Драгана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драгана
България
Red pog.png
Драгана
Област Ловеч
Red pog.png
Драгана
Общи данни
Население 205 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 32,079 km²
Надм. височина 304 m
Пощ. код 5524
Тел. код 06939
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 23060
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Валентин Вълчев
(независим)

Драга̀на е село в Северна България намиращо в община Угърчин, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Село Драгана е разположено на ЗО км западно от Ловеч - там, където Стара планина се слива с Дунавската равнина и може да се счита и за полубалканско и за полуполско село. От юг на север землището му се прорязва от долината на малката река Каменица. Самото село е разположено в едно неголямо разширение, оградено от стръмни склонове и скали, които го защитават от ветровете и придават по мек характер на климата му. През зимата тук ги няма присъщите на дунавските села сурови студове, а летните нощи са прохладни. На югоизток от Драгана, в посока изток-запад, се издига дълъг около 10км хребет, който започва от най високата местност Усоето и стига до Пимотски връх, откъдето със стръмен горист скат слиза към реката. По билото на този хребет минава границата между землищата на Драгана и Угърчин. Северният му склон се спуска към дълбоко дере - Домуз дере, което се влива в Каменица от изток. На югозапад  постепенно се издига заоблен хълм, носещ названието Високи връх. Северната и североизточната част на драганското землище представлява леко нагъната равнина - ниви, ливади, овощни градини, пасища и горички. В землището на Драгана се простират и няколко горски масива - Гущера, Шакирското, Узун келеме, Усойната, Билото, Мечи лъг.

История[редактиране | edit source]

В римско време на мястото, където е днешната Драгана е имало древно селище. Свидетелство за това са останките от крепостта Калето. Според легендата селото е кръстено на мома на име Драгана, която турците запалили в буренаците, за да я накарат да излезе и да приеме мохамеданската вяра. До Освобождението тук са живели няколко семейства турци, черкези и абази, но по време на Руско-турската война те се изселват в Турция и на тяхно място се заселват пришълци от близки села - най-вече Угърчин, Лесидрен, Сопот и Брусен. Те се разполагат компактно в очертани от завоите на реката махали - Угърчинска, Лесидренска, Сопотска, Брусенска. След Кресненското въстание, тук са заселени бежанци от Пиринско. Те заемат най-северната част и там създават Македонската махала. През 1938 г. правителството заселва в югозападния край 30-40 семейства от шопското село Бов и така се създава Бовската махала. Първоначално отделните махали не се различавали съществено по говор, бит и обичаи и са водили обособен живот. Впоследствие, обаче постепенно се смесват и общувайки повечето от тези различия изчезват.

Религия[редактиране | edit source]

Влиянието на религията в Драгана е много слабо. В селото никога не е имало църква

Развитие[редактиране | edit source]

Към края на тридесетте години в селото има около 400 къщи и около 2000 жители. До Първата световна война драганчани живеят в типичните селски едноетажни паянтови къщи, върху каменни основи с плетени стени и пръстен под и покрити с плочи или турски керемиди. Водата за пиене се носи от три-четири естествени извора. Главен поминък е земеделието и скотовъдството. Повечето от селяните са малоимотни - притежават до 20-30 дка земя, друга значителна част  имат до 80-100 дка и само няколко души над 200дка земя. Произвежда се главно пшеница, царевица и в по-малки количества, предимно за собствени нужди боб, слънчоглед, коноп, грозде, зеленчуци и плодове.

През 1909 г. се основава група на БЗНС. Неин пръв председател е Иван Диков - Червения. Земеделската дружба печели много привърженици през Първата световна война. Девет души от Драгана са участвали в Радомирското въстание - 1918г. Първата организация на БКП  е създадена през 1919г. През 1923 г. в нея са членували 22 души. Председател на същата по това време е Димо Колев Андреев. След Септемврийското въстание животът на партийната организация и на дружбата замират. През 1930г. се изгражда ремсова организация, а през следващата година - организация на БРП. През 1934 г. в драганската партийна организация са членували 18 души, а в ремсовата 32 души. През двадесетте и тридесетте години с влияние се ползва и Демократическата партия с главен проводник Атанас Колев – търговец на алкохол и общественик, избиран в Плевенската окръжна постоянна комисия. В изборите през 1938 г. голямата част от гласоподавателите в Драгана гласуват за БРП. В Соболевата акция са събрани над 600 подписа за сключването на пакт за ненападение със СССР. Дейността на БРП и на РМС се активизира в годините на въоръжената борба против фашизма. В селото се изгражда солидна мрежа от ятаци. Освен комунисти в нея участват и безпартийни, бивши членове на Земеделския съюз и на Демократическата партия, които оказват помощ на нелегалните. Благодарение на тяхната смелост Драгана се превръща в една от крепостите на ловешките партизани.

През 1945г. в селото се изгражда ТКЗС, модерна кравеферма и са засяти хиляди декари сливови насаждения и лозя.Земята започва де обработва механизирано. Добивите от единица площ на всички селскостопански култури се увеличават от два до четири пъти. Селото се водоснабдява и електрифицира. Почти всички улици се асфалтират. Въпреки това както всички села по времето на социализма, Драгана е засегната от миграцията към големите градове - главно Ловеч и Плевен.

След 1989 г. селото преживява силен упадък и разруха обхващащи всички сфери.. Ликвидационна комисия ликвидира говедовъдната ферма и кооперативното стопанство. Нарастват пустеещите земи. Увеличи се престъпността.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Изключително красиво поречие на река Каменица, която се вие между високи скали и обрасли с непристъпна растителност брегове. Има много пещери и извори в долината на реката и по хълмовете наоколо, чист въздух, отдалечено от промишлени зони село със запазен дух и прекрасни места за излети. Чистата балканска рекичка предоставя условия за риболов и почивка.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празника на селото е на 6 Септември и по случай празника всяка година се организира тържество,като от поканените гости присъстват и наши политици.

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Найденов, Михаил, „Драгана – отдалече и отблизо“, София, Изток-Запад, 2004

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]