Угърчин (община)

Угърчин (община)
Координати: 43°06′00″ с. ш. 24°25′01.2″ и. д. / 43.1° с. ш. 24.417° и. д.
43.1, 24.417
	Угърчин (община) Координати: 43°06′00″ с. ш. 24°25′01.2″ и. д. / 43.1° с. ш. 24.417° и. д.
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Ловеч
Площ	523.1 km²
Население	6 528 души
Адм. център	Угърчин
Брой селища	11
Управление
Кмет	Станимир Петков ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (6); БСП (3); ДПС (2); Земеделски народен съюз (2);
	Угърчин (община) в Общомедия

Община Угърчин се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната и северна част на Област Ловеч. С площта си от 523,103 km² заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на изток – община Ловеч;
на юг – община Троян;
на югозапад – община Тетевен;
на северозапад – община Луковит;
на север – община Плевен, Област Плевен.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно и ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Средния Предбалкан, като на нейна територия се намират части от пет орографски единици.

Най-южната част на общината се заема от северните склонове на най-високата планина на Предбалкана – Васильовска планина, с връх Васильов 1490 m, издигащ се в най-южната точка на общината.

Северно от нея, през средата на община Угърчин се издига рида Гагайка. Той започва на запад от пролома Боаза на река Вит и завършва под името Кичера при село Микре. Най-високата му точка връх Агъла (523 m) се издига североизточно от село Сопот, а северно от селото Сопотска река го проломява с дълбока каньоновидна долина. Източно продължение на рида Гагайка са Микренските височини (връх Пашаалан 875 m), от които в пределите на общината попадат западните и северозападните им части.

Северно от рида Гагайка и Микренските височини са разположени ниските Угърчинските височини, които заемат почти 2/3 от цялата площ на община Угърчин. Тяхната максимална височина връх Палангурска могила (507 m) се намира в най-югозападната им част, северно осело Славщица. Угърчинските височини са разделени на две половини, западна и зточна от дълбоката, на места каньоновидна долина на река Каменица. В нейното корито, северно от село Драгана се намира най-ниската точка на общината – 191 m н.в.

Петата последна орографска единица в общината – Ловчанските височини се простират в най-източната ѝ част, със своите югозападни разклонения. Тук североизточно от заличеното село Киркова махала се издига най-високият им връх Гюнето (655 m).

Води[редактиране | редактиране на кода]

Над 95% от територията на община Угърчин принадлежи към водосборния басейн на река Вит. Основна водна артерия е десния приток на Вит река Каменица (49 km). Тя извира под връх Гюнето в Ловчанските височини, тече на запад, северозапад и север в широка долина до махала Съботковци. След това реката навлиза в дълбок каньон, при село Драгана излиза от каньона, а след селото навлиза във втори и напуска пределите на общината. На нея, в широко долинно разширение е разположен общинския център град Угърчин. Основни притоци на Каменица са реките: Сопотска река (Батънска река, ляв) и Катунецка река (Тоша, десен).

Южната част на община Угърчин се отводнява от друг десен приток на Вит – река Калник (41 km) заедно с нейните леви притоци Лесидренска река (19 km) и Команска река.

На река Калник е изграден големият язовир Сопот, като в пределите на общината попада неговата долна част и преградната му стена.

В крайния изток на общината, през землището на село Голец протича река Дрипла, която е ляв приток на река Осъм и, която отводнява останалите 5% от територията ѝ.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	6505	100,00
Българи	5291	81,34
Турци	107	1,64
Цигани	234	3,60
Други	15	0,23
Не се самоопределят	43	0,66
Не отговорили	815	12,53

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население 5035 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Угърчин, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Голец	138	41,590		Микре	119	59,684
Драгана	151	32,079		Орляне	63	13,154
Каленик	113	14,323		Славщица	55	28,761
Катунец	324	48,671		Сопот	134	37,264
Кирчево	992	20,178	Помашка Лешница	Угърчин	2163	134,806
Лесидрен	783	92,593		ОБЩО	5035	523,103	няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

през 1886 г. – заличена е м. Келеменли махла (Геджикли махла) без административен акт поради изселване;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Селим махла на м. Киркова махла;
МЗ № 2988/обн. 06.03.1944 г. – признава н.м. Василевски воденици за отделно населено място – м. Василковска махала;
Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – признава н.м. Диксан махлеси (от с. Катунец) за отделно населено място – с. Орляне;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Угърчин за с.гр.т. Угърчин;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Киркова махла на м. Киркова махала;
Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Угърчин за гр. Угърчин;
Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Помашка Лешница на с. Кирчево;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
Указ № 384/обн. 04.11.1996 г. – отделя с. Соколово и землището му от община Угърчин и го присъединява към община Ловеч;
Реш МС № 489/обн. ДВ бр.52/10.07.2015 г. – заличава с. Василковска махала и го присъединява като квартал на с. Славщица;

– заличава с. Киркова махала и го присъединява като квартал на с. Голец.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,1 km:

участък от 24,7 km от Републикански път I-4 (от km 20 до km 44,7);
последният участък от 19,5 km от Републикански път III-307 (от km 20,3 до km 39,8);
началният участък от 10,1 km от Републикански път III-401 (от km 0 до km 10,1);
началният участък от 5,6 km от Републикански път III-402 (от km 0 до km 5,6);
участък от 12,7 km от Републикански път III-3005 (от km 31 до km 43,7);
последният участък от 14,5 km от Републикански път III-3504 (от km 16,3 до km 30,8).