Беланташ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белинташ)
Направо към: навигация, търсене
Беланташ
Пътеката към Белинташ
Пътеката към Белинташ
Местоположение
Беланташ (Област Пловдив)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Беланташ в Общомедия

Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък)[1]. Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.

Изглед от платото към с. Врата.
На преден план — един от издълбаните отвори

Указания за пътя[редактиране | edit source]

От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) има чакълен път надясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, на която има покрита каменна чакалня. Тръгва се надясно (има табела) по чакъления път (в добро състояние) и след около 2 км. се стига до гробище, където има синя табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно — за Белинташ и вилно селище Сабазий. След около 2.5 км. по чакъления път се стига до новостроящата се църква, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 20-30 минути извежда на върха на скалата.

Панорамна гледка от Белинташ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Костадинов (Чешмеджиев), Костадин Ж. Местните имена в Асеновградско. изд. Еко Белан, 1997 г. стр. 158.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • "Белинташ — светилището на бесите. Загадката на Родопа", Никола Боев.
  • "Блясъкът на Белинташ", Никола Боев

Външни препратки[редактиране | edit source]