Българи от старо време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

"Българи от старо време" е повест от Любен Каравелов, която се отнася за времето на Възраждането, XIX-ти век. Счита се за българска класика.

В книгата се описват основните недостатъци на българското общество по това време, но също така се описват традиции и ценности. Основната идея на книгата е: “Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро”.

Разказва се за това как дядо Любен иска да ожени сина си Павлин за дъщерята на Хаджи Генчо - Лила. Сватбата е уговорена, но Павлин се промъква една нощ в къщата на Хаджи Генчо.Но бива хванат и отива в затвора. Алчният Хаджи Генчо иска 5 000 в замяна на свободата на Павлин, обвинявайки го за крадец и измамник. Дядо Любен плаща глобата и синът му е освободен, но Хаджи Генчо решава, че е по-добре да прати дъщеря си в манастир. Павлин я спасява с помощта на баща си. двамата млади се женят и си имат детенце. Накрая Хаджи Генчо отива в тяхната къща и връща взетите 5 000 като ги дава на внука си, уж разкайвайки се за стореното, но всъщност само иска да пие от хубавото винце на дядо Любен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]