Катунец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катунец
България
Red pog.png
Катунец
Област Ловеч
Red pog.png
Катунец
Общи данни
Население 449 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 48,671 km²
Надм. височина 215 m
Пощ. код 5569
Тел. код 06934
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 36662
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Угърчин
Валентин Вълчев
(независим)
Кметство
   - кмет
Катунец
Ценко Николов
(БСП)

Катунѐц е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Село Катунец е разположено в северните склонове на Стара планина, на 23 км западно от гр. Ловеч и на 34 км югоизточно от гр. Плевен. Заобиколено е от хълмове със средна надморска височина от 230 до 325 м. На юг се намира местността Дадан, а на север — местността Турия. През селото минава едноименната река Катунешка, която тече от изток на запад. Тя е дълга 43,4 км и води началото си от сливането на по-малките реки Елешница, Тоша и Каленишката бара, и се влива в р. Каменица при село Бежаново, която е десен приток на р. Вит.Особено интересна е долината на реката след местността "Хаджийското", от където се врязва в карстовия район и образува красив каньон. Върху десния бряг на реката се намира красивата, но малко известна пещера "Манастира". Долната част на реката е богата на рибни видове, особено във вировете около "Коновата воденица". В миналото на левия бряг на реката, в землището на с. Беглеж, имаше няколко извора, малки копия на артезиански кладенци.

В местността "Хаджийското" и прилежащите към нея Каменно поле и Живака в миналото се намираха овцевъдните и свинефермите на ТКСЗ, а късна пролет до ранна есен по мерата играеха младите коне на кооператива.От столетия тук растяха дъбове и круши столетници, свидетели на много весели и тъжни дни, место за пладнуване на добитъка и почивка на овчарите. Съвременния земеделец безмилостно ги унищожи и едва ли много е спечелиил от това.

История[редактиране | edit source]

Най-старите сведения за с. Катунец са турските регистри от 1840 г. на Никополския санджак. Писмени сведения за него се пазят в Гложенския манастир "Свети Георги". Най-старите му жители са преселници от съседните села: Торос, Казачево, Николаево, Микре, Угърчин, Троян и др. В. "Стремление" в брой 6-ти от 25 февруари 1912 г. се твърди, че населението му по това време е възлизало на 2 750 души.

Селото има участници в Балканската война, Първата световна война и във Втората световна война.

През 1875 г. в Катунец е създадено първото основно училище, а през 1919 г. се открива прогимназия. През 1907 г. е завършена сградата на местната църква, осветена на 30 август 1909 г. под името "Св. Арахангел Михаил". Същата година е основано читалище "Просвета". През 1914 г. е открита новата сграда на училището, с рекорден брой ученици - 280 души.

През есента на 1922 г. се открива съвременна телеграфо-пощенска станция.

Подробни сведения за селото са публикувани в излязлата от печат през 2006 г. книга "Катунец, малка енциклопедия", автори Въцо Маринов Бобенски и Петър Мотков Бобенски.

През 2009 г. започва първия проект за комасация на земеделската земя (уедряване на земеделските имоти) под егидата на собственици на земя в селото — частни лица и фирми, които основаха Местен комитет за тази цел. Така Катунец ще бъде първото село в България с комасирана земеделска земя. Проектът ще бъде подкрепен от Министерство на земеделието и храните и Холандската правителствена служба по управление на земите и водите.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

През 1956 г. в селото е построена читалищна сграда с киносалон и библиотека. Библиотеката към читалището през 1985 г. е разполагала с повече от 8000 тома научна и художествена литература. В началото на 50-те години на 20 век селото е радиофицирано.

През 1956 г. е завършена новата сграда на здравната служба с амбулатория и родилно отделение. Същата година се откриват и сградите на кметството и пощата. През 2007 г. в селото е учреден Клуб на творците "Стоян Каменски", който обединява 32 автори на литературни произведения, четирима професионални художници и журналисти. До сега са издадени: "Катунец, малка енциклопедия" - автори Въцо Маринов и Петър Мотков; "Листата капят, дървото живее" - литературно-художествен сборник за творчеството на 32 местни автори, съставител Петър Мотков, член на Съюза на независимите български писатели; "Какво не знае папата" - сборник публицистични разкази — автор Петър Мотков; "СЕКСЪТ И СВЕТЪТ" - автор Петър Мотков (2011 г.) ; "Дарования" - автор Георги Георгиев; четири стихосбирки на Станчо Сираков, две стихосбирки на Стефан Стефанов и две на Петър Мотков; "100 години читалище "ПРОСВЕТА" - автор Димитрина Пенкова. През 2008 г. е учреден клуб "Родознание и краеведство".

