Ксанти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияКсанти
Ξάνθη
Часовниковата кула, построена от българомохамеданина Хаджи Емин Ага в 1870 г.
Часовниковата кула, построена от българомохамеданина Хаджи Емин Ага в 1870 г.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Ксанти
Ксанти на картата на Гърция
Dimos Xanthis - East Macedonia - Thrace.svg
ButtonRed.svg
Ксанти
Ксанти на картата на дем Ксанти и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41°08′29.03″ с. ш. 24°53′00.96″ и. д. / 41.1414° с. ш. 24.8836° и. д.
Данни
Област Източна Македония и Тракия
Дем Ксанти
Географска област Западна Тракия
Население 65 133 (2011)
Надм. височина 35 m
Пощ. код 671 00
Тел. код 2541
Традиционна архитектура от старата част на града
Изгледи от България - град Кcанти (пощенска картичка, 1941 г.)
Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тях планината Руен

Ксанти или Скеча (на гръцки: Ξάνθη, Ксанти, на турски: İskeçe, Искече) е град в Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, център на дем Ксанти. Намира се в Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина (част от южните склонове на Родопите).

Старото българско име на града е Царево[1]. Ксанти, заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия.

Населението на Ксанти е 65 133 души към 2011 г. При преброяването през 1991 година 700 души сред българоезичните мюсюлмани, жители на града, са се самоопределили като помаци[2].

Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | edit source]

Ксанти е разположен в северозападната част на Ксантийското (Енидженското) поле, в югоизточното подножие на малката планина Руен. През него протича река Върба[3] (Скечанска) (на гръцки: Κόσυνθος, Косинтос на турски: Eskidje, Eскидже), на източния ѝ бряг е разположен квартал Самоков (Σαμακώβ, Самаков), над който е манастирът „Света Богородица Архангелска“ (на гръцки: Παναγίας Αρχαγγελιώτισσα, Панагия Архангелиотиса).

История[редактиране | edit source]

Царево е историческото българско име на градач свързано със севастократор Момчил, главен град на чиито владения е бил[4].

Известия за съществуването на Ксанти (Ξάνθη), или Ксантия (Ξάνθεια), датират от 879 г. пр. Хр. Градът започва като малко селище и изпитва всички превратни периоди от историята на Тракия, като плячкосвания, бедствия, етнически конфликти, граждански войни. Населението на Ксанти след голямата чумна пандемия от 1347 г. се свело до незначителен брой градски жители. При тази ситуация османските турци завземат региона. В резултат на това османците колонизират областта със заселници от вътрешността на Мала Азия, като създават Йенидже, докато Ксанти си остава главно православен.

До 1715, Ксанти, както и Йенидже, стават известни с високото качество на произвеждания тютюн. Много чуждестранни пътешественици преминават през региона и описват живота и трудностите на местното население. Търговията с тютюн в цяла Европа води Ксанти до просперитет. През март и април 1829 година две земетресения буквално сравняват града със земята, въпреки това изиграват решаваща роля за по-нататъшно му развитие. През 1870 година Йенидже е изгорен до основи и по този начин всичката търговия и услуги се прехвърлят към Ксанти, който по онова време имал население от около 10 000 жители.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ксанти (Xanthi), център на Ксантийска епархия, живеят 2160 гърци.[5]

В 1899 година Васил Докторов и Янаки Паскалев основават в Ксанти революционен комитет на ВМОРО, чийто център е Габровският хан на Докторов. В комитета влизат даръдерците братя Никола и Димо Хекимови, Костадин Марков и Георги Лазаров Пачилов, Гиню и Стоян Ализотови от Манастир, Васил Петков от Хаджилар, Иван Заимов, Стоян Кюсето и други.[6] През май 1902 година в града избухва афера, вследствие на която за четири месеца са арестувани мнозина българи, сред които дейците на ВМОРО Георги Л. Пачилов, Братя Илия и К. Малашеви, Лазар Пиров, Георги П. Малашев, Кирко Ерменлиев, Апостол Джерхаров.[7]

През пролетта на 1908 година властите отново разбиват дейността на ксантийския комитет на ВМОРО. Арестувани са 20 души членове на комитета и са конфискувани 300 лири комитетски пари.[8] Българската църква е изгорена от гръцка банда.[9] Анастас (Ташко) Наумов от и Александър Вулев, упълномощени от българското правителство да издействат от властите покровителство на звръщащите се на работа българи, са убити.[10][11]

През 1891 г. е прокарана железопътна линия в близост до града, което води до продължаващо икономическото развитие и основаване на училища и търговски представителства в региона.

Балкански войни[редактиране | edit source]

На 7 ноември 1912 Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев освобождава Ксанти, през Междусъюзническата война градът на 13 юли 1913 за кратко е окупиран от гръцката армия. Малко след това, на 28 юли (10 август) 1913 г. с мирния договор за приключване на Междусъюзническата война, Ксанти и Западна Тракия са върнати под Български суверенитет. Българското правителство прави редица инвестиции в инфраструктурата на областта. Построена е железопътната линия, свързваща Пловдив с Бяло море, както и редица училища и здравни заведения. След Ньойският договор след Първата световна война, Ксанти заедно с цялото Беломорие на 5 май 1920 г. е даден от Антантата на Гърция.

Втора световна война (1941-1944)[редактиране | edit source]

В резултат на успеха на операция Марита в 1941г. Гърция капитулира. На 20 април 1941 г. Втора армия заема беломорската област и тя отново е българска. С акт на Народното събрание градът заедно с Беломорието пак стават част от България. Ксанти става административен център на българската област Беломорие. Тук се установява и щабът на Втора българска армия. По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските войски са оттеглени. Предаден е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. В 1972г. гръцките власти планиат да унищожат знаковата Часовникова кула на Ксанти построена от българомохамеданина Хаджи Емин Ага в в 1870г., това предизвиква големи протести на местните мюсюлмани и символът на Ксанти оцелява.[12]

Съвременна епоха[редактиране | edit source]

Ксанти е живописен родопски град, богат на история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите (включително и в околните територии). Струва си да се посети града по време на карнавала (Καρναβάλι) на Сирни заговезни (февруари или март, предвид променящите се дати), както и по време на фестивала на Стария град (Γιορτές Παλιάς Πόλης) (началото на септември). Друго известна атракция в Ксанти е пазара (Παζάρι), състоящ се всяка събота. Ксанти е известен също и като "градът на хилядите цветове".

Побратимени градове[редактиране | edit source]

С Рудозем, България има установени контакти и сътрудничество[13].

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ксанти
Починали в Ксанти

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. П. Мутафчиев, Книга за българите, стр. 126; Васил Гюзелев, Момчил юнак, С., 1967; Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата
  2. Стоян Райчевски – „Българите мохамедани“. София 2004, стр. 141, ISBN 954-9308-51-0
  3. Иван Балканджиевъ, Бѣломорието - минало - настояще, бѫдеще, София 1942
  4. П. Мутафчиев, Книга за българите, стр.126. Васил Гюзелев, Момчил юнак, С., 1967. Пътна карта на Беломорието с българските имена на селищата
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 174.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 177.
  8. Одрински глас, брой 9, 9 март 1908, стр. 4.
  9. Одрински глас, брой 11, 23 март 1908, стр. 4.
  10. Одрински глас, брой 13, 5 април 1908, стр. 4.
  11. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  12. Таня Мангалякова, Нашите в Гърция, С 2011, стр.20
  13. www.namrb.org
  14. История на зенитната артилерия и зенитно-ракетните войски в Българската армия, София 1995, с. 111.