Тодор Кантарджиев
| Тодор Кантарджиев | |
|---|---|
| 10 февруари 1861 — 25 януари 1945 | |
 |
|
| Място на раждане |  Самоков, Османска империя |
| Място на смърт | ,  България |
| Служил на | България |
| Години на служба | 1884 - 1914, 1915 - 1917 |
| Звание | Генерал-лейтенант |
| Командвания | 16-ти пехотен полк 5-та пехотна дивизия (1913 - 1914) Сборна дивизия (1916 - 1918) |
| Отличия | Вижте по-долу |
| Родства | баща на Асен Кантарджиев |
Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на Сборната дивизия през Първата световна война (1915 - 1918).
Съдържание |
[редактиране] Биография
Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 година в Самоков. През 1884 година завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна софийска дружина.
[редактиране] Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото отбранително сражение и в сражението при Пирот. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас.
На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ві пехотен софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889 г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник.
Военната кариера на Тодор Кантарджиев продължава и на 2 авугст 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия, а от 1909 г. командва 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.
[редактиране] Балканска война (1912 - 1913)
През Балканската война (1912 - 1913) полковник Кандарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна бдинска дивизия с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция.
[редактиране] Междусъюзническа война (1913)
През Междусъюзническата война (1913) се сражава на Македонския военен театър - при Струмица, Пехчево и вр. Руен.
След войната полковник Кандарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914), след което, на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор и през юли с.г. преминава в запаса.
[редактиране] Първа световна война (1915 - 1918)
В началото на Първата световна война (1915 - 1918) генерал Кантарджев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. назначен за началник на тиловото управление на Трета армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт.
На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, от своя страна България, като съюзник обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г. С частите, които ръководи, генерал Кантарджиев формира дясно крило на 3-та армия, което крило по-късно става основа на новосформиранта Сборна дивизия, като под неговото командване, дивизията води военни действия при устието на р. Дунав. Прославя се с освобождаването на Добрич от румънската окупация. След капитулацията на Румъния през 1917 година, частите на генерал Кандарджиев са дислокирани на Македонския фронт. На 15 август с.г. Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант, а само два месеца по-късно, през октомври преминава отново в запаса, този път за последно.
Генерал-лейтенат Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ III степен 1-ви клас и IV степен 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия
- Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917 г. [1]
[редактиране] Родство
- Баща на „водача“ на Ратниците професор Асен Кантарджиев.
- Тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.
[редактиране] Бележки
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 518
[редактиране] Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 173-174
- Стефан Стефанов. „От Сливница до Серет, от редник до пълководец“
- „Офицерският корпус в България 1878-1944“, издателство „Св.Георги Победоносец“
[редактиране] Вижте също
- Генерал Кантарджиево — село, наречено на името на генерала.
 |
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“. |
