Беланташ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белинташ)
Направо към: навигация, търсене
Беланташ
Пътеката към Белинташ
Пътеката към Белинташ
Местоположение
Беланташ (Област Пловдив)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Беланташ в Общомедия

Природна забележителност
„Белинташ“
Village-Vrata-view-from-Belintash.JPG
Изглед от платото към с. Врата.
На преден план — един от издълбаните отвори
Информация
Беланташ (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Сини връх
Община Асеновград
Област Пловдив
Данни
Площ 2.3 хектара
Създаден 12 декември 2003
Природна забележителност
„Белинташ“
в Общомедия

Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище посветено на бог Сабазий изградено и стопанисвано от тракийското племе беси. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. През 2006 г. туристи откриват т. нар. Надпис от Белинташ издълбан в скалите, който според някои изследователи потвърждава тезата, че древните траки са имали писменост по-ранна от гръцката.

Според проф. Валерия Фол Белинташ е един от най-ярките примери за многофункционално свято място. Такива светилища служат за общение с природата по време на нейния годишен цикъл. Някои учени смятат, че светилището, освен ритуалното си предназначение, е служело и за астрономически измервания. На този етап от изследванията на светилището, може да се твърди, че Белинташ е едно от култовите средища, където, (както във Фригия и други места в Мала Азия), е имало изправени изображения, изработени от камък или дърво, свидетелство за което са специфичните легла в плоските скали.[1]

Произход на името[редактиране | edit source]

Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък)[2]. Според теорията на краеведа Никола Боев публикувана в книгата му "Белинташ - светилището на бесите. Загадката на Родопа" топонимът Белинташ може да се преведе като "камъкът на войната". Боев свързва името със свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от владетелят жрец на тракийското племе беси - Вологез.[3]

Според народните предания мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода, носил името Бельо (Белю) войвода.[4]

Датиране[редактиране | edit source]

На този етап от археологическите проучвания на обекта учените са склонни да смятат, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите още в V в.пр.Хр. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които са датирани към Каменно-медната епоха. Според археолога д-р Борислав Бориславов и екипът му може се предположи, че Белинташ е по-стар от Перперикон (Перперек).[5]

Археологически проучвания[редактиране | edit source]

Първите археологически проучвания на Беланташ се провеждат Исторически музей Асеновград от българските археолози Росица Морева – Арабова и Георги Велев през 1975 г.[6]

През 2003 г. българският археолог Иван Христов организира ограничени сондажи посредством които се установява наличието на материал от Каменно-медната епоха (V хил.пр.Хр.), Късната бронзова епоха, Ранножелязната, Елинистическата и Римската епоха. Благодарение на това кратко проучване археолозите окончателно констатират, че Беланташ е служел за светилище, което е функционирало в продължение на хилядолетия.[7]

Археологическите разкопки на Белинташ се ръководят с прекъсвания от 2010 година от екип на НАИМ, ръководен от българския археолог Борислав Бориславов. Сондажите извършени от него и екипът му категорично доказват, че че древното светилище датира от 5000 г. пр. Хр. Учените са категорични, че за своето време тракийският комплекс е бил по-значим дори от Перперикон през медно-каменната епоха.

Работата по обекта през сезон 2010 на разкопките цели основно да установи през кои периоди от време е използвано светилището. Сред артефактите открити през този сезон са: сребърна капачка от неизвестен предмет, връх на бронзова стрела, глинени тежести за стан и за рибарски мрежи, прешлени от вретено и част от древен съд за топене на метал. Предметите със сигурност потвърждават, че светилището датира от Каменно-медната епоха, което нарежда обекта сред най-старите култови обиталища на траките. Екипът на Бориславов окончателно потвърждава през 2010 година наличието на фрагменти от огнища олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения.

Бориславов допуска мястото да е използвано като обсерватория, тъй като за древните траки наблюдението на небесните тела е било от значение за определяне дните за започване на селскостопански дейности. Археологът предполага, че през Каменно-медната епоха населението на с.Долнослав е идвало на поклонение в Белинташ, а мястото е играело ролята на централно светилище за много по-голям район - цялата територия на Родопите и дори Горно-Тракийската низина и населяващите я тракийски племена.

По време на първите разкопки през 2010 година екипът установява, че липсват материали от Елинистическата и Римската епоха, което кара археолозите да заключат, че може би скалният комплекс Белинташ не е светилището на Дионис, което все още се търси из Родопите и през което се смята, че е минал Александър Македонски. (Иманярските легенди разказват, че знаменитият завоевател дарил на светилището златна колесница, която после била скрита в подземна пещера.)[8]

По време на археологически сезон 2011 археолозите откриват останки от изкуствено изградена стена, която е ограждала напречно платото на Белинташ. Според Бориславов най-вероятно стената е отделяла най-свещената част на светилището от останалата територия. Открито е и мястото на входната врата, която е била много масивна и тежка, за което свидетелстват откритите жлебове за колони и коловози.

