Климент Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Климент Бояджиев
Генерал-лейтенант
General Kliment Bojadzijev.jpg
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 4-та пехотна дивизия
Щаб на войската
1-ва армия (1915 - 1916)
Отличия Вижте по-долу

Роден 27 април* 1861
Национално знаме на Османската империя Охрид, Османска империя
Починал 15 юли 1933
Национално знаме на България София, България
Климент Бояджиев в Общомедия

Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант). По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия. През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия.

Биография[редактиране | edit source]

Климент Бояджиев произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа. През 1883 година завършва Военното училище в София, след което е зачислен в Четвърта пехотна самоковска дружина като подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | edit source]

През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус.

След това служи в Първи пехотен полк, а от 1891 година учи в Торинската военна академия, която завършва през 1895 г.[1] След завръщането си в България Бояджиев служи в Пета пехотна дунавска дивизия (1895-1897), в Генералния щаб (1897-1900), командва Осми пехотен полк (1900-1904). По това време изработва първата релефна карта на България (1902). През следващите години е началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия (1904-1905), Трета пехотна балканска дивизия (1905-1907) и Втора военноинспекционна област (1907-1910).[1] От 1910 г. Климент Бояджиев командва Четвърта пехотна преславска дивизия.

Балкански войни (1912 - 1913)[редактиране | edit source]

Пост № 1 Гердеме в Сакар. 8 юни 1912 г. Седнали: ген. Радой Сираков, началник на 9 дивизия, ген. Павел Христов, началник на 5 дивизия, ген. Радко Димитриев, началник на ІІІ инспекционна област, ген. Климент Бояджиев, началник на 4 дивизия. От правите пред войниците, вторият отляво надясно с брадата е майор Коста Николов, старши адютант на 5 дивизия. От седналите долу, крайният в ляво с карта е майор Коста Николов, старши адютант на ІІІ армия. Правият вкрая вдясно полковник Константин Жостов

През Балканската война генерал Бояджиев участва начело на Четвърта пехотна преславска дивизия в пробива на османския център в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция и в безуспешния щурм на Чаталджа (октомври-ноември 1912 година).

Пак при Чаталджа командва авангарда, който отразява турската контраофанзива през зимата на 1913 година.[2]

Във войната със съюзниците действа с дивизията си в състава на Пета българска армия по направлението КюстендилСкопие. Войските му нанасят няколко поражения на сърбите, превземайки връх Китка над река Пчиня (27 юни 1913).[3]

Като министър на войната (1913-1914), началник на Трета военноинспекционна област (1914-1915) и началник на Генералния щаб на армията (15 април - 7 септември 1915) генерал Бояджиев реформира войската и повдига духа ѝ след поражението в Междусъюзническата война.[1] Подава оставка от щаба непосредствено преди включването на България в Първата световна война, несъгласен с условията на българо-германската военна конвенция.[4]

Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино.

Първа световна война (1915 - 1918)[редактиране | edit source]

Командващият Първа армия генерал-лейтенант Климент Бояджиев с офицери от щаба през 1915 г.

В операциите на Централните сили за разгром на Сърбия през есента на 1915 година генерал Бояджиев командва най-голямата българска групировка – Първа армия, която настъпва по линията от устието на Тимок до Трън. В резултат на Нишката операция армията достигат до десния бряг на Южна Морава. На 23 октомври частите на 8-ма българска дивизия влизат във военновременната столица на Сърбия – Ниш. Войските на Бояджиев превземат и Зайчар, а по-късно Битоля и Охрид. През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха ѝ подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.

След излизането на България от Първата световна война през 1918 година, Климент Бояджиев заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. той е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.[1]

Генерал-лейтенант Климент Бояджиев умира на 15 юли 1933 г. в София.

Офицерски звания[редактиране | edit source]

  • от 30.08.1883 - Подпоручик;
  • от 24.03.1886 - Поручик;
  • от 01.01.1888 - Капитан;
  • от 01.01.1894 - Майор;
  • от 01.01.1899 - Подполковник;
  • от 01.01.1903 - Полковник;
  • от 04.09.1910 - Генерал-майор;
  • от 02.08.1915 - Генерал-лейтенант.

Награди[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 124.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 65-66.
  2. Балканската война 1912-1913, Държавно военно издателство, София 1961, стр. 403
  3. Марков, Георги. Българското крушение 1913. Издателство на Българската академия на науките, София 1991, стр. 110-119
  4. Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1995, стр. 176
  5. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
  6. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516
Православ Тенев началник на Щаба на армията (15 април 1915 – 7 септември 1915) Константин Жостов
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.