Селото разполага с модерна телефонна централа с 450 абонатни поста, които могат да се избират от цял свят.

Землището на селото възлиза на около 52 хил. дка земя, от които 27 хил. дка обработваема земя, 18 хил. дка гори, 2500 дка общинска мера и 1500 дка ливади и пасища.

Западно от селото, по поречието на река Катунешка се намира каньон, в който има две пещери. Според съществуващ проект на РИОСВ-Плевен, тази част от поречието на реката с прилежащата територия ще бъде включена в природния парк "Черпелика". Не по-малко красиви са местностите Янъшката долчина, Радиковец, Големия дол, Равнището, Царевец и други, мили на много катунчани места.

Селото има богати подпочвени води.

Климат[редактиране | edit source]

Континентален,характеризира се с късна пролет, горещо лято и студена зима. Географското положение на селото и добре запазената природна среда са основния фактор за сравнително дългата продължителност на живота на местните жители. Въздухът тук се сравнява от здравни работници-специалисти с този на град Банкя.

Флора[редактиране | edit source]

Дървесни видове: дъб, цер, келяв габър, сребролистна, едролистна и обикновена липа, габър, клен, глог, дива круша и др.

Овощни видове - джанка, синя слива- местни сортове и стенлейт; ябълки-предимно местни сортове; круши, наричани от жиителите на селото присади-пролетни (петровци, летни (шекерци(, есенни, зимни (попска круша).

Лозарство - преди 30-40 години почти всяко семейство имаше лозе. Преобладаваха сортовете: гъмза, резикия-бяла и черна; памид; болгар; отел — бял и чер (наричан в селото "гръг") и някои други директни сортове , наречени от нашите съселяни "мейлюз" поради това, че не се пръскат.

Диворастящи плодове: шипка, дренки, ябълка и др.

Билки: маточина, змийска хурка, оман, подбел, дива чубрица, маточина, жълт кантарион и др.

Гъби: печурка, пачи крак, манатарка, сърнела, пънчушка, кладница, зимна гъба и др.

Фауна[редактиране | edit source]

Дивеч: зайци, сърни, елени, глигани, язовци, лисици и др.

Птици: славеи, щъркели, орли и др.

Влечуги: широко разпространение имат змиите пепелянка и усойница, както и смокът - мишкар.

Личности[редактиране | edit source]

  • Стефан Карастоянов — (р. 1944) професор по география в СУ „СВ. КЛ. ОХРИДСКИ“
  • Марко Атанасов Колев — (1892-1982) генерал-лейтенант, герой от четири войни, командващ 3-та българска армия
  • Богдан Мотков Въшев (Нерчовски) — като началник управление в Министерство на образованието и културата финансово обезпечил изграждането на сградата на читалището в селото
  • Васил Съйков Вълков — музикант, кларинетист виртуоз, носител на орден "Св.Кирил и Методий".
  • Недялко Найденов Христов — майстор коларо-железар и обработка на метали. Собственик на работилница в Националния етнографски музей „Етъра“.
  • Янчо Стоянов Найденов — доц. по екология и растителна защита-директор ЛЗС-София, преподавател в НБУ;
  • Божин Панов Пенков — проф. в ТУ Габрово;
  • Мотко Василев Бумов -професор - художник, график (1944 - 2011)
  • Петър Вълков Мотков -дипломат, писател — член на Съюза на независимите български писатели, Председател на Народно читалище „Просвета-1909“ в село Катунец;
  • Недялко Савковски — инж.химик, зам.министър в Чехословакия
  • Георги Йорданов Георгиев почитен гражданин на с. Катунец, член на Съюза на българските писатели. Автор на книги и стихосбирки.


Външни препратки[редактиране | edit source]