През този сезон екипа проучва скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно предизвикани при някое от военните нашествия над светилището. Археолозите откриват остатъци от керамични съдове и сечива, бронзово украшение, фрагменти от керамична фигура на женско тяло - бедро и част от торс.

Целта на археолозите е да открият предназначението на скалните изсичания, за да могат да се направят научни предположения за предназначението на светилището и изпълняваните на място ритуали. През 2011 г. разкопките, които продължават до 2 септември, се финансират с 40 000 лева от Министерството на културата. Община Асеновград подпомага проучванията с 3 000 лева, за да може част от находките да останат в Археологическия музей Асеновград.[9]

Спорни открития[редактиране | edit source]

Сребърната плочка с изображение на Сабазий открита на Беланташ

Сред скалите под Беланташ е намерена сребърна плочка с изображение на тракийския бог Сабазий, датирана според някои изследователи VI – V в. пр. Хр., според други - в Римската епоха, която се съхранява в НАИМ при БАН. Относно автентичността на плочката съществува спор, в който са трудно доказуеми както твърдението, че тя е подхвърлен фалшификат, с цел създаването на легенда за древния й произход, така й това, че находката е изцяло автентична.[10]

Плочката с изображението на Сабазий е открита случайно от Кирил Караджов от махала Курджиева през есента на 1972 г. Находката е била закрепена на една от плочите паднали от върха на скалното плато в подножието му. Апликацията била занесена в къщата на Кирил Краджов, който умира от бъбречно заболяване много скоро след това във болницата в Асеновград. Семейството приписва вината за трагичното събитие на находката от Белинташ, а историята приписана на зловещият артефакт бързо обикаля като слух района. Чувайки разказите за "сребърната тенекийка" един от колекционерите иманяри от с.Баните (Община Смолян), Лазар Стоев решава да отиде при семейство Караджови и да поиска ценния артефакт. Асен Караджов (синът на Кирил) му предава плочката в желанието бързо да се отърве от нещастието, което находката навлякла на семейството.

През есента на 1981 г. по инициатива на Никола Боев, службите на МВР започват да издирват находката като не след дълго предотвратяват изнасянето й от страната през контрабанден канал. Сребърната апликация е предадена в Археологическия институт при БАН, където се пази в Античния фонд, документирана с размери 12,3 х 8,2 см.[11]

Тезата на българския археолог Иван Христов, е че сребърната плочка трябва да се датира към VI – V в. пр. Хр., като основание за това той посочва портретното сходство на лика на Сабазиий със златната маска с изображение на тракийски аристократ намерена от екипа на покойния д-р Георги Китов в могила Светицата край гр.Шипка (известна и като "Маската на Терес"). Според Христов плочката от Беланташ е най-ранното изображение на Сабазий, открито в днешните български земи, и по своите художествени особености е наистина уникална.[12]

Колегата му Борислав Бориславов обаче изказва съмнение по въпроса за автентичността на сребърната плочка с лика на Сабазий, тъй като няма надпис, а само изображение на божеството, което буди съмнение, че става въпрос за фалшификат.[13]

Бориславов базирайки се на своята работа по светилището, не споделя евентуалното припознаване на Беланташ като "Светилището на Дионис в Родопите", което от години много от българските археолози са търсили и разпознавали в други обекти.[14]

Свързаност с други археологически обекти[редактиране | edit source]

Близостта на Кръстова гора и фактът, че в околния периметър на веригата от планински била, археолозите са картотекирали поне пет древни светилища, някои от които са функционирали едновременно прави връзката между култовите места повече от косвена или случайна. В непосредствена близост са Караджов камък, кромлехът до връх Турската куля и Хайдут кая. Според археолозите Норислав Бориславов и Иван Христов районът може да се разглежда като голям комплекс от култови места и светилища, които в различни периоди са били повече или по-малко активни.[15]

Беланташ в популярната култура[редактиране | edit source]

Беланташ е обект на многократни публикации със таблоиден характер: "Ванга: Белинташ разкрива тайната си след осем жертви..." (в-к 24 Часа)[16]; "Боговете взимат курбан на Белинташ" (в-к Стандарт)[17] ; "ВАНГА казала на иманяри, че за да се открият 800 кг злато, трябва да се дадат 8 жертви!" (blitz.bg)[18]; "Ванга: 8 живота курбан за Белинташ" (chudesa.net)[19].

