Белинташ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Белинташ
Пътеката към Белинташ
Пътеката към Белинташ
Местоположение
' (Област Пловдив)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Скално-изсечено светилище
Период V век пр.Хр
Белинташ в Общомедия

Природна забележителност
„Белинташ“
Village-Vrata-view-from-Belintash.JPG
Изглед от платото към с. Врата.
На преден план — скална ямка
Информация
Белинташ (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Сини връх
Община Асеновград
Област Пловдив
Данни
Площ 2.3 хектара
Създаден 12 декември 2003
Природна забележителност
„Белинташ“
в Общомедия

Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище посветено на бог Сабазий изградено и стопанисвано от тракийското племе беси. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от Асеновград. През 2006 г. туристи откриват т. нар. Надпис от Белинташ, издълбан в скалите, който според някои изследователи потвърждава тезата, че древните траки са имали писменост по-ранна от гръцката. (Истиността на надписа все още не е потвърдена или отречена от археолозите, които работят по обекта.)

Според проф. Валерия Фол Белинташ е един от най-ярките примери за многофункционално свято място. Такива светилища служат за общение с природата по време на нейния годишен цикъл. Някои учени смятат, че светилището, освен ритуалното си предназначение, е служело и за астрономически измервания. На този етап от изследванията на светилището, може да се твърди, че Белинташ е едно от култовите средища, където, (както във Фригия и други места в Мала Азия), е имало изправени изображения, изработени от камък или дърво, свидетелство за което са специфичните легла в плоските скали.[1]


Произход на името[редактиране | edit source]

Белинташ означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък)[2]. Според теорията на краеведа Никола Боев топонимът Белинташ може да се преведе като „камъкът на войната“. Боев свързва името със свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от владетелят жрец на тракийското племе беси - Вологез.[3]

Според народните предания мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода, носил името Бельо (Белю) войвода.[4]

Датиране[редактиране | edit source]

На този етап от археологическите проучвания на обекта учените са склонни да смятат, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите още в V в.пр.Хр. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които са датирани към каменно-медната епоха. Според археолога д-р Борислав Бориславов и екипът му може се предположи, че Белинташ е по-стар от Перперикон (Перперек).[5]

Археологически проучвания[редактиране | edit source]

Първите археологически проучвания на Белинташ се провеждат Исторически музей Асеновград от българските археолози Росица Морева – Арабова и Георги Велев през 1975 г.[6]

Белинташ е проучван през 80-те години на ХХ в. от екип археоастрономи, които благодарение на своите публикации го правят популярен в българската археологическа наука. Според археоастрономите платото представлява голямо древно тракийско скално светилище (древна слънчева обсерватория), предназначено за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности.[7]

През 2003 г. българският археолог Иван Христов организира ограничени сондажи посредством които се установява наличието на материал от Каменно-медната епоха (V хил.пр.Хр.), Късната бронзова епоха, Ранножелязната, Елинистическата и Римската епоха. Благодарение на това кратко проучване археолозите окончателно констатират, че Беланташ е служел за светилище, което е функционирало в продължение на хилядолетия.[8]

По време на това археологическо проучване екипът от учени е разделен на две групи, които работят по различни задачи. Едната група документира скалните изсичания на платото съсредоточени на северния и централния дял на платото. Описани са скално-изсечените стъпала от север-североизток, водещи до равната част на върха, където са следите от изсечените квадратни гнезда за греди, които са били основа на малка по размери сграда. На още две места по платото групата документира основи на сгради, както и кръгли отвори за греди, чрез които е била построена дървена конструкция над двете големи щерни издълбани в скалния масив. Въпросните ями са съответно в северния дял (с диаметър 1,65 m. и дълбочина 1,75 m.) и в средата на централния масив (с диаметър 12,10 m. и дълбочина 2,8 m.). Върху цялото скално плато са изсечени повече от 200 кръгли дупки с различен диаметър и дълбочина, които са видимо изкуствено дообработвани.

Втората група работи в северозападното подножие на северния масив, където е регистриран голям иманярски изкоп с дълбочина 1,80 m. и дължина 3 m. Целта на групата е да зачисти профила на изкопа и да достигне до неразкопаният от иманярите участък. Археолозите намират в изкопа голямо количество керамика. По време на работата си те отнемат внимателно пластовете и достигат до дълбочина 1,80 m., до ниво незасегнато от набезите. При почистването на стерилното ниво при сондажа на дълбочина 2 m. археолозите попадат на яма пълна с черна обгоряла пръст и керамични фрагменти, аналогични на вече откритите по-горе.

При обхождането на скалите на 250 m. северно от основния скален масив, върху единичен скален ръб археолозите попадат на изсечен графит (плитко врязан знак в скалите), който се намира в подстъпите на светилището, изсечен на 2 m. от основата на скалата. Дължината на графита е 0,45 cm. и височина на отделните знаци 0,10 cm. Дълбочината на издълбаването е 0,3 - 0,4 mm в скалата.

Скалният графит

При археологическото проучване на Беланташ през 2003 г. са открити основно керамични фрагменти и две метални находки (железен нож и сглобка за греди). От керамичният материал се открояват части от купи, гърнета, кани, паници и съдове с множество отвори (набождания) - може би цедилки.

Прецизната датировка на керамичния материал от първата половина на I хил. пр. Хр. е затруднена от липсата на метални предмети в недокоснатия от иманярите пласт. Въпреки това, възоснова на съпоставка с материали, откривани в източните части на Родопите и Долна Струма (селищна могила Кастанас) археолозите датират преобладаващия керамичен материал в периода VII-VI в.пр.Хр.

Редовните археологически разкопки на Белинташ се възобновяват през пролетта на 2010 година от екип на НАИМ, ръководен от българския археолог д-р Борислав Бориславов. Сондажите извършени от него и екипът му категорично доказват, че че древното светилище датира от 5000 г. пр. Хр. Учените са категорични, че за своето време тракийският комплекс е бил по-значим дори от Перперикон през медно-каменната епоха.

Работата по обекта през сезон 2010 на разкопките цели основно да установи през кои периоди от време е използвано светилището. Сред артефактите открити през този сезон са: сребърна капачка от неизвестен предмет, връх на бронзова стрела, глинени тежести за стан и за рибарски мрежи, прешлени от вретено и част от древен съд за топене на метал. Предметите със сигурност потвърждават, че светилището датира от Каменно-медната епоха, което нарежда обекта сред най-старите култови обиталища на траките. Екипът на Бориславов окончателно потвърждава през 2010 година наличието на фрагменти от огнища олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения.

Бориславов допуска мястото да е използвано като обсерватория, тъй като за древните траки наблюдението на небесните тела е било от значение за определяне дните за започване на селскостопански дейности. Археологът предполага, че през Каменно-медната епоха населението на с.Долнослав е идвало на поклонение в Белинташ, а мястото е играело ролята на централно светилище за много по-голям район - цялата територия на Родопите и дори Горно-Тракийската низина и населяващите я тракийски племена.

Скална арка по пътя към платото

По време на първите разкопки през 2010 година екипът установява, че липсват материали от Елинистическата и Римската епоха, което кара археолозите да заключат, че може би скалният комплекс Белинташ не е светилището на Дионис, което все още се търси из Родопите и през което се смята, че е минал Александър Македонски. (Иманярските легенди разказват, че знаменитият завоевател дарил на светилището златна колесница, която после била скрита в подземна пещера.)[9]

По време на археологически сезон 2011 археолозите откриват останки от изкуствено изградена стена, която е ограждала напречно платото на Белинташ. Според Бориславов най-вероятно стената е отделяла най-свещената част на светилището от останалата територия. Открито е и мястото на входната врата, която е била много масивна и тежка, за което свидетелстват откритите жлебове за колони и коловози.

През този сезон екипа проучва скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно предизвикани при някое от военните нашествия над светилището. Археолозите откриват остатъци от керамични съдове и сечива, бронзово украшение, фрагменти от керамична фигура на женско тяло - бедро и част от торс.

Целта на археолозите е да открият предназначението на скалните изсичания, за да могат да се направят научни предположения за предназначението на светилището и изпълняваните на място ритуали. През 2011 г. разкопките, които продължават до 2 септември, се финансират с 40 000 лева от Министерството на културата. Община Асеновград подпомага проучванията с 3 000 лева, за да може част от находките да останат в Археологическия музей Асеновград.[10]

През 2013 г. през месец март разкопките са продължени от екипа на д-р Бориславов. След предварителните проучвания археолозите започват разкопки на терен, който е с периметър около километър в радиус от светилището. Сондажите им доказват, че проучваният терен е свързан с култовия обект. В местността „Тарлъците" екипът открива некрополна могила. Каменният насип под нея води до предположението, че там е извършено погребение. Според Бориславов, такъв тип гробни съоръжения в Родопите се появяват през Късната бронзова епоха - II в. пр. Хр. и продължават през следващият I в.пр.Хр. Това е първата могила в района, която се проучва посредством регулярни археологически разкопки.[11][12]

В края на месец юли 2014 г. е обявено, че на обекта няма да бъдат провеждани археологически разкопки този сезон поради липса на финансиране. От Историческия музей в Асеновград са депозирали в БАН искане за разрешение за стартиране на нова експедиция. Но според директора на музея Иван Дуков няма никаква обратна информация от институцията.[13]

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Спорни открития[редактиране | edit source]

Сребърната плочка с изображение на Сабазий открита на Беланташ
Златната маска намерена в могила Светицата, гр.Шипка

Сред скалите под Белинташ е намерена сребърна плочка с изображение на тракийския бог Сабазий, датирана според някои изследователи VI – V в. пр. Хр., според други - в Римската епоха, която се съхранява в НАИМ при БАН. Относно автентичността на плочката съществува спор, в който са трудно доказуеми както твърдението, че тя е подхвърлен фалшификат, с цел създаването на легенда за древния й произход, така й това, че находката е изцяло автентична.[14]

Плочката с изображението на Сабазий е открита случайно от Кирил Караджов от махала Курджиева през есента на 1972 г. Находката е била закрепена на една от плочите паднали от върха на скалното плато в подножието му. Апликацията била занесена в къщата на Кирил Краджов, който умира от бъбречно заболяване много скоро след това във болницата в Асеновград. Семейството приписва вината за трагичното събитие на находката от Белинташ, а историята приписана на зловещият артефакт бързо обикаля като слух района. Чувайки разказите за "сребърната тенекийка" един от колекционерите иманяри от с.Баните (Община Смолян), Лазар Стоев решава да отиде при семейство Караджови и да поиска ценния артефакт. Асен Караджов (синът на Кирил) му предава плочката в желанието бързо да се отърве от нещастието, което находката навлякла на семейството.

През есента на 1981 г. по инициатива на Никола Боев, службите на МВР започват да издирват находката като не след дълго предотвратяват изнасянето й от страната през контрабанден канал. Сребърната апликация е предадена в Археологическия институт при БАН, където се пази в Античния фонд, документирана с размери 12,3 х 8,2 см.[15]

Тезата на българския археолог Иван Христов, е че сребърната плочка трябва да се датира към VI – V в. пр. Хр., като основание за това той посочва портретното сходство на лика на Сабазиий със златната маска с изображение на тракийски аристократ намерена от екипа на покойния д-р Георги Китов в могила Светицата край гр.Шипка (известна и като "Маската на Терес"). Според Христов плочката от Беланташ е най-ранното изображение на Сабазий, открито в днешните български земи, и по своите художествени особености е наистина уникална.[16]

Спорният надпис открит от туристи през 2006 г.

Колегата му Борислав Бориславов обаче изказва съмнение по въпроса за автентичността на сребърната плочка с лика на Сабазий, тъй като няма надпис, а само изображение на божеството, което буди съмнение, че става въпрос за фалшификат.[17]

Бориславов базирайки се на своята работа по светилището, не споделя евентуалното припознаване на Беланташ като "Светилището на Дионис в Родопите/Сабазий", което от години много от българските археолози са търсили и разпознавали в други обекти.[18]

През 2006 г. се появява информация, че туристи са открили надпис на скалното плато, който вероятно е свидетелство за древната писменост на траките. Истиността на т.нар. "надпис от Белинташ" остава спорна, тъй като не е потвърдена от никой от учените работещи на археологическия обект.[19]

Новината за откритието на надписа е публикувана и на www.belintash.com (домейн, който впоследствие е придобит от една от фирмите притежаваща къща за гости в близост до Беланташ). В края на 2008-а екипът на въпросният уебсайт го фотографира, измерва и документира. По същата тази информация т.нар.надпис е с дължина е 70 cm. и съдържа 14 или 15 отделни издълбавания, руните са силно износени от времето, но ясно си личат основните контури и по завършващия знак според екипа на уебсайта може да се съди, че надписът е оцелял през хилядолетията в своята оригинална форма.[20]

На този етап, липсват все още научни публикации и потвърждения за съществуването и автентичността на т.нар. "надпис" от екипа на д-р Борислав Бориславов, който работи на археологическия обект.

Свързаност с други археологически обекти[редактиране | edit source]

Скалната арка при Караджов камък
Караджов камък

Близостта на Кръстова гора и фактът, че в околния периметър на веригата от планински била, археолозите са картотекирали поне пет древни светилища, някои от които са функционирали едновременно прави връзката между култовите места повече от косвена или случайна. В непосредствена близост също се намират: скалният феномен-светилище Караджов камък; кромлехът до връх Турската куля и светилищата на връх Хайдут кая и местността Ин Кая. Според археолозите Борислав Бориславов и Иван Христов районът може да се разглежда като голям комплекс от култови места и светилища, които в различни периоди са били повече или по-малко активни.[21]

Връх Караджов камък (1448 м. н.в.) е разположен в най-югоизточната част на рида Градище в Родопите. Мястото представлява високо скално плато със стръмни отвесни високи над 100 м. скали. Платото заема площ от 4550 кв.м. По цялото плато има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 м. и във горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води.

Прочванията на платото са осъществени през 2004 г. от екип на археолога Иван Христов. Три сондажа са ситуирани в ниските части, между изпъкнали над околния терен скали. Установено е , че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Керамиката намерена на обекта е датирана от археолозите към втората фаза на Ранножелязната епоха (VIII - VI в.пр.Хр.).

Христов датира съществуването на светилището основно в два периода - първият в Ранножелязната епоха, а вторият - от края на III в. до началото на IV в. (благодарение на нумизматичен материал намерен край обекта).[22]

Светилището в местността Хайдут кая разположено западно от махала Ряката (землище на с.Мостово). Върхът представлява скално плато с отвесни скали от всички страни. Платото е наклонено на север и е достъпно благодарение на стар път от североизточната страна. В най-високата южна част на върха са документирани изсечени скални ями и фрагменти от тракийска керамика, които свидетелстват за наличието на култово място сред скалите.[23]

Светилището в местността Ин Кая (Синята скала) е регистрирано при теренно проучване през 2003 г. Обектът се намира на около 4 km. източно от с.Врата (по пътя за с.Три могили) и представлява висок около 6 m. скален масив , доминиращ в района на Тополовски проход. На върха на скалата са изсечени 4 ями с кръгла форма и диаметър от около 0,30 cm., които вероятно са служили за поставяне на дървена конструкция, която затваряла голям естествен отвор в скалата. Местността е осеяна на места със фрагментирана тракийска керамика, но задълбочени археологически проучвания все още не са правени. [24]

Кромлехът в местността Турската куля е разположен в близост до Тополовския проход. Местоположението му е на югозападната страна на върха Турската Куля, където е изграден кромлехът с диаметър 15 м. За градежа са използвани масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Най-добре запазена е западната страна на обекта, където са запазени десет от каменните блокове. Близо до центъра на съоръжението е открита керамика от I в. пр.Хр.

Най-близък по форма и разположение е кромлехът при с.Долни Главанак.[25]

Според Любомир Цонев съоръжението би трябвало да се определя като мегалитоподобен каменен кръг, понеже не е образуван от забити в кръг раздалечени колоноподобни блокове-менхири, както при класическите кромлехи, а от забити вертикално в кръг огромни плочи, опиращи се по страничните си ръбове.[26]

Кромлехът не се поддържа и е обрасъл в паразитна растителност, но части от него се виждат над земята.[27]

Всички гореописани обекти попадат в един обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Белинташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината археологът Иван Христов добавя и тракийското селище в м.Чортова махала, няколко единично разположени надгробни могили в околностите на с.Три могили и пещерата Топчика (намираща се в долината на р.Сушица), за която се допуска че е използвана за култови нужди.[28]

Беланташ в популярната култура[редактиране | edit source]

Беланташ е обект на многобройни публикации с таблоиден характер: "Ванга: Белинташ разкрива тайната си след осем жертви..." (в-к 24 Часа)[29]; "Боговете взимат курбан на Белинташ" (в-к Стандарт)[30] ; "ВАНГА казала на иманяри, че за да се открият 800 кг злато, трябва да се дадат 8 жертви!" (blitz.bg)[31]; "Ванга: 8 живота курбан за Белинташ" (chudesa.net)[32].

Както се подразбира от горецитираните заглавия, става въпрос за пророчество изречено от Ванга касаещо древното светилище, според което цената за разгадаване на тайните на мястото ще бъде равнозначна на осем човешки жертви. Думите на българската пророчица нееднократно стават обект на спекулации и фантастични предположения за предназначението на светилището.[33]

Друга популярна градска легенда свързана със Белинташ и многократно тиражирана периодично от някои медии, е че на мястото е заровена или скрита в тайна пещера златна колесница дар от Александър Македонски, която тежи 800 kg.[34] Това твърдение отново се базира на пророчество изречено от Ванга, но до този момент никой надежден източник не може да потвърди дали тези думи са на покойната българска пророчица. Иманярските легенди за Беланташ гласят, че в района е зарито имането на Вълчан войвода и много други хайдути, но за да бъдат намерени, търсещите ги трябва да преодолеят смъртоносните капани, които дебнат на всеки вход водещ към подземни тунели.[35]

Панорамна гледка от Белинташ.

Съществува и версия, че около Беланташ е погребан чичото на Александър Македонски, който е загинал в похода на знаменития пълководец срещу персите.[36]

Беланташ е фаворизирана тема сред т.нар. български уфолози - според Христо Нанев мястото е наситено със силни енергийни полета, а друг негов колега Марин Найденов твърди, че скалното плато е междинна космическа станция за кацане на НЛО.[37]

В началото на 2002 г. българският печат е пълен със сензационни заглавия и материали, в които се говори за мистериозен череп на извънземно същетво открит край Белинташ.След обстойна репортерска проверка се установява, че става въпрос за череп на говедо, но с липсваща лицева част и долна челюст.[38]

Съществува и легенда, че някъде под Белинташ е скрита древната библиотека със знания оставена от древните траки.[39] Друга иманярска легенда гласи, че някъде в района между Белинташ и Караджов камък монаси от средновековен манастир на Кръстова гора скрили несметни богатства и книжнина от османските орди при нашествието им в Българските земи.[40]

Според Никола Боевски мястото е прокълнато, защото е езическо, а с насилственото налагане на Християнството, за да бъдат унищожени езическите остатъци, са били вдигани храмове. Там, където не е можело да бъдат построени, анатемосвали терена, ето защо според него на Белинташ няма нито една църква.[41]

Една от най-фантастичните статии за Беланташ е безспорно тази за значението на мястото за спасението на човечеството на 21.12.2012, която твърди, че мястото ще спаси света. Според авторите й над мястото щяла да изгрее голямата звезда, която да посочи пътя, който трябва да изминат грешните, за да изкупят натрупаните грехове към Господ и природата. Изгревът на въпросното небесно тяло е очакван на 21.12.20012 г., (краят на света, според Календара на маите).[42]

Не липсват и публикации, според които Белинташ е мястото, на което е акостирал Ноевият ковчег, като библейският плавателен съд е бил закотвен на голямата каменна халка, изсечена в скалите.[43]

Популярността на Белинташ сред таблоидните медии става и повод за много иронична статия на сп.Максим, в която специално обучен екип от редактор и фотограф нощува върху мистериозното плато, за да потвърди или обори повечето градски легенди посветени на мястото.[44]

В последните няколко години Беланташ се превърна в много популярна туристическа дестинация и стана обект на множество пътеписи, любителски видеофилмчета, публикации в блогове и разисквана тема в много форуми посветени на древната история.[45][46][47]

През юли 2013 година сп.National Geographic България посвещава водещата си статия на Родопските светилища, а на корицата на броя е поместена снимка на т.нар "Страж" на светилището Белинташ на фона на звездното небе направена от фотографа Красимир Андонов (през есента на 2009 г. К.Андонов започва да работи по фотографската серия "Скално-изсечени паметници" като първите кадри са заснети на Белинташ).[48]

Белинташ присъства и във социалната мрежа facebook, където 1,635 потребители са се присъединили като харесващи страницата посветена на мястото.[49]

Международна експедиция[редактиране | edit source]

Робърт Шох и Робърт Бовал на Беланташ (юли 2014)

В края на юли месец 2014 г. е обявено, че Международна експедиция ще изследва знаци, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая. Част от учените са проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастрономът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шох и астрофизикът Томас Брофи.[50]

Учените са придружени от екип на БНТ, който заснема работата за продукцията на документален филм с работно заглавие "По следите на древните", който се очаква да предизвика и международен медиен интерес към древното наследство на България, което е слабо познато в международен план и не добре изследвано.[51]

Шох и Бовал посещават Беланташ на 28 юли, 2014г. със екип на БНТ.[52]

Отзвукът от новината се приема доста резервирано от някои от българските археолози, които с години проучват обектите, които експедицията ще обходи. Доц. Николай Овчаров все пак признава в едно свое изказване по въпроса, че процедурите за международни експедиции са много тежки, но пък имат своето важно за България значение.[53]

В интервю за в-к Стандарт Робърт Шох споделя, че Беланташ е събудил интереса му поради наличието на много древни обработени скали. Той заявява, че има намерение да се върне отново, за да осъществи по-сериозно проучване и съответно вече обмисля план как да организира това.[54]

Опазване и консервация[редактиране | edit source]

Угарки от цигари изхвърлени на платото

Община Асеновград е направила съответните постъпки през 2011 г. да стопанисва Белинташ (по подобие на Асеновата крепост). По преписката, с която се очаква Белинташ да се предаде официално за стопанисване като археологическа зона от държавата към община Асеновград не е работено от същата 2011 г.[55]

През пролетта на 2013 г. председателят на Съюза на предприемачите в Асеновград, Димитър Суров алармира за незаконно застрояване в местността Белинташ. Според Суров строежът попада в урбанизирани територии на Тракийско скално светилище „Белинташ“. По закон постройките трябва да бъдат от дърво и камък, за да се вписват в околната среда. Суров е завел дело в Пловдивския административния съд, в което оспорва разрешението за строеж на обекта. [56]

Въпросният строеж е завършен, като на мястото се издига сграда, която според разрешителните документи ще служи за православен храм. В непосредствена близост до нея е изградена площадка с навес.[57][58]

По неофициални данни Белинташ се посещава от около средно 400 туристи всеки почивен ден. Големият интерес към светилището и неорганизираният свободен достъп води и до замърсяването на обекта. Борислав Бориславов споделя през 2010 г., че замърсяване на платото с от фасове, недоизпити сокове и книжни салфетки е голямо.[59]

Белинташ и околността под скалното плато са обект на иманярски инвазии още от далечната 1868 г., когато трима неизвестни французи са откраднали археологически находки.[60]

Указания за пътя[редактиране | edit source]

Новостроящата се църква преди последните няколкостотин метра от Белинташ

От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) има чакълен път надясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, на която има покрита каменна чакалня. Тръгва се надясно (има табела) по чакъления път (в добро състояние) и след около 2 км. се стига до гробище, където има синя табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно — за Белинташ и вилно селище Сабазий. След около 2.5 км. по чакъления път се стига до новостроящата се църква, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 20-30 минути извежда на върха на скалата.

Инциденти[редактиране | edit source]

През август месец 2010 г. млад мъж загива падайки от скалното плато при нелеп инцидент. Мъжът бил част от туристическа група решила да пренощува на скалното плато, за да наблюдава метеоритен дъжд. Групата запалила огън, който изгаснал, а младият мъж решил да запали отново, но загубил ориентация и паднал в тъмното от скалите.[61] (Съществува забрана да се пали огън в района на Белинташ, въпреки това тази забрана се нарушава.)

Факт е, че на скалното плато падат много мълнии и местните хора съветват често туристите да не ходят на мястото, ако се кани да завали и небето притъмнява.[62].

През месец юли 2014 г. мълния пада в близост до двама туристи на платото, в резултат на което единият турист припада, а другият е изхвърлен от платото и пада за щастие във храсти растящи в скалите, които задържат тялото му и го предпазват от фатален край.[63]

Съвети за безопасност[редактиране | edit source]

Поради разположението на Беланташ в планински район, всички желаещи да го посетят трябва да имат предвид съветите за безопасност обослувени от релефа на терена.[64]

Малко след началото на пътеката към скалното плато има разположена медицинска аптечка за първа помощ.

Източници[редактиране | edit source]

