Климент Бояджиев
| Климент Бояджиев | |
|---|---|
| 27 април* 1861 — 15 юли 1933 | |
| Място на раждане | |
| Място на смърт | |
| Служил на | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
| Командвания | 4-та пехотна дивизия Щаб на войската 1-ва армия (1915 - 1916) |
| Отличия | Вижте по-долу |
Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант). По време на Балканската война се отличава в боевете при Люлебургас като командващ Четвърта пехотна преславска дивизия. През Първата световна война командва Първа българска армия по време на нейното успешно настъпление в Сърбия.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Климент Бояджиев произлиза от една част от семейството на Мине Кочовски, преместила се навремето в Охрид от Преспа. През 1883 година завършва Военното училище в София, след което е зачислен в Четвърта пехотна самоковска дружина като подпоручик.
Сръбско-българска война (1885) [редактиране]
През Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния корпус.
След това служи в Първи пехотен полк, а от 1891 година учи в Торинската военна академия, която завършва през 1895 г.[1] След завръщането си в България Бояджиев служи в Пета пехотна дунавска дивизия (1895-1897), в Генералния щаб (1897-1900), командва Осми пехотен полк (1900-1904). По това време изработва първата релефна карта на България (1902). През следващите години е началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия (1904-1905), Трета пехотна балканска дивизия (1905-1907) и Втора военноинспекционна област (1907-1910).[1] От 1910 г. Климент Бояджиев командва Четвърта пехотна преславска дивизия.
Балкански войни (1912 - 1913) [редактиране]
През Балканските войни (1912-1913) заедно с дивизията си участва в пробива на османския център в Лозенградската и Люлебургазко-Бунархисарската операция. През Балканската война е началник на ариергардната позиция при Чаталджа.
Като министър на войната (1913-1914), началник на Трета военноинспекционна област (1914-1915) и началник на Генералния щаб на армията (15 април - 7 септември 1915) реформира войската и повдига духа ѝ след поражението в Междусъюзническата война.[1]
Синът му, поручик Никола Бояджиев, загива на 1 февруари (14 февруари нов стил) 1915 г. в атентата в софийското Градско казино.
Първа световна война (1915 - 1918) [редактиране]
През Първата световна война (1915 - 1918) генерал Бояджиев командва Първа българска армия, която през октомври-ноември 1915 г. в Нишката операция атакува сръбската войска по линията от устието на Тимок до Трън. След яростни боеве Първа армия завладява цялото Поморавие и на 23 октомври 1915 г. частите на 8-ма българска дивизия влизат в главния град на областта Ниш, превземат Зайчар, а по-късно Битоля и Охрид. През август 1916 г. ръководи Леринската операция срещу съглашенските войски в Костурско и Леринско, но след неуспеха ѝ подава оставка. На 25 септември 1916 година е уволнен от армията.
След излизането на България от Първата световна война през 1918 година, Климент Бояджиев заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания. През 1923 г. той е осъден на 5 години затвор от Държавен съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.[1]
Генерал-лейтенант Климент Бояджиев умира на 15 юли 1933 г. в София.
Офицерски звания [редактиране]
- от 30.08.1883 - Подпоручик;
- от 24.03.1886 - Поручик;
- от 01.01.1888 - Капитан;
- от 01.01.1894 - Майор;
- от 01.01.1899 - Подполковник;
- от 01.01.1903 - Полковник;
- от 04.09.1910 - Генерал-майор;
- от 02.08.1915 - Генерал-лейтенант.
Награди [редактиране]
- Орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ II степен с мечове
- Орден „За военна заслуга“ IV степен
- Орден „За заслуга“ на военна лента
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[2]
- Руски орден „Св. Станислав“ II степен със звезда
- Османски орден "Лиякат" със звезда за военни заслуги", 18.12.1915 г. [3]
Източници [редактиране]
- Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 124.
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 65-66.
- ↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516
|
|||||||||||||||
| Православ Тенев | → | началник на Щаба на армията (15 април 1915 – 7 септември 1915) | → | Константин Жостов |
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
| Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“. |
- Български генерали
- Министри на отбраната на България
- Военачалници през Балканските войни
- Български офицери от Македония
- Хора от Сръбско-българската война
- Носители на орден За храброст
- Носители на орден Свети Александър
- Носители на орден За военна заслуга
- Носители на орден За заслуга
- Носители на орден Стара планина
- Четвърти випуск на военното училище в София
- Охридчани