Родопи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Западни Родопи)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

Родопи
Изглед от източните части на Родопите
Изглед от източните части на Родопите
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.6011° с. ш. 24.5742° и. д.
Общи данни
Местоположение Южна България, Северна Гърция
Част от Рило-Родопски масив
Най-висок връх Голям Перелик
Надм. височина 2190,2 m
Map of Rila Pirin Rhodopes bg.svg
Родопи в Общомедия

Родопите (вариант на името Родопа, на гръцки: Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината ѝ е около 220 – 240 km, а ширината до 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ площ.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината[1]. Известна е чрез Трасил от Мендес (I в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (III – IV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“[2]. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики”[3]. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.

Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа[4]. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“)[5]. През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.

През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското робство – като Доспатски планини.

Физикогеографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, площ, височинно разпределение, върхове[редактиране | редактиране на кода]

Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Планината се простира на територията на Южна България (части от областите Благоевградска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска и изцяло областите Смолянска и Кърджалийска) и Северна Гърция.

Дължината им от запад на изток е около 240 km, а ширината от север на юг – надхвърля 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ територия.

Средната надморска височина на планината е 785 m – тя е средновисока планина. Повече от 1/3 от площта на планината (36,45%) заемат ниските и хълмисти възвишения с надморска височина от 200 до 600 m, другата близо 1/3 (30,83%) се заемат от средновисоки части (между 1000 и 1600 m), а останалата 1/3 част от планината се падат на най-ниските (от 0 до 200 m) и над 1600 m височини.

Разпределение на височинните пояси в Родопите
Част Площ
km2
 % Средна надморска височина 0-200 m
km2
 % 200-600 m
km2
 % 600-1000 m
km2
 % 1000-1600 m
km2
 % над 1600 m
km2
 %
Западна част 8 732,1 59,25 1 098  –  – 1 078,2 12,35 2 358,7 27,01 4 532,3 51,90 762,9 8,74
Източна част 6 005,4 40,75 329 1 319,5 21,97 4 293,6 71,50 380,7 6,34 11,6 0,19  –
Общо 14 737,5  – 785 1 319,5 8,95 5 371,8 36,45 2 739,4 18,59 4 543,9 30,83 762,9 5,18
Северни склонове на Родопите, в местността Добра вода
Пещерата Снежанка край град Пещера

Най-високата точка на планината е връх Голям Перелик (2190,2 m), разположен в централната ѝ част.

Връх Височина
в m
Рид (Дял)
Голям Перелик 2190,2 Мурсалица
Голяма Сюткя 2185,8 Баташка планина
Голям Персенк 2094,5 Чернатица
Баташки снежник 2081,9 Баташка планина
Малка Сюткя 2078,7 Баташка планина
Малък Персенк 2073,9 Чернатица
Преспа 2000,4 Переликско-Преспански дял
Модър 1991,9 Чернатица
Беслет 1937,3 Дъбраш
Свобода 1943,2 Переликско-Преспански дял
Снежанка 1925,8 Букова планина
Сребрен (Гюмюзчал) 1900,5 Велийшко-Виденишки дял
Тузлата 1891,0 Радюва планина
Средния връх 1872,8 Чамлия
Черновец (Арапчал) 1833,7 Алабак
Циганско градище 1826,9 Ардински дял
Каинчал 1811,0 Велийшко-Виденишки дял
Велийца 1715,3 Велийшко-Виденишки дял
Свети Илия 1705,4 Белочерковски рид
Пчеларица 1688,5 Девинска планина
Виденица (Гьоз тепе) 1652,5 Велийшко-Виденишки дял
Харамийски връх 1614,8 Кайнадински рид
Милеви скали 1592,5 Алабак
Черни рид (Каратепе) 1544,5 Крушевска планина
Сини връх (Кьокес) 1536,4 Переликско-Преспански дял
Стария бунар 1517,2 Добростански рид
Калчиш 1475,0 Къркария
Вейката 1463,6 Гюмюрджински снежник
Чиляка 1459,0 Каракулас
Неизвестен 1400,0 Руян (в Гърция)
Коджаеле 1266,8 Мъгленик
Аладаг 1240,5 Жълти дял
Камердзи 1070,4 Момчил планина (в Гърция)
Шило (Сило) 1064,7 Пеперуда планина (в Гърция)
Ветреник 1031,2 Устренски рид
Стръмни рид 960,2 Стръмни рид
Клисесърт 914,9 Черна планина
Мечковец (Аида) 859,3 Мечковец
Ирантепе 817,0 Ирантепе
Драгойна 813,4 Драгойна
Сърта 812,3 Сърта
Шейновец 703,6 Гората
Чобан 628,0 Овчарица (в Гърция)
Еленски връх 535,4 Бесапарски ридове
Градище 367,6 Градище