Както се подразбира от горецитираните заглавия, става въпрос за пророчество изречено от Ванга касаещо древното светилище, според което цената за разгадаване на тайните на мястото ще бъде равнозначна на осем човешки жертви. Думите на българската пророчица нееднократно стават обект на спекулации и фантастични предположения за предназначението на светилището.[20]

Друга популярна градска легенда свързана със Белинташ и многократно тиражирана периодично от някои медии, е че на мястото е заровена или скрита в тайна пещера златна колесница дар от Александър Македонски, която тежи 800 kg.[21] Това твърдение отново се базира на пророчество изречено от Ванга, но до този момент никой надежден източник не може да потвърди дали тези думи са на покойната българска пророчица. Иманярските легенди за Беланташ гласят, че в района е зарито имането на Вълчан войвода и много други хайдути, но за да бъдат намерени, търсещите ги трябва да преодолеят смъртоносните капани, които дебнат на всеки вход водещ към подземни тунели.[22]

Съществува и версия, че около Беланташ е погребан чичото на Александър Македонски, който е загинал в похода на знаменития пълководец срещу персите.[23]

Беланташ е фаворизирана тема сред т.нар. български уфолози - според Христо Нанев мястото е наситено със силни енергийни полета, а друг негов колега Марин Найденов твърди, че скалното плато е междинна космическа станция за кацане на НЛО.[24]

Според Никола Боевски мястото е прокълнато, защото е езическо, а с насилственото налагане на Християнството, за да бъдат унищожени езическите остатъци, са били вдигани храмове. Там, където не е можело да бъдат построени, анатемосвали терена, ето защо според него на Белинташ няма нито една църква.[25]

Една от най-фантастичните статии за Беланташ е безспорно тази за значението на мястото за спасението на човечеството на 21.12.2012, която твърди, че мястото ще спаси света. Според авторите й над мястото щяла да изгрее голямата звезда, която да посочи пътя, който трябва да изминат грешните, за да изкупят натрупаните грехове към Господ и природата. Изгревът на въпросното небесно тяло е очакван на 21.12.20012 г., (краят на света, според Календара на маите).[26]

Не липсват и публикации, според които Белинташ е мястото, на което е акостирал Ноевият ковчег, като библейският плавателен съд е бил закотвен на голямата каменна халка, изсечена в скалите.[27]

Популярността на Белинташ сред таблоидните медии става и повод за много иронична статия на сп.Максим, в която специално обучен екип от редактор и фотограф нощува върху мистериозното плато, за да потвърди или обори повечето градски легенди посветени на мястото.[28]

В последните няколко години Беланташ се превърна в много популярна туристическа дестинация и стана обект на множество пътеписи, публикации в блогове и разисквана тема в много форуми посветени на древната история.[29][30]

През юли 2013 година сп.National Geographic България посвещава водещата си статия на Родопските светилища, а на корицата на броя е поместена снимка на т.нар "Страж" на светилището Белинташ на фона на звездното небе направена от фотографа Красимир Андонов (през есента на 2009 г. К.Андонов започва да работи по фотографската серия "Скално-изсечени паметници" като първите кадри са заснети на Белинташ).[31]

Инциденти[редактиране | edit source]

Факт е, че на скалното плато падат много мълнии и местните хора съветват често туристите да не ходят на мястото, ако се кани да завали и небето притъмнява.[32]. През месец юли 2014 г. мълния пада в близост до двама туристи на платото, в резултат на което единият турист припада, а другият е изхвърлен от скалите и пада за щастие във храсти растящи в скалите, които задържат тялото му и го предпазват от фатален край.[33]

Международна експедиция[редактиране | edit source]

Робърт Шох и Робърт Бовал на Беланташ (юли 2014)

В края на юли месец 2014 г. е обявено, че Международна експедиция ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая. Част от учените са проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шох и астрофизикът Томас Брофи.[34]

Учените ще бъдат придружени и от екип на БНТ, който ще заснеме работата им и ще продуцира документален филм с работно заглавие "По следите на древните", който се очаква да предизвика и международен медиен интерес към древното наследство на България, което е слабо познато в международен план и не добре изследвано.[35]

Шох и Бовал посещават Беланташ на 28 юли със екип на БНТ.

