Владимир Заимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Заимов
български генерал
Владимир Заимов 
Роден: 8 декември 1888
Кюстендил, България
Починал: 1 юни 1942
София, България

Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България, за което е осъден и разстрелян.

Биография[редактиране | edit source]

На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър. 29 юни 1898 г. връх Бузлуджа. В центъра, седнал с мустаците Стоян Заимов, над него Христо Македонски, Филип Тотю, инициаторът на събитието митрополит Методий Старозагорски, Панайот Хитов. Детето с шапката в дясно е Владимир Заимов

Владимир Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в гр. Кюстендил. Син на българския националреволюционер, апостол на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание и русофил Стоян Заимов

Военна кариера[редактиране | edit source]

Завършва Военно училище в София през 1908 г. Действителна военна служба започва в VIII Артилерийско полк (Стара Загора. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Служи в Шуменския и Софийския гарнизон. През 1923 г. в качеството си на командир на артилерийски дивизион, предотвратява разстрел на арестувани комунисти в Сливен след Септемврийското въстание.[1] В периода (декември 1929 - май 1932) полковник Заимов командва 4 артилерийски полк.

След Деветнадесетомайския преврат (1935), полковник Заимов е назначен за инспектор на артилерията. През същата година е избран за политически секретар на Военния съюз. На 16 октомври 1935 г. е уволнен за антимонархически прояви от армията с военно звание генерал-майор. През 1935-1936 г. е подсъдим на съдебния процес срещу Дамян Велчев за заговор за нов държавен преврат. Оправдан по недоказаност.[2]

Шпионаж за СССР[редактиране | edit source]

Паметна плоча пред дома на Владимир Заимов в гр. Шумен
Къщата в гр. Шумен, в която е живял Владимир Заимов между 1934-1935 г.

По време на Втората световна война е противник на участието на България на страната на Тристрания пакт. Поставя се в услуга на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Червената армия. Произведен е във военно звание генерал-майор [3].

Съдебен процес[редактиране | edit source]

Арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г. Обвинен, че в полза на съветското разузнаване създава разузнавателна група, които работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „Славянин“. Свързва с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия. Обвинителите му твърдят, че е в контакт със съветския военен аташе полковник T. Б. Сухоруков (1935). През октомври 1938 г. полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на съветското разузнаване. През януари 1939 г. предложението му е прието и Заимов получава псевдоним „Азорский“. Три месеца е в ареста без определена от съда мярка за неотклонение. Присъдата се основава на самопризнания и показания, дадени главно от племенника му Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват веществени доказателства.

Неговите адвокати: запасният полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров твърдят, че информацията, предавана на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на съветското военно аташе, не представлява строго охранявана държавна тайна. Освен това от полицейските доклади, съхранявани в архива на МВР, е видно, че генерал-майор Заимов и други дейци на Военния съюз са подложени на строго ежедневно наблюдение от 1936 г. насетне. По време на следствието прави опит да се самоубие. В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр.

Осъден на смърт чрез разстрел. Подава молба за помилване, която стига до цар Борис на 3 юни 1942. Върху тази молба цар Борис собственоръчно отбелязва „Присъдата вече е изпълнена“. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда.

Радио „Москва“ предава в деня на разстрела „Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов“. В знак на почит към него артилерията по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута. Действията на „червения“ генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон предвиждал изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване. Владимир Заимов е разстрелян без да бъде разжалван в звание. Наложената му глоба от 500 000 лева е опростена от Добри Божилов, финансов министър в правителството на проф. Богдан Филов.

Златна звезда „Герой на Съветския съюз“

През м. май 1945 г. смъртната присъда на Владимир Заимов е отменена от състав на Софийския военнополеви съд. След 9 септември 1944 г. материалите по делото са отнесени в Съветския съюз без опис, откъдето се завръщат в края на 60-е години на ХХ век.

Според Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на СССР „по време на работатата, системно предава военна и военно-политическа информация за България, Германия, Турция, Гърция и други страни. След влизането на немски единици на територията на България Заимов предоставя информация за размера и въоръжението им. ... Неговата работа се оценява високо от Съветското командване. В информацията, предоставена от Заимов има данни за немски военни съоръжения, както и тактически характеристики на действията на Вермахта по време на Балканския кампания през 1941 г.“

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за “смелост и героизъм в борбата срещу фашизма“ през Втората световна война, генерал-майор Владимир Заимов получава посмъртно званието „Герой на Съветския съюз“.

Военни звания[редактиране | edit source]

Отличия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ, А-Я, С., 1988 , изд.БАН., с.230
  2. Кратък исторически справочник. България, Т. III, С., 1983, с. 230-231
  3. Архивы ГлРУ, 1936, т.ХХХ, стр. а-147-148