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Границите на Родопите са следните:

Деление[редактиране | редактиране на кода]

По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части започва при село Искра, изкачва се по река Каялийка (десен приток на Марица), преминава през седловината Китката и по долината на река Боровица се спуска до река Арда при язовир „Кърджали“. От там се изкачва нагоре по долината на Арда и по десният и приток Маданска река, пресича държавната ни граница и по река Сушица (влива се в Егейско море) достига до гръцкото село Полиантри на 15 km западно от Гюмюрджина.

Западни Родопи[редактиране | редактиране на кода]

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km2 (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – Голям Перелик (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на Марица и Места е изместена на югозапад по широкото имощно било на Велийшко-Виденишкият дял. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът Алабак, Баташка планина е нейните крайни разклонения Къркария и Бесапарските ридове. На юг от главния рид се простира се простира широкият рид Дъбраш. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад Переликско-Преспански и на югоизток Ардински дял, разделени от долината на река Черна (ляв приток на Арда). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове Чернатица, Радюва планина и Добростан. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска, както и малката Хвойненска котловина. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.

Основните морфографски единици в Западните Родопи са следните:

Източни Родопи[редактиране | редактиране на кода]

Източните Родопи обхващат територия от 6005,4 km2 (или 40,75%) и по-ниската част на Родопите. Средната им надморска височина е едва 329 m, т.е. повече от три пъти са по-ниски от Западните Родопи. Близо 3/4 от площта им (71,5) се заемат от земи с надморска височина между 200 и 600 m. За разлика от Западните Родопи източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. В орографския им план се очертават три централни планински рида: на запад между долините на реките Арда и Върбица мощният Жълти дял; на север от долината на Арда се редуват ниски, заоблени и предимно продълговати ридове – Драгойна, Мечковец, Чуката, Гората, Градище и Хухла и ниската Хасковска хълмиста област. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински снежник, където се намира връх Вейката (1463 m), който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата (1482 m) в Гърция. От рида Мъгленик на север към долината на Арда се отклоняват мощният Стръмни рид и Черна планина и по ниските Ирантепе и Сърта. В тази част по-големите котловини са Вълчеполската и Джебелската котловина.

През Източните родопи от запад на изток протича река Арда, а нейните главни притоци тук са: Перперек, Върбица, Крумовица и Бяла река. В миналото Източните Родопи са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични – андезити, риолити, туфи и др. Вследствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Основните морфографски единици Източните Родопи са следните:

Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Родопите са изградени от стари архайски и протерозойски метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори и други, всред които са вместени серпентинити, гранити и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани мезозойски скали (шисти, кварцити, диабази). Над метаморфитите заляга мощна покривка от младопалеогенски седиментни и вулкански скали – пясъчници, мергели, конгломерати, варовици, андезити, латити, риолити, туфи, туфити и др. По периферията на планината са отложени плиоценски езерни утайки.

