Баня (Област Благоевград)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.
| Баня | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 976 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 36.537 km² |
| Надм. височина | 791 m |
| Пощ. код | 2778 |
| Тел. код | 07445 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 2693 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Баня Николай Драговчев (ГЕРБ) |
Баня е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград.
Съдържание |
[редактиране] География
Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини - Пирин, Рила и Родопите. Отстои на 5 километра от Банско и Разлог, на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив. От тук минава жп линията Септември-Добринище, която е построена през 30-те години на 20 век.
[редактиране] История
През 1878 година избухва Креснеско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня. Така жадуваната свобода от българското население така и не идва. През периода 1893 - 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско — ВМРО.
При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Свободата на целия района донасят щиковете на българските войците от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първия кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.
[редактиране] Религии
Основната част от населението е християнско. Източноправославните българи имат изградени две църкви: "Свети Георги" и "Успение на Пресвета Богородица. Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена евангелска църква. В селото живеят и помаци.
|
||||
В 19 век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баня (Bania) е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители българи-християни и 270 жители помаци.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Баня е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 960 българи-християни и 550 българи-мохамедани[3].
[редактиране] Културни и природни забележителности
В момента в селото функционират няколко хотели - хотел "При Спаска", Комплекс "ЕЛЕНА", "Аспа Вила", хотел "Римска баня", хотел "Аквилон" СПА, хотел "Крайпътен рай".
Местността Трестеник се намира в покрайнините на селото. Известна още като вилната зона на селото, местността е приютила много частни вили. Природата е оставила красив отпчеатък върху това кътче от гората. Има извори и богата растителност. В Трестеник е разположен и частен язовир. Най-известна е "Ловджийската вила",която е емблематична за хората практикуващи лов във селото. Трестеник е популярно място за правене на пикници и неделни излети в гората.
[редактиране] Редовни събития
Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор "Празник на моето село". На него се събират жители на селото живеещи и работещи из различни крайща на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.
Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане. Други трационни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден. На втория ден от Възкресение Христово в местността "Крушата" извън селото се провежда събор. Населението се придвижда до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.
[редактиране] Личности
- Родени в Баня
Тодор Стефанов (1887 - 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944.
Васил Пачаджиев (1883 - 1942), български революционер
Георги Гръчев (1854/1855 - ?), български революционер, опълченец
Димитър Венедиков (1866 - 1939), български военен и революционер
Иван Асиянчин (1834 - 1910), български революционер, духовник и просветен деец
Иван Гръчев (1852 - ?), български революционер, опълченец
Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал[4]
Иван Терзиев, български зограф
Йордан Венедиков (1871 - 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк
Константин Венедиков (1866 - 1933), български военен и революционер
Костадин Бояджиев (1880 - 1938), български революционер
Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), Художник
Парашкева Димова, майка на Георги Димитров
Стефан Попстаматов (около 1830 - 1886), български духовник, зограф
Христо Венедиков (1834 - 1916), български революционер
Христо Дойчинов (около 1865 - около 1923), писател, документалист
- Починали в Баня
Илия Йосифов (1878 - 1942), български резбар и строител
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
- ↑ Кънчов, Васил. Разлогъ. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 193.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
[редактиране] Външни препратки
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |