Горно Драглище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Драглище
Gorno-Draglishte-view.jpg
Изглед към селото
България
Red pog.png
Горно Драглище
Област Благоевград
Red pog.png
Горно Драглище
Общи данни
Население 915 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 30,838 km²
Надм. височина 850 m
Пощ. код 2797
Тел. код 074401
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 16754
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Разлог
Красимир Герчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Горно Драглище
Елена Мущрина
(ГЕРБ)

Го̀рно Дра̀глище е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, Област Благоевград. До 1966 година името на селото е Горно Драглища.[1]

География[редактиране | edit source]

Село Горно Драглище се намира в планински район в подножието на Рила планина. Разположено e в северната част на Разложката котловина, на 13 км от град Разлог и на 10 км от град Банско. Селото е електрифицирано, водоснабдено, частично канализирано и асфалтирано.

История[редактиране | edit source]

Бежанци от Горно и Долно Драглища след Горноджумайското въстание в 1902 година

Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на Горно Драглище е от 1576 г. Това е турски данъчен регистър на джелепкешаните в Разложка околия. Въпросният документ дава възможност да се направят няколко извода отнасящи се за Горно Драглище. Първият е, че тогава селото е носело името Богато Драглище, което показва, че е било състоятелно селище. Вторият извод отнасящ се за Горно Драглище е, че селото е изцяло с българско население.

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Драглища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Драгол, Драгул с елизия на наудареното о или у.[2].

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. в Горно Драглища (Gorne Draglischta) има 172 домакинства с 600 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Горно Драглища, чисто българско село 2 часа на СИ от Мехомия. Път неравен, каменист. През селото минува едноименен проток, който е от притоците на Мехомийската река. Каменисто и стръмно място; рядко гора. Жителите бедни, речи всички бягат по чужбина за щастие. Имат си църква, поддържат и училище с 1 учител и до 80 ученика. Къщите в Горно Драглища възлизат до 250, само български.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Религии[редактиране | edit source]

Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page1.jpg Appeal-from-people-of-Razlog-to-Sofia-governor-2mar1878-page2.jpg
Обръщение на българското население от Горно Драглище и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Цялото население на Горно Драглище изповядва православното християнство.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Години наред Горно-Драглищени предлагали на община Белица да си построят ново училище. Но общината твърдо настоявала да се построи училище между двете села Горно и Долно Драглище за нуждите на двете села. Така и не се стигнало до консенсус. През 1939-1941 г. в село Горно Драглище се открива пълна прогимназия, която набирала ученици от трите села Горно Драглище, Долно Драглище и Добърско. За класни стаи били използвани помещения в къщите на Димитър Ил. Миков, Георги Пармаков, Иван Ръхов, които обаче били неудобни за тази цел. Това наложило да се започне подготовка за стоеж на ново училище. По инициативата на открития в селото през 1945 г. местен народен съвет (МНС) и партийна организация със секретар Петър Шакин през 1945/46 г. е изградена местна младежка бригада от средношколци и по-големи ученици от прогимназията. Бригадата работела безплатно, като единствено получавали безплатен обяд. МНС разпоредил да бъдат съборени къщите на Дине Дурев, Т. Попов, на чието място започнало строителството на новото училище. През април 1950 г. учебните занятия в училището започнали. Първият директор бил Димитър Граматиков от Сандански. В момента училището разполага с 9 класни стаи, една стая за детска градина, канцелария за учителите, директова и 4 сервизни помещения, също така кухненски блок и столова за хранене, физкултурен салон с необходимите уреди за спортуване.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Горно Драглище
  • България Георги Топалов (1893 - 1944), български комунист, партизанин
  • България Димитър Захариев, роден в Горно или Долно Драглище, учител в Мечкул и Разлог (1873, 1878 - ?), заточен заради заговор през 1883 година[6]
  • България Иван Христов Ядков - Станоев, ръководител на селския комитет на ВМРО към 1923 година[7]
  • България Кръстьо Ковачев (около 1840 - 1926), български просветен деец
  • България Кръстьо Михайлов, български революционер, деец на ВМОРО от Горно или Долно Драглища, загинал преди 1918 г.[8]
  • България Стоян Попов Серафимов, български учител в Демирджилер след 1860 година[9]
  • България Тодор Пармаков, български хайдутин и революционер
  • България Цветко Дрончилов (1841 - 1929), български революционер

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 134-135.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.250.
  7. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.90
  8. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.589.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.