Оформянето на съвременния облик на Родопите се извършва през младия терциер. През миоцена, плиоцена и кватернера планината е била подложена на циклична денудация, в резултат на което са образувани четири главни денудационни нива – заравнени повърхнини (четири в Западните Родопи и три в Източните). Най-старото и най-високото денудационно ниво – старомиоценското е представено само в Западните Родопи и заема обширните билни заравнености между 1800 и 2000 m, над което се издигат уединените твърдици на най-високите родопски върхове. Второто по височина и възраст денудационно ниво – младомиоценското се наблюдава и в двете части на планината, като в Западните Родопи то е разположено на височина 1300-1600 m, а в Източните Родопи то е най-високото на 1000-1100 m и заема билните части на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. Третото по височина и възраст ниво е староплиоценското (понтийско). То също се наблюдава и в двете части на Родопите, като на запад е на височина 1000-1200 m и заема билните части на по-ниските ридове, а в Източните Родопи се намира на 550-800 m и обхваща горнищата на ридовете Жълти дял, Стръмни рид, Ирантепе и Сърта и билата на най-ниските ридове Чуката и Гората. Последното най-ниско и най-младо денудационно ниво е младоплиоценското (левантийско), което в Западните Родопи е на височина 700-900 m и представлява типично планинско склоново стъпало като обхваща предимно северните склонове на родопите обърнати към Горнотракийската низина. В Източните родопи това ниво е разположено на 350-550 m и обхваща ниските части и подножията на повечето от ридовете в източната част.

През кватернера речната мрежа се всича ритмично, поради което в долините на главните реки се образува серия от речни тераси – от 5 до 7 в Западните Родопи и 6-7 в Източните.

Планината е богата на полезни изкопаеми: оловно-цинкови, железни руди, азбест и др. За строителни нужди се експлоатират вулкански туфи, мрамор и др.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите средиземноморски въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг. В Западните Родопи средиземноморското влияние е по-слабо, а в Източните – по-силно, което е видно от средногодишните температури и средногодишната сума на валежите за пет метеоролотгични станции: Велинград 9 °С, 550 mm; Смолян 8,5 °С, 981 mm; Златоград 10,9 °С, 986 mm; Кърджали 12,5 °С, 663 mm; Ивайловград 12,7 °С, 736 mm. В Западните Родопи валежите са главно през летните месеци, а в източните – през зимата.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките извиращи и течащи през нея се оттичат към две главни реки (Марица и Места) или директно се вливат в Егейско море. В близо 80% от територията на планината, с изключение на югозападните и южните ѝ части оттокът е насочен към река Марица чрез нейните десни притоци Чепинска река, Стара река, Въча, Първенецка река, Чепинска река, Черкезица, Мечка, Каялийка, Банска река, Харманлийска река, Бисерска река, Арда, Луда река и други по-малки. Югозападните части на планината принадлежат към водосборния басейн на река Места и нейните леви притоци – Златарица, Канина, Чечка Бистрица, Доспат, Дяволска река и други. В най-южните части на Родопите (на територията на Гърция) реките директно се вливат в Егейско море – Ксантийска река, Сушица, Аксу, Търнава и други.

Във високия пояс на Западните Родопи голямото количество на валежите, проявата на продължително снежно задържане, незначителното изпарение, големият наклон на релефа и преобладаващата водонепропусклива геоложка основа са предпоставка за голямата стойност на отточния модул (над 25 l/s/km2). В пределите на средния височинен пояс на областта поради по-малкото количество на валежите и по-силното изпарение модулът на оттока намалява на 10-15 l/s/km2. В ниския пояс и в подножието на планинските склонове, на допира с Горнотракийската низина неговата стойност е най-малка (2-3 l/s/km2) поради малкото валежно количество, значителното изпарение, малкият наклон на релефа и водопропускливата геоложка основа.

В Източните Родопи реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и с ярко изразен зимен максимум на оттока. Поради значително по-ниската надморска височина, много по-силното средиземноморско влияние, изложението на склоновете и в тази връзка различно изпарение и различната водопропускливост на геоложката основа модулът на оттока на реките в Източните Родопи се колебае в доста широки граници, които варират от 5 до 25 l/s/km2.

