Голец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голец
България
Red pog.png
Голец
Област Ловеч
Red pog.png
Голец
Общи данни
Население 175 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 41,59 km²
Надм. височина 339 m
Пощ. код 5573
Тел. код 06933
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 15552
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Валентин Вълчев
(независим)

Голѐц е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Село Голец е разположено на двата бряга на река Дрипла (Големият Дол, както още е известна), която разделя два успоредни склона на Ловчанската планина. Намира се на 25 km югозападно от град Ловеч и на 35 km северозападно от град Троян. Най-близки на Голец села са: на изток – Абланица и на запад – Микре. На 10км източно от селото протича река Осъм, по течението на която е прокаран още от римско време път за Тракия, а през 1948г е построена от бригадири железопътната линия Ловеч-Троян. Южно от селото минава магистралата СофияВарна. По-голямата част от селото е събрана, но има махали, отделени на 2 – 3 км, наречени по името на мястото – Пазар дере, Улуман или на родовете – Юровци, Аговци, Тошовци.

История[редактиране | edit source]

На сегашното си място селото е от сравнително не далечно време. Според предания, то започва съществуването си около 1300 г. на местността Гузре, на 2 km западно от днешното село и се е състояло от около 40 къщи. Поради това, че мястото е било изложено на бури и ветрове, след около 50 години живот, жителите се преместват на изток, на местността Селището. В началото на 1400-те в тази местност се явява млад момък, непознат за тогавашните жители, който задирва красивите девойки. Възрастна жена поръчва момъкът да бъде наблюдаван. Установява се, че слизал по дерето от Киркова махала и носът му бил с една ноздра(от там идва името на пещерата Змейка). Жената казва, че това е змей, който ще унищожи селището и хората се преместват на изток, на местността Червещица(днес - Червесъра). Новото селище е наречено Червешница, по името на местността.

Към 1490 г. на турски бей, страсен ловец от с. Шанките(днес Соколово), изчезва ловното куче. Той обвинява българите от село Червешница и заповядва селото да бъде изгорено, всички младежи и девойки откарани в Анадола, а останалите българи изклани в местността Каниското. Останали живи само българинът дядо Дончо и синът му Лазар-недъгав момък, които си правят колиба в местността Дончадъса. На територията на днес съществуващия Голец е имало турско село, без никакви българи. Намирало се в местността Малекъра (днес известна като Турска махала).

Към 1500 г. в селото идва първият българин, скитникът бай Кольо, наричан „Голтакъ“, който построява първата българска къща. По-късно придошлите българи наричат селото по неговия прякор – Голец. Втората българска къща израства от сина на бай Дончо, Лазар. На това място и днес живеят техните поколения. Селото било откъснато от централните пътища и запазено от турски потери и безчинства, затова става убежище на българи от други села: От Голяма Желязна – родът Митовци, от Угърчин – Дяновци, от Микре – Тошковци, от Пирот – Даскаловци, от Славяни – Йовчевци, от Шипково – Пеювци, които създават махала Пазар дере. По-късно идва момък – сърбин, който се оженва за българка и имат пет дъщери, които дават началото на родовете: Банчовци, Радевци, Натовци, Гивизовци и Клатичковци. Няколко семейства, дошли от Македония създават Сели махала(днес-Киркова махала).

В четата на Христо Ботев взема участие като четник голчанинът Петко Колев Маринов (Панчев). Когато четата е разбита, той заминава за Белград. Баща му отива с кон и го връща в родното му село.

Основен поминък на населението в миналото и днес са животновъдството и земеделието. Но обработваемата земя е била неплодородна и недостатъчна и младежите са ходили из полските села на жътва, а някои от мъжете – по Влашко на гурбет. В последните години много млади хора трайно се установяват в градовете Ловеч, Троян, Плевен, Габрово. Затова населението непрекъснато намалява. През 1939 г. е имало 580 семейства, с 2100 души население, през 1958 г. 450 семейства, с 1851 души, 1964 г. 430 семейства, с 1487 души, 1977 г. 405 семейства, с 1026 души, а днес - около 200 души.

По сведения на стари хора, начално училище е имало от 1881 г., което се е намирало в частна къща. Първият учител е Стоян Даскала от с. Белши, Троянско. През 1907 г. е построена сградата на началното училище. Прогимназия има от 1920 г., намирала се в частна къща, а сградата е построена през 1933 г. Читалището е основано през 1927 г. Имало е много добър самодеен колектив, известен в околните села. Църквата е построена през 1943 г.

Източници:

1.↑ Дипл.работа № БФ 981-3.0./1977 г. ВТУ "Кирил и Методи", "Говорът на с.Голец, Ловешко", Дял I, т.1 "Историко-географски сведения", Автор: Й.И.Христова., 1977 (използването е с разрешение и помощ от автора)

2.↑ Сведения, дадени от: Христо Енчев Маринов, Цвятко Цвятков Дачев, Пена Йочева Атанасова, Стана Дойчева Тонова, Кольо Йочев Дуков, Христо Цанов Събчев, Мита Стоянова Пейкова, 1976, 1977 г.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Старата носия на жените от селото е била: на главата бели кърпи с "крайци"(наплатени), на които са забождани през лятото цветя, а през зимата варакосани китки; ризи с шарени широки ръкави; през зимата обличали сукмани, а през лятото-вълненици; червени престилки, препасани с тъкани или обшити с мъниста колани с чопрази; обували калци, плетенишарени чорапи, навуща и цървули. Различието в носията на младите и стари жени е била китката и новите дрехи. Мъжете обличали следната носия: на главата поставяли кожен калпак, на младите бил с три дъна, а след войните започнали да носят и каскети; обличали риза(нашита около врата и на маншетите), потури, дълга аба(за празник-къса аба), елеци от шаяк, червен пояс с бели ивици; обували са цървули, навуща, навити с бели върви или каишки. Дрехите били украсявани с гайтани, фестони и др. Шиели ги мъже - абаджии. Обичаите са били свързани с религиозни национални обреди. Хорото правели с песни, а по-късно с гайда и кавал. В района на село Голец се намират пещерата Змейка, с дължина 130 m и водопадът Кавука.

Източници:

1.↑ Дипл.работа № БФ 981-3.0./1977 г. ВТУ "Кирил и Методи", "Говорът на с.Голец, Ловешко", Дял I, т.1 "Историко-географски сведения", Автор: Й.И.Христова., 1977 (използването е с разрешение и помощ от автора)

2.↑ Сведения, дадени от: Христо Енчев Маринов, Цвятко Цвятков Дачев, Пена Йочева Атанасова, Стана Дойчева Тонова, Кольо Йочев Дуков, Христо Цанов Събчев, Мита Стоянова Пейкова, 1976, 1977 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]