Ксанти
 КсантиΞάνθη |
|
 Часовниковата кула |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Ксанти
Ксанти на картата на Гърция
|
|
 Ксанти
Ксанти на картата на дем Ксанти и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Ксанти |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 45 111 (2001) |
| Надм. височина | 35 m |
| Пощ. код | 671 00 |
| Тел. код | 2541 |
Ксанти или Скеча (на гръцки: Ξάνθη, Ксанти, на турски: İskeçe, Искече) е град в Гърция, в област Източна Македония и Тракия, център на дем Ксанти. Заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи) Ксанти е един от трите главни града на историческата област Западна Тракия.
Населението на Ксанти е 45 111 души към 2001. При преброяването през 1991 година 700 жители на града са се самоопределили като помаци.[1]
Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
[редактиране] География
Ксанти е разположен в северозападната част на Ксантийското (Енидженското) поле, в югоизточното подножие на малката планина Руян (Ахладовуно).
[редактиране] География
[редактиране] История
Известия за съществуването на Ксанти (Ξάνθη), или Ксантия (Ξάνθεια), датират от 879 г. пр. Хр. Градът започва като малко селище и изпитва всички превратни периоди от историята на Тракия, като плячкосвания, бедствия, етнически конфликти, граждански войни. Населението на Ксанти след голямата чумна пандемия от 1347 г. се свело до незначителен брой градски жители. При тази ситуация османските турци завземат региона. В резултат на това, османците колонизират областта със заселници от вътрешността на Мала Азия, като създават Йенидже, докато Ксанти си остава главно православен.
До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания тютюн. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла Европа води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две земетресения буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000 жители.
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ксанти (Xanthi), център на Ксантийска епархия, живеят 2160 гърци.[2]
В 1899 година Васил Докторов и Янаки Паскалев основават в Ксанти революционен комитет на ВМОРО, чийто център е Габровският хан на Докторов. В комитета влизат даръдерците братя Никола и Димо Хекимови, Костадин Марков и Георги Лазаров Пачилов, Гиню и Стоян Ализотови от Манастир, Васил Петков от Хаджилар, Иван Заимов, Стоян Кюсето и други.[3] През май 1902 година в града избухва афера, вследствие на която за четири месеца са арестувани мнозина българи, сред които дейците на ВМОРО Георги Л. Пачилов, Братя Илия и К. Малашеви, Лазар Пиров, Георги П. Малашев, Кирко Ерменлиев, Апостол Джерхаров.[4]
През 1891 г. е прокарана железопътна линия в близост до града, което води до продължаващо икономическото развитие и основаване на училища и търговски представителства в региона.
[редактиране] Балканските войни
През 1912 Българската войска освобождава Ксанти, но след период от осем месеца градът е завзет от гръцката армия. Малко след това, като част от мирния договор за приключване на междусъюзническата война, Ксанти и Западна Тракия са върнати под Български суверенитет. Българското правителство прави редица инвестиции в инфраструктурата на областта. Построена е железопътната линия, свързваща Пловдив с Бяло море, както и редица училища и здравни заведения. По Ньойският договор след Първата световна война, Ксанти заедно с цялото Беломорие е даден Гърция.
[редактиране] Втора световна война /1941-1944/
През април 1941 г. в резултат на успеха на операция Марита Гърция капитулира. Втора армия заема беломорската област и тя отново е българска. Ксанти става административен център на българската област Беломорие. Тук се установява и щабът на Първа българска армия.
[редактиране] Съвременна епоха
Днес Ксанти е модерен град, богат на история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите (включително и в околните територии). Струва си да се посети града по време на карнавала (Καρναβάλι) (или февруари и март, предвид променящите се дати), както и по време на фестивала на Стария град (Γιορτές Παλιάς Πόλης) (началото на септември). Друго известна атракция в Ксанти е пазара (Παζάρι), състоящ се всяка събота. Ксанти е известен също и като "градът на хилядите цветове".
[редактиране] Побратимени градове
С Рудозем, България има установени контакти и сътрудничество.[5]
[редактиране] Личности
- Родени в Ксанти
Величко Николов (Георгиев) (1917), български военен деец, генерал-лейтенант[6]
- Починали в Ксанти
- Илия Хаджигеоргиев (1882 - 1909), български търговец и благодетел
- Коста Веселинов (1908-1942), български комунист и деец на ВМРО (обединена)
- Янаки Паскалев (1863 — 1933), български революционер
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Стоян Райчевски — „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 141, ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 174.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 177.
- ↑ www.namrb.org
- ↑ История на зенитната артилерия и зенитно-ракетните войски в Българската армия, София 1995, с. 111.