Повечето от реките в Родопите протичат в дълбоки проломни долини, което е предпоставка за изграждане на хидротехнически съоръжения и оползотворяването на техните големи водноенергийни ресурси. В планината са изградени едни от най-големите български и гръцки язовири: Доспат, Широка поляна, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Цанков камък, Кърджали,Студен кладенец, Ивайловград, Тисаврос, Платановриси и много други по-малки.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвената покривка в Западните Родопи в значителна степен са повлияни от естеството на климата, геоложката основа и особеностите на релефа. Подножието и основният пояс на планинските склонове са заети от канелени горски почви, по-нагоре в средния пояс и преди всичко по северните склонове преобладават светлокафявите почви, а още по-нагоре между 1500-1900 m са разпространени предимно тъмнокафявите горски почви. В котловините и долинните дъна младите акумулативни наслаги се съпровождат от алувиални почви. В източните Родопи по долината на река Арда и на другите по-големи реки са разпространени алувиалните почви, а в останалите по-високи части на областта преобладават канелените горски почви. По северните склонове на ридовете в източната част се срещат и светлокафяви горски почви. Голяма част от Хасковска хълмиста област е заета от смолници.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие в Родопите. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове – вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.

На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

Човешка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Римска монета с богинята на планината Родопа

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етническият състав (траки, гърци, българи, власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [6], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните – арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.[7]

Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Виево, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Гърнати, Бостина, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Сърница, Рудозем, Лъки, Селча, Старцево.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе.

Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните, Хасковски минерални бани.

Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост и др.

Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица, Марциганица (1412 m), Топчика (727 m), Иванова дупка, Хралупата, Ямата, Бисерна, Олимпийска, Ледницата, Гаргина дупка (524 m), Водна пещера, Троицата, Лепеница[8]

Християнски поклоннически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.

Археологически обекти: Перперикон, Белинташ, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе – прорицалището на Дионис, Асенова крепост.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В Родопите са развити рудодобивната и рудопреработвателната промишленост, дърводобива и дървообработването, електропроизводство, металообработване, машиностроене, лека промишленост.

Преобладаващият транспорт в планината е шосейният. През нея на територията на България преминават участъци или целите трасета на 29 пътя от Държавната пътна мрежа: 2 първокласни пътя с №№ 5 и 8; 5 второкласни с №№ 37, 58, 59, 84 и 86; 22 третокласни с №№ 197, 375, 376, 377, 505, 506, 507, 508, 509, 591, 597, 598, 593, 808, 842, 843, 861, 862, 863, 865, 866 и 867.

В Източните Родопи от север на юг, от Димитровград до Подкова преминава участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова, а в Западните Родопи – част от трасето (гара Кричим – гара Пещера) на жп линията Стамболийски – Пещера и част от трасето (гара Варвара – гара Аврамови колиби) на теснолинейната жп линия Септември – Велинград – Добринище.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, Йордан. Родопите през античността, книга I: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, с. 37 и сл. (ISBN 978-619-162-120-0).
  2. Псевдо-Плутарх, „За реките“, 11.
  3. Овидий, „Метаморфози“, VI, 87-89.
  4. Илиев, Йордан. Образите на Родопа. – В: Млада наука за изкуствата. София, 2010, с. 182 (ISBN 978-954-8177-51-1).
  5. Дечев, Димитър. Хемус и Родопи. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, ХХI.10. София, 1925, с. 31.
  6. Asdracha Catherine, La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique, Athen: Verlag der Byzantinisch-Neugriechischen Jahrbücher, 1976, Pp. 294
  7. Въпросът е засегнат бегло от Илиев, Й. Планината Родопи в Тракия според представите на античните автори – Rhodopica, 2007, 1, с. 89.
  8. http://caves.4at.info/index.php?cave_id=123

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

Туристически портал за Родопите

Хотели в Родопи