Кирчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирчево
България
Red pog.png
Кирчево
Област Ловеч
Red pog.png
Кирчево
Общи данни
Население 1 265 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 20,178 km²
Надм. височина 503 m
Пощ. код 5521
Тел. код 06920
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 36943
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Валентин Вълчев
(независим)
Кметство
   - кмет
Кирчево
Орфей Александров
(ЕНП)

Кѝрчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Село Кирчево се намира в планински район, в полите на северния дял на Средна Стара планина, в склоновете на Васильовската планина.

История[редактиране | edit source]

Първите данни за съществуване на население на това място са от края на 15 век (няколко домакинства в Помеждине — според опис на турски регистри на Никополския санджак). През 1516 г. селото се е наричало Лешница. По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на властта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите с тези на мюсюлманите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма, павликяните се сдобивали с привилегирован статут. Така много от жителите на селото станали „войнуци“, „търпанджии“ и „ямаци“, последното от които в превод от османотурски означавало „помагачи“. До 1971 г. селото се наричало „Помашка Лешница“.

В селото пехливанлъка се е развивал още от османския период. Така например султан Абдул Меджид (1839-1861) притежавал личен борец от Помашка Лешница на име Ибрахим Гавазоглу. След Чипровското въстание, през 1688 и Руско-турската война, от 1877-1878 г., в селото се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и ромски семейства. През тоталитарният период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата. След краха на тоталитарния режим част от младото население възприема православието, което изповядва в църквата на съседното село Лесидрен.

Към 1853 година в селото са живели 299 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 448.[1]

Културни забележителности[редактиране | edit source]

  • Училище „Христо Ботев“, основано през 1906 г.
  • Останки от римска крепост в местността „Калето“.
  • Читалище, основано през 1927 г.

Природни забележителности[редактиране | edit source]

  • „Криваците“ с площ 3 хектара, обявени през 2003 година за защитена местност с характерен ландшафт.
  • минерална вода на извор „Барутница“

Реки:

Върхове:

Редовни събития[редактиране | edit source]

селски събор (панаир) — на Илинден. Провежда се турнир по борба /народни борби/в памет на Стефан Мирославов „Крушата“, в който участват състезатели от цялата страна. За официален празник на селото се счита 3 Март.

Икономика[редактиране | edit source]

Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник — облицовъчен камък и павета, както и от дърводобив.

Личности[редактиране | edit source]

  • Кирил Райков Вълов /Кирчо/ — ятак — разстрелян на 05.04.1944 г. в местността „Криваците“. Селото носи неговото име.

Литература[редактиране | edit source]

  • Gözler,К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
  • Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско — преход към модерност. — В: Общи Балкани — Млади автори — Първи книги., т. III, С., 2004,
  • Хюсеин Мехмед — Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., София, 2007.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

Външни препратки[редактиране | edit source]