Ерма река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.

Ерма река
България
Red pog.png
Ерма река
Област Смолян
Red pog.png
Ерма река
Общи данни
Население 867 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 28,867 km²
Надм. височина 781 m
Пощ. код 4997
Тел. код 03074
МПС код СМ (См)
ЕКАТТЕ 27588
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Златоград
Мирослав Янчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ерма река
Зарко Хаджиев
(ГЕРБ)

Ерма река е село в Южна България. То се намира в Община Златоград, Област Смолян.

География[редактиране | edit source]

Село Ерма река се намира в планински район. Дълбоко под повърхността на Ерма река е открито огромно по размери артезианско езеро, в което водата е с температура до 96°С. Минералната вода в него на дълбочина 500 м под повърхността се подрежда по качество сред първите 6 в Европа. Тя може да бъде използвана за лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт, кожни заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат, чернодробно-жлъчни и ендокринно-обменни (диабет, подагра) заболявания;неврологични заболявания; кожни заболявания (екземи, псориазис, дерматити и др.); гинекологични заболявания (възпалителни процеси, стерилитет и др.). След охлаждане на водата на 36 градуса по Целзий, тя успушно лекува: хипертония, ранна артериосклероза и др.

На територията на Ерма река се намират някои от най-големите оловно-цинкови находища на Балканския полуостров.. В долината на р. Ерма са разположени рудниците „Ерма река", „Стефан Стефанов" и „Мързян", които обединяват отделни находища в района.

Голяма част от трудоспособните са заети в минно-добивната промишленост.

История[редактиране | edit source]

Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Ерма река (Ерма-рѣка) се състои предимно от помаци. В района на Ерма река са открити няколко паметници, които датират приблизително от 1100-1300 год. Това са няколко християнски гроба, църква и манастир. По предания на стари хора може да се съди, че преди идването на турците тук е съществувало старо българско селище.

Още един факт дава основание да се предполага това. В района на селото почти всички местности са на български език, това говори, че преди частичната ислямизация по тези земи в началото на 1500 год. района на Ерма река е населяван от българи-християни. След идването на турците населението се разбягва, като гласи легендата, като напускат селището и се изселват в Златоград, върховете наоколо и предполагаемо на юг към Беломорието.

Впоследствие към 1720 год. става новото заселване. Първите заселници са от района на Даръдере/Златоград. Това са били трима братя с фамилия Хюрметлийци, от което произлиза и първото име на Ерма река просъществувало до 1914 год. с Хюрмате. Много доводи са довели до мнението, че те са наследници на ония българи-християни, които са населявали района на Ерма река преди турското робство.

Какво дава основание да се предполага това ? - Буди съмнение обстоятелствата, че след идването на тези братя Хюрметлийци по тези место не е имало никой, а българските имена на местностите са се запазили. Логично е да се мисли, че те са изпратени по тези места от техните деди, които са им дали информацията за цялата местност.

Първоначалните заселници - тримата братя са били добри скотовъдци и овчари. Те са пристигнали тук с многобройните си стада като са намерили добра паша и благоприятен район за живеене с хубави гори, благоприятен климат и наличие на голяма река. Според показанията на Михаил Митков Белев роден 1872 год. след установяването си в Ерма река същите са направили три мандри за производство на масло и извара.

Производството на масло и сирене по тези земи не е било познато. Откриването на плодородни земи, тучни пасища и много добри природни условия са най-голямата предпоставка за развитието на селището. От с.Старцево/Алихче/ около1750 год. идва една група и се заселват в горната махала - Кундева падина, като след няколко години се изселват високо в балкана и се оформят няколко малобройни махалички - Тънковица, Бельовица, Андроу и др.

След заселването на някоко отделни местности в района на Ерморечието на бивши жители на с. Старцево се образува смесена махала Мързян с жители на с. Старцево и с.Чепинци. Впоследствие се разраства и централното селище. От дошлите първоначално трима заселници се образуват и трите основни Фамилии - Белеви, Сиракови и Дюлгерови.

Разрастването на централното селище по отношение на жителите му дава възможност под претекст за търсене на повече пасбища и по-добри условия за живот да се образуват още няколко махали "Крушкова махала", "Въртоля", "Габров дол/Юрукови колиби/", "Крив габър". Основното занятие на всички махали е било скотовъдството и от части земеделието. Производството на масло, месо и извара се увеличава и към 1820-1840 год. се образуват още три мандри.

За периода 1840-1872 год. в централното селище и махалите живота не се е променил с нищо, продължава усиленото развитие на скотовъдството. По време на Руско-турската война в района на гр. Златоград пристига малоброен руски отряд предвождан от ген. Черевин. От този отряд осем войника предвождани от един капитан достигат до Ерма река.

Макар че според Санстефанския мирен договор селището остава в територията на България, то след Берлинския договор отново преминава към Турция и така просъществува до 1912 година. След Балканската война - 1912 год. района се освобождава от турско робство и преминава изцяло в територията на България. През следващите 30 години централното селище сериозно намалява и се обезлюдява до минимум. Хората се заселват по околните височини, където си осигуряват лични зони от земя и гори.

През зимата на 1934 година около 30 семейства от селото бягат през границата в Гърция и после се прехвърлят в Турция, където са настанение в селата Чамалтъ и Дерелер - окръг Бафра, област Самсун.[1]

Едва развитието на рудодобива през 50-те години извършва обратно преселване - връщане на хората от околните колиби махали в централното селище и установяването им за целогодишни пребивавания в Ерма река.

За периода 1952-1980 год. селището се разраства с обявяването му за промишлено, от пръснато село махали и колиби се окрупнява до максимум т.е. с изключение на Крушкова махала в момента всички живеят в централното селище. Бившите махали и колиби се населяват през лятото предимно от стари хора и от жителите на селото през почивните дни, пенсионери и др., които се занимават с скотовъдство. ИЗТОЧНИК: http://ermareka.hit.bg/

Религия[редактиране | edit source]

В селото се изповядва ислям и източно православно християнство.

Забележителности[редактиране | edit source]

Снимки от селото може да видите на посочения линк: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=308279

В околностите на селото има открити останки от средновековна църква и манастир, които днес дават наименованието на местността „Черквата" и правят възможно развитието и на културния туризъм.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Ежегодно в селото се прави голям курбан, който по традиция е в началото на месец септември. Раздава се храна и се прави молебен за здраве и берекет(плодородие) през следващата година.

Личности[редактиране | edit source]

Хората са гостоприемни и безкористни. Запазени са много български традиции и обичаи. Нормално е да отидеш на гости без предупреждение и уговорка. Взаимната помощ е помогнала на населението да съхрани много добродетели. Антония Хаджиева - евродепутат

Бизнес[редактиране | edit source]

Селото е в близост до граничен пункт с Гърция на Маказа. Пътищата в региона са добри и сравнително нови. Има потенциал за развитието на туризъм.

Кухня[редактиране | edit source]

Кухнята е типично родопска. Консумира се редовно пататник, родопски клин. Голямо разнообразие на ястия приготвени от картофи. Царевични питки и погачи.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Геoрги Зеленгора. Среща с България след 77 години раздяла. // Zaman Bulgaria, 2012-09-17. Посетен на 2012-09-20.