зарезан, 1 май, 9 септември и селския събор.
Празнувани са още и Сурваки, Пьрва пролет, 8 март, Русаля (готви се ритуално храна при което се раздава за здраве).
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото е на 13 ноември или през почивните дни които го следват. Жителите празнуват също така на 24 май, когато се прави курбан на центъра на селото. Празникът се нарича Русаля.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Асен Георгиев Илиев (Райко) (1924 – 2009), партизанин от Народна бойна дружина „Чавдар“ и Партизански отряд „Христо Кърпачев“, офицер от БНА, полковник.
- Никола Калчев (1926), политик от БКП
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|