Опазване и консервация[редактиране | edit source]

Община Асеновград е направила съответните постъпки през 2011 г. да стопанисва Белинташ (по подобие на Асеновата крепост). По преписката, с която се очаква Белинташ да се предаде официално за стопанисване като археологическа зона от държавата към община Асеновград не е работено от същата 2011 г.[36]

През пролетта на 2013 г. председателят на Съюза на предприемачите в Асеновград, Димитър Суров алармира за незаконно застрояване в местността Белинташ. Според Суров строежът попада в урбанизирани територии на Тракийско скално светилище „Белинташ“. По закон постройките трябва да бъдат от дърво и камък, за да се вписват в околната среда. Суров е завел дело в Пловдивския административния съд, в което оспорва разрешението за строеж на обекта. [37]

Въпросният строеж е завършен, като на мястото се издига сграда, която според разрешителните документи ще служи за православен храм. В непосредствена близост до нея е изградена площадка с навес.[38][39]

По неофициални данни Белинташ се посещава от около средно 400 туристи всеки почивен ден. Големият интерес към светилището и неорганизираният свободен достъп води и до замърсяването на обекта. Борислав Бориславов споделя през 2010 г., че замърсяване на платото с от фасове, недоизпити сокове и книжни салфетки е голямо.[40]

Указания за пътя[редактиране | edit source]

Новостроящата се църква преди последните няколкостотин метра от Белинташ

От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) има чакълен път надясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, на която има покрита каменна чакалня. Тръгва се надясно (има табела) по чакъления път (в добро състояние) и след около 2 км. се стига до гробище, където има синя табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно — за Белинташ и вилно селище Сабазий. След около 2.5 км. по чакъления път се стига до новостроящата се църква, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 20-30 минути извежда на върха на скалата.

Панорамна гледка от Белинташ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.geo-bg.bg/p-teshestviya/belintash?page=2
  2. Костадинов (Чешмеджиев), Костадин Ж. Местните имена в Асеновградско. изд. Еко Белан, 1997 г. стр. 158.
  3. Боев, Никола; "Белинташ - светилището на бесите. Загадката на Родопа"; издателство Литера прима; София; 2001; стр. 7-10
  4. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669876
  5. http://www.monitor.bg/article?id=304621
  6. http://asmuseum-bg.com/index.php?pid=47
  7. http://www.focus-news.net:85/opinion/0000/00/00/15133/
  8. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=669876
  9. http://inews.bg/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%88_l.a_i.107267.html
  10. http://asmuseum-bg.com/index.php?pid=47
  11. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=336541
  12. Христов, Иван "Светилища на древните траки в Родопите: Добростан - Градище"; ИК Фабер, 2009, ISBN 9544000356, стр. 25-26
  13. http://radio-focus.net/?action=opinion&id=10246
  14. http://radio-focus.net/?action=opinion&id=10246
  15. http://radio-focus.net/?action=opinion&id=10246
  16. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1012513
  17. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=336541
  18. www.blitz.bg/article/1071
  19. www.chudesa.net/ванга-8-живота-курбан-за-белинташ/
  20. http://www.blitz.bg/article/1071
  21. http://www.plovdivmedia.com/43203.html
  22. http://www.snews.bg/bg/statiya/doc-kalinov-misteriozen-tunel-pod-balgariya-krie-nesmetni-bogatstva:39297
  23. http://www.snews.bg/bg/statiya/doc-kalinov-misteriozen-tunel-pod-balgariya-krie-nesmetni-bogatstva:39297
  24. http://www.blitz.bg/article/1071
  25. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1304627
  26. http://frognews.bg/news_49920/Spasete_se_na_Belintash_na_21_12_2012/
  27. http://www.desant.net/show-news/27760/
  28. http://www.maximonline.bg/v1979/ima-li-nqkoj.html
  29. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1100
  30. http://razhodka.com/2012/06/konkurs-belintash-kameliq-mircheva/
  31. http://www.krasimirandonov.com/en/big-projects/Light-and-Cult-Photographic-Project/synopsis
  32. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1304627
  33. http://www.marica.bg/%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81!-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%88-news268985.html
  34. http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/chuzhdestranni-ucheni-tyrsiat-drevni-civilacii-v-rodopite-6018292
  35. http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/25/2350625_astrofizik_ot_nasa_s_oshte_trima_ucheni_trugvat_po/
  36. http://www.marica.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0--%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%88-news268826.html
  37. http://dctv.bg/news.php?news=625
  38. http://www.monitor.bg/article?id=194975
  39. http://bnt.bg/news/institutsii/nezakonno-stroitelstvo-v-zashtitenata-zona-na-svetilishteto-belintash
  40. http://www.monitor.bg/article?id=304621

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • "Белинташ — светилището на бесите. Загадката на Родопа", Никола Боев.
  • "Блясъкът на Белинташ", Никола Боев

Външни препратки[редактиране | edit source]