Направо към съдържанието

Кирчево

Кирчево
България
42.9933° с. ш. 24.3626° и. д.
Кирчево
Област Ловеч
42.9933° с. ш. 24.3626° и. д.
Кирчево
Общи данни
Население1248 души[1] (15 март 2024 г.)
61,9 души/km²
Землище20,178 km²
Надм. височина550 m
Пощ. код5521
Тел. код06920
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ36943
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Илия Миленов Антонов

Кѝрчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.

Село Кирчево се намира в планински район, в полите на северния дял на Средна Стара планина, в склоновете на Васильовската планина.

До 1971 г. селото се наричало „Помашка Лешница“.

В селото пехливанлъкът се е развивал още от османския период. Така например от Помашка Лешница султан Абдул Азиз (1830 – 1876) притежавал двама лични борци – Ибрахим Гавазоглу и Хаджи Ибо. След Чипровското въстание, през 1688, и Руско-турската война, от 1877 – 1878 г., в селото и околността се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и ромски семейства. През тоталитарния период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата.

Към 1853 година в селото са живели 299 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 448.[2]

Културни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Училище „Христо Ботев“, основано през 1906 г.
  • Останки от римска крепост в местността Калето.
  • Читалище, основано през 1927 година.

Природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Криваците с площ 3 хектара, обявени през 2003 година за защитена местност с характерен ландшафт.
  • минерална вода на извор Барутница.

Реки

Върхове

Селски събор (панаир) – на Илинден.

Провежда се турнир по борба (народни борби) в памет на мафиота Стефан Мирославов – Крушата, в който участват състезатели от цялата страна.

За официален празник на селото се счита 3 март. 5 април – изкачване до паметника на Кирил Райков Вълов, чието име носи селото.

Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник – облицовъчен камък и павета, както и от дърводобив.

  • Кирил Райков Вълов (Кирчо) – ятак – разстрелян на 05.04.1944 г. в местността Криваците. Селото носи неговото име.
  • Gözler, К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
  • Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност. – В: Общи Балкани – Млади автори – Първи книги., т. III, С., 2004,
  • Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., София, 2007.
  1. www.grao.bg
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.