Радювене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Община Ловеч. За селото с подобно име в Община Роман вижте Радовене.

Радювене
Изглед от централната част на Радювене
Изглед от централната част на Радювене
Общи данни
Население736 души[1] (15 март 2024 г.)
10,3 души/km²
Землище71,81 km²
Надм. височина298 m
Пощ. код5540
Тел. код069292
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ69523
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023)
Кметство
   кмет
Радювене
Галя Петрова
(ГЕРБ)
Радювене в Общомедия

Ра̀дювене е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Радювене се намира на 10 км запад-югозападно от Ловеч. Разположено край река Тоша, приток на река Вит, в Среден Предбалкан, на около 300 метра надморска височина. Умереноконтинентален климат. Тъмносиви горски почви.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 1996 2007
Население 1655 2819 3423 3624 3644 3562 3533 2682 2292 1772 1302 1173 1260 802

История[редактиране | редактиране на кода]

Според една от легендите, селото е кръстено на жена на име Рада. Тя е създала селото, като се е преселила там със синовете си. Това е първоначалното име на селото.

От 1950 година е наименувано „Стояново“, на родения и живял тук Стоян Едрев, комунистически партизанин. През 1996 година селото връща старото си име Радювене.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнската (източноправославна) религия е основна.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В землището на с. Радювене има тракийски надгробни могили. В местностите „Хайдушката чешма“, „Пейов кладенец“ и „Табашкото“ има останки от тракийски селища, в „Табашкото“ – и от некропол. В местността „Шаковец“ е открито забележително тракийско сребърно съкровище от IV-III век пр.н.е.(от 1912 г. е в Народния археологически музей в София със съдействието на директора д-р Богдан Филов). Съкровището от Радювене съдържа 10 сребърни фиали, 2 сребърни арибаловидни съда и 2 апликации за конска амуниция.
  • В местността „Балика“ през 1989 г. е намерено монетно съкровище от 72 сребърни денари на Римската Република.
  • Запазена е черквата „Св. Параскева“ (от 1889 г.) с дърборезбени царски двери и венчилка, 16 икони от 1889 г.
  • „Доновската“ пещера, дължина 76 метра, денивелация 5 метра.
  • Язовир „Радотина“ с площ от 65,074 дка.
  • Паметник на Стоян Едрев, за който се носи легендата, че под него са заровени костите му.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

В „Българи от старо времеЛюбен Каравелов (1867) пише:

Кунино, Радювене, Горня и Долна Скравена, Ихтиман и Копривщица се славят с красотата на жените.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Радювенец е придворен готвач на Султана. Дядо Стоян, родом от Радювене, на младини забегнал в Цариград, където при неизвестни обстоятелства станал придворен готвач. Тук той спечелил симпатиите и благоволението на двореца, служил дълго време и се върнал в Ловеч богато възнаграден. Отворил фурна и станал доставчик на войската в града. Дядо Стоян е баща на Цачо Шишков, който на 15 юли 1877 г. загива в Ловеч, в битка срещу османците.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]