Старцево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Родопите. За селото в Пиринска Македония вижте Старчево.

Старцево
България
Red pog.png
Старцево
Област Смолян
Red pog.png
Старцево
Общи данни
Население 2 235 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 17,477 km²
Надм. височина 700 m
Пощ. код 4987
Тел. код 03073
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 69105
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Старцево
Хари Торманов
(БСП, НДСВ, БСД, ДПС)

Старцево е село в Южна България. То се намира в община Златоград, Област Смолян. Влиза в територията на днешна България с Букурещкия договор от 1913 година. Старото наименование на селото е "Алехче", с което име е било известно селото до промяната на наименованието му през 1934 година.[1]

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Село Старцево се намира в Централната южна част на Родопа планина, на осем километра от Златоград, в близост до границата с южната съседска държава Гърция, от където преминава и международното шосе Златоград - Термес. През него е разрешено преминаването на автомобили с дължина до 7,5 м, понеже общата ширина на шосето е 3,7 м.

Климат[редактиране | edit source]

В климатично отношение Златоградският район принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.

История[редактиране | edit source]

Изглед към село Старцево от югоизточна посока

Има основания да се предполага, че Старцево е най-старото селище в региона. Според разкази на стари хора от Неделино, през българското средновековие част от неделинци са придошли от Старцево[2], има и предположения, че и Златоград е заселен основно от старцевци. Според Ст. Н. Шишков старото име на селото Елехче е видоизменена форма от Илия или Алия, Иляс, или че името на селото произлиза от турската дума "илиасче", което значело дюля, круша[3], на стара австро-унгарска военна карта от 1910 присъства като Илиасча [4]. Има и предположения, че първото име на селото е било Алексиево[5], които не се основават нито на документи, нито на местни предания.

През 70-те години жителите на селото стават жертва на т. нар. Възродителен процес. Събаря се минарето на джамията, забраняват се изпълнението на всякакъв вид религиозни обреди и обичаи, както и посещение на молитвения храм.

Днес Старцево е най-голямото село в община Златоград и в област Смолян, както и едно от най-големите в страната. Смята се, че хората тук носят по-различна култура от тази в останалите части на областта. През последните години се наблюдава засилваща се тенденция на емиграция, като селото все повече се обезлюдява.

Селото и по-специално местността Белите камъни някога е било старо селище в Римската империя. Като деца много от жителите са намирали старинни и римски монети. През селото е минавал важен римски път.

Религии[редактиране | edit source]

Населението на Старцево е съставено от мюсюлмани, изповядващи ислям, и от християни изповядващи източно православие. В селото има джамия и една нова църква, която е построена през 1998 година и осветена от митрополит Арсений.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Кметство село Старцево;
  • Професионална гимназия;
  • Народно читалище с библиотека;

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В землището на селото е и местността Бялото каменье (Белите камъни), със следи и останки от живот на древните траки. Има предположения, че е възможно там да се е намирал основният за населеното място и района култов за траките обект. Откривани са малки пещери в които са оставяни и принасяни дарове за боговете.

На 3-4 км североизточно от Старцево, в землището на с. Пресока, се намира местността Св. Неделя, наричана от околното население „Ста̀ниделе“. Според предание запазено в региона, там е имало стар манастир и крепост[6]. Недалеч оттам, през 1955 г. е разкрит (предположително средновековен) християнски некропол[7]. До 1934 г. тази местност, известна сред старцевци и като "Купенат", е била собственост на Юмер Бюлюкбашиев от Старцево, който я продава на златоградчанин. Днес тя е собственост на църковното настоятелство в Златоград.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празник на с. Старцево под мотото "Старцево древно и младо".

Личности[редактиране | edit source]

  • Мира Добрева - журналистка.

Литература[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Фолклорна група.

Кухня[редактиране | edit source]

Характерна в етнографско отношение е местната кухня, различаваща се от тази в полските райони. Преобладавало е храненето с хляб и качамак на основата на ръж и царевица, варива - боб, булгур, картофи, както и на каши с царевично брашно, понякога с пръжки. Особен деликатес за старцевци, в миналото и сега, представляват ястията "месо с кочан" (нещо като месо с захар), "просеник" (от киселец, коприва, жабец, лапад, зеле, праса, пера от луци), "пататник", извара с пържено масло, пролетна туршия от земна ябълка с чесън, както и различни други, преди всичко, двукомпонентни ястия. Приготвяла се е също пастърма, печена тиква в пепел, както и сушени плодове от местен сорт захарни круши - "караманки", киселици, дренки, диви череши, орехи. Сушени дребни домати и люти чушки. Интересно е да се отбележи, че в миналото, напук на цялата сиромашия, вкусни видове гъби, като печурка, манатарка и др., изобилстващи в региона, са смятани за смъртоносни!

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 256.
  2. Свилен Капсъзов. Из: „Между зелени върхове”. В: списание Родопи, кн. 9, 1975, с. 14 – 15.
  3. Ст. Н. Шишков, Из долината на р. Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации, Пловдив, 1936, с. 45
  4. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/43-41.jpg
  5. Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 204–205.
  6. Енциклопедия България Т. 4, БАН, С. 1984 г., с. 553 – 554.
  7. Анастас Примовски. Бит и култура на родопските българи. СбНУ, кн. LIV, София, 1973, с. 205–206.