Шипка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка

Шипка (Rosa canina)

Шипка, цвят (Rosa canina)

Шипка - храст (Rosa sp.)

Класификация

царство:	Растения	Plantae
отдел:	Покритосеменни	Magnoliophyta
клас:	Двусемеделни	Magnoliopsida
разред:	Розови	Rosales
семейство:	Розоцветни	Rosaceae
род:	Роза	Rosa
вид:	Шипка	canina

Научно наименование

	Rosa canina

Шипка - плод

Обикновената Шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4-6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cm, месести, пълни с множество космати семена.

[редактиране] Разпространение:

Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 m надморска височина из цялата страна. Среща се в Европа, Северозападна Африка и Западна Азия, като е пренесена и в Северна Америка.

[редактиране] Химичен състав:

Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, вит.В1 и В2, както и от витамините РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг(на 100гр плод) витамин С, според някои източници - до 2 грама(при определени сортове)! В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.

[редактиране] Приложение:

Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.

Плодовете на шипката (Rosa canina) са широко използвани и от народната медицина от векове. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания. В Китай – като средство, нормаизиращо храносмилането и против глисти. В Тибет- при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания. В Русия- при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.

В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина изпозва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

[редактиране] Начин на употреба:

Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино.

Чай:

Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

Шипково вино:

500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша(примерно отворена дамаджана)! Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.