Абланица (Област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Албаница.

Албаница
България
Red pog.png
Албаница
Област Ловеч
Red pog.png
Албаница
Общи данни
Население 154 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 23.61 km²
Надм. височина 463 m
Пощ. код 5574
Тел. код 06921
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 00028
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Минчо Казанджиев
(БСП)

А̀бланица е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, Област Ловеч.

География[редактиране | edit source]

Село Албаница се намира в планински район в централната част на Предбалкана, на около 11 километра от областния град Ловеч и на около 17 километра от град Троян, като непосредствено до селото минава и Републикански път I-4.

Селото е разположено между Ловчанските и Микренските височини (835 м.), на юг от долинното разширение на река Дрипла, приток на река Осъм. Климатът е умерено-континентален. Сиви горски почви, по всяка вероятност в следствие на аблация (ерозия и денутация — геоморфоложки понятия на промяната на скалите от граничещите височини). Има находища на варовик за негасена вар и на глини, които имат богато съдържание на желязо.

История[редактиране | edit source]

Тракийският град Мелта, днес Ловеч, е на 10 км.

Средновековие На 0,5 км. северозападно от Албаница има останки от средновековна крепост.

Османско иго Първите писмени данни за Албаница са от 1430 г. в Тимарския регистър на Никополския санджак, а в турския регистър от 1607 г. фигурира като Араблии.[1]

През 1830 г. започва да функционира килийно училище.[1] Унгарският географ, етнограф и археолог Феликс Каниц (1829-1904) преминал край с.Албаница през лятото на 1872 г., описва престой я си в Албански хан "Тези часове блестят като ярки звезди в сравнително сериозните дни на пътуването ми."Преди Руско-турската война (1877-1878) селото е било обект на улично и квартално планиране. По всяка вероятност планирането е било извършено от възпитаник на френската школа. Частична реализация на плана е осъществена преди войната. С построяването на улиците са обособени малки площади, в центъра на които са изкопани кладенци (герани). Някои от тях са запазени до днес.

1879 - 1989

1886 г. е открито начално училище "Любен Каравелов", през 1916 г. прераснало в прогимназия. Първоначалният план на Албаница е впоследствие актуализиран във връзка с построяването на пътя София-Варна, който до 1970 г. минава през самото село.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Църквата "Свети Димитър" е построена през 1898-1899 г. от майстор Павел Колев, а стенописите са на Тодор Генков.[1]
  • Читалище "Светлина" (основано 1919 г.) - празнуване ежегодно на празниците 14-ти февруари, 8-ми март, 25-ти декември!
  • Паметници на загиналите жители от селото във войните от 1885, 1912, 1913, 1914-1918, 1944-1945.
  • Хор по народно пеене — село Албаница, многократен участник и победител в надпяването на Цветница в град Ловеч.
  • Ловен дом.
  • Здравен дом.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Традиционно ежегодно палене на огньове за прогонване на злите духове на Сирни заговезни.
  • Селски събор — на Димитровден
  • Общоселско черковно празнуване на Великден.

Личности[редактиране | edit source]

  • Анка Боева Радоева — р. 08.07.1925 г. - партизанска ятачка

Други[редактиране | edit source]

Селото е електрифицирано от 1948 г., радиофицирано от 1955 г. и водоснабдено от 1971 г.

До 90-те години на миналия век в селото се произвежда негасена вар, има керамичен и дърводелски цехове; там се намират и дом за възрастни хора и социално-педагогически училище.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 10.