Йордан Венедиков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Йордан Тимотеев Венедиков е български военен, генерал-майор, историк и публицист.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня. След 1878 година, когато съгласно Берлинския договор Баня остава в границите Османската империя, семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.
През 1889 г. Венедиков постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1892 г. с отличие - на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк в София.
След това завършва военната академия в Торино, Италия. През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Върховния македонски комитет[1]. След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя четническа акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.[2] Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон, а през Първата световна война е командир на кавалерийски полк. В началото на 1917 година полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. В края на войната е командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и военно-научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.
[редактиране] Българска военна история
Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година - брошурата му "Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)". През 1910 година публикува труда си, посветен на Сръбско-българската война (1885г). Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С неговото име са свързани капиталните издания на Военноисторическата комисия за Сръбско-българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия и полковете, влизащи в нея.
Генерал-майор Йордан Венедиков умира на 7 ноември 1957 г. в София.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ IV степен
- Орден „Св. Александър“ III степен
- Орден „За военна заслуга“ III и IV степен
- Медал „За наука и изкуство“
[редактиране] Библиография
- Венедиков, Й, Петър Дървингов, Буквар от 1895 г. за възрастни хора, 1899
- Венедиков, Й, Петър Дървингов, Читанка от 1895 г. за възрастни хора, 1899
- Венедиков, Й, Петър Дървингов, Нравоучения - 1895 г. за възрастни хора, 1899
- Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война (1885 г.) По най-нови източници и неиздавани документи, София, 1910 г, 413 с.
- Венедиков, Й, Войните за обединението на българите в XII в., София, 1918, с. 118
- Венедиков, Й, История на въстанието в Батак 1876 г., София, 1929
- Венедиков, Й, История на доброволците от Сръбско-българската война, София, 1935, с. 215
- Венедиков, Й, История на 24-и пехотен черноморски на Нейно Величество царица Елеонора полк в Балканската, Междусъюзническата и Европейската война 1912-1913 и 1915-1918, София, 1939, с. 493
[редактиране] Бележки
- ↑ Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
- ↑ Зафиров, Д., Златарева, А., Генерал Йордан Венедиков - избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, стр. 6
[редактиране] Източници
- Зафиров, Д., Златарева, А., Генерал Йордан Венедиков - избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
