Чепинска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чепино.

Снимка на източната част на Чепинската котловина.

Чепинската котловина (или Чепино) е вътрешнопланинска котловина в северозападната част на Западните Родопи, известна с името Чепинско корито. Най-голямата котловина в Родопите.

Етимология[редактиране | edit source]

Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в турски документи, след потурчването на областта (около 1666). Оригиналното българско име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът Ц, името било записано с Ч.

Географско положение, граници и големина[редактиране | edit source]

Разположена е между северните разклонения на Баташка планина на юг и изток и ридовете Къркария на север и Алабак на северозапад. Има удължена форма в посока запад-изток с дължина 18 km и ширина от 4 до 7 km. Площта ѝ е около 100 km2, а средната ѝ надморска височина 750-800 m.

Геология[редактиране | edit source]

Образувана е през младия терциер — плиоцена, в резултат на тектонско хлътване по разседи, след което е запълнена с плиоценски езерни утайки. Дъното на котловината е сравнително равно и слабо нахълмено. На разломната структура на котловината се дължат честите сеизмични трусове в местността, както и високият брой (над 80) минерални извори, които я превръщат в едно от най-популярните туристически места в България.

Климат и води[редактиране | edit source]

Въпреки, че котловината е сравнително високо разположена и климатът е планински, поради оградното влияние на съседните планински ридове климатът е значително по мек. Средна годишна температура за станция Велинград 9,0°С, средна януарска -1,8°С, средна юлска 18,8°С. Средната годишна валежна сума е около 550 мм и е значително по-малка в сравнение с оградните планини, поради "валежната сянка" правена от тях. Отводнява се от Чепинска река, Мътница, Ракитовска река и други.

Растителност[редактиране | edit source]

Околните склонове на котловината са покрити с вековни иглолистни гори, които са предимно от обикновен смърч.

Стопанство[редактиране | edit source]

Котловината предлага много добри условия за развитие на селско стопанско (има големи насаждения от хмел), дърводобив, балнеолечение и туризъм.

Туризъм[редактиране | edit source]

На територията на котловината са направени редица археологически разкопки. Близо до село Дорково са открити останките на крепостта Цепина и палеонтологично находище, част от находките са изложени в Плиоценският парк в Дорково. На левия бряг на Чукурска река (приток на Чепинска) се намира пещерата Лепеница, която е обявена за природна забележителност през 1962 г.

Селища[редактиране | edit source]

В котловината са разположени градовете Велинград, Костандово и Ракитово и селата Дорково и Драгиново.

Транспорт[редактиране | edit source]

През нея преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

  • От североизток на югозапад, на протежение от 11,1 км — участък от второкласен път № 84 ЗвъничевоВелинградРазлог.
  • В източната ѝ част, на протежение от 5,2 км — участък от третокласен път № 376 БатакРакитово — гара Костандово.

Успоредно на второкласния път преминава и участък от трасето на теснопътната жп линия Септември — Добринище.

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]