Вулканизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изригване на вулкан

Понятието вулканизъм обединява всички процеси свързани с изливането и втвърдяването на магмата (лавата) на земната повърхност. Вулканизъм е проява на вътрешните релефообразуващи процеси. В горните части на мантията и в литосферата възникват магмени огнища, в които под въздействие на големите налягания и високи температури във височина по пукнатини (канали) се издига магма. Излялата се на повърхността магма се нарича лава. По този начин се образуват характерни вулкански форми - лавови плата, вулкански конуси, лавови потоци, куполи и други. Под действие на налягането през каналите и отвора на вулкана (кратера) първоначално се изхвърлят и по-големи количества водни пари,примесени с пепел, пясък и скални късове и образуват споени скални маси – туфи. В резултат от изригване и втврърдяване на лавата, се образуват вулканските конуси. При някои вулкани не се изхвърлят пепел и скални късове, а кратерът им е елипсовидно езеро от лава. Такива са вулканите на Хавайските острови и о. Исландия. Някои вулкани угасват, а други са активни продължително време и могат да изригват много пъти, като вулканът Везувий в Италия.

Видове вулкани[редактиране | edit source]

Местата, където лавата се излива на повърхността заедно с образуваните при изливите геоложки форми, се наричат вулкани. При изригването, вулканите изхвърлят на земната повърхност лава, чиято температура се движи в границите 800—1300 оC, а също и пепел, газове, водни пари и др. Изригванията биват твърде различни по характер и с различна периодичност. Понякога изливането на лавата е спокойно, а в други е съпроводено с мощни взривове и изхвърляне в атмосферата на голямо количество газове, пари, пепел, скални частици и отломки.

В зависимост от формата, могат да се обособят два вида вулкани: централни и пукнатинни.

Централни вулкани[редактиране | edit source]

Централните вулкани имат правилна конусовидна форма. Склоновете им са с наклон от 30-35о. Основен елемент на всеки вулкан е гърлото. То представлява канал, по който от дълбочина постъпва магмата и другите продукти на изригването. В най-високата част на вулкана се разполага кратерът. Той представлява вдлъбнатина, завършваща гърлото на вулкана. Понякога от главното гърло на вулкана се отделят други малки гърла, по които също става изливане на лава. Там се образуват паразитни кратери.

В зависимост от характера на изригванията, състава на лавата и лавовите продукти, се наблюдават различни типове централни вулкани.

Пелейски тип[редактиране | edit source]

Името идва от името на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника от Малките Антили. Неговата лава се характеризира с изключително голям вискозитет. Тя застива още в гърлото на вулкана, като предизвиква неговото запушване. В резултат на натрупването отдолу на голямо количество газове налягането непрекъснато нараства, докато взрив с огромна сила не изхвърли „тапата“, заедно с огромно количество твърди продукти.

(Статията не е довършена)