  1. geo.bg Пътешествия: Белинташ (Автор Павлина Ангелова)
  2. Костадинов (Чешмеджиев), Костадин Ж. Местните имена в Асеновградско. изд. Еко Белан, 1997 г. стр. 158.
  3. Боев, Никола; "Белинташ - светилището на бесите. Загадката на Родопа"; издателство Литера прима; София; 2001; стр. 7-10
  4. 24chasa.bg "Белинташ - по-старо плато от Перперикон?" (Автор ЕЛИЦА ЙЪЛДЪРЪМ) 10.11.2010
  5. monitor.bg "Наше светилище 20 века по-старо от пирамидите" (Автор:Ели Крумова)26.08.2011
  6. asmuseum-bg.com Музеите на Асеновград "Беланташ"
  7. Документален филм на БНТ (РТВЦ Пловдив) "Тракийските обсерватории Белинташ, Татул и Харманкая"
  8. Агенция “Фокус” интервю с археолога Борислав Бориславов от 20 Юни 2010
  9. 24chasa.bg "Белинташ - по-старо плато от Перперикон?" (Автор ЕЛИЦА ЙЪЛДЪРЪМ) 10.11.2010
  10. inews.bg Археолози откриха останки от стена на Белинташ (Awtor Кремена Бедерева) от 23.08.2011
  11. rodopchani.bg "Археолози търсят тракийски дарове край Белинташ" (от 19.03.2013)
  12. НАИМ БАН Aрхеологически открития и разкопки през 2013 - Скално светилище Белинташ Борислав Бориславов,Мартин Христов, Венета Ханджийска-Янкулова;стр.127; ISSN: 1313-0889; СОфия 2014
  13. marica.bg Няма пари за разкопки на Белинташ (Автор: Грета ДЖЕНЕВА) от 22.07.2014
  14. asmuseum-bg.com Музеите на Асеновград - Белинташ
  15. standartnews.com "Боговете взимат курбан на Белинташ" - автори Ели Куманова Руси Чернев (16 Август 2010)
  16. Христов, Иван "Светилища на древните траки в Родопите: Добростан - Градище"; ИК Фабер, 2009, ISBN 9544000356, стр. 25-26
  17. Агенция Фокус Интервю с археолога Борислав Бориславов (05.02.2011)
  18. Агенция Фокус Интервю с археолога Борислав Бориславов (05.02.2011)
  19. limpa.bg Белинташ - светилището на бесите: Земя на мистерии (19. август 2009)
  20. forum.tisitova.com Дискусия Знакът ІYІ
  21. Агенция Фокус Интервю с археолога Борислав Бориславов (05.02.2011)
  22. Христов, Иван "Светилища на древните траки в Родопите: Добростан - Градище"; ИК Фабер, 2009, ISBN 9544000356, стр. 47- 54
  23. Христов, Иван "Светилища на древните траки в Родопите: Добростан - Градище"; ИК Фабер, 2009, ISBN 9544000356, стр.59
  24. Христов, Иван "Светилища на древните траки в Родопите: Добростан - Градище"; ИК Фабер, 2009, ISBN 9544000356, стр.79
  25. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)”, изд. Фабер,ISBN 978-954-400-035-6 С 2009, стр. 81-83
  26. Проект Балкански мегалити Мегалитен кръг в местността Турската куля, недалеч от светилището Белинташ (Любомир Цонев)
  27. wikimapia.org Скално светилище Турската куля
  28. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)”, изд. Фабер,ISBN 978-954-400-035-6 С 2009, стр.88
  29. 24chasa.bg "Ванга: Белинташ разкрива тайната си след осем жертви" - автор Ангелина Бос (24.08.2011)
  30. standartnews.com Боговете взимат курбан на Белинташ Ели Куманова Руси Чернев (16 Август 2010)
  31. www.blitz.bg/article/1071
  32. www.chudesa.net/ванга-8-живота-курбан-за-белинташ/
  33. http://www.blitz.bg/article/1071
  34. http://www.plovdivmedia.com/43203.html
  35. http://www.snews.bg/bg/statiya/doc-kalinov-misteriozen-tunel-pod-balgariya-krie-nesmetni-bogatstva:39297
  36. http://www.snews.bg/bg/statiya/doc-kalinov-misteriozen-tunel-pod-balgariya-krie-nesmetni-bogatstva:39297
  37. http://www.blitz.bg/article/1071
  38. http://www.karm-krag.com/18/08/2012/lubopitno/cherep-brodi-iz-bulgaria-veche-sa-dva.html
  39. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1304627
  40. http://frognews.bg/news_44800/Visshisti_roviat_za_zlatoto_na_Indje_i_Ivan_SHishman/
  41. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1304627
  42. http://frognews.bg/news_49920/Spasete_se_na_Belintash_na_21_12_2012/
  43. http://www.desant.net/show-news/27760/
  44. http://www.maximonline.bg/v1979/ima-li-nqkoj.html
  45. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1100
  46. http://razhodka.com/2012/06/konkurs-belintash-kameliq-mircheva/
  47. https://www.youtube.com/watch?v=yVoY3LSDay8
  48. http://www.krasimirandonov.com/en/big-projects/Light-and-Cult-Photographic-Project/synopsis
  49. https://www.facebook.com/belintash
  50. http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/chuzhdestranni-ucheni-tyrsiat-drevni-civilacii-v-rodopite-6018292
  51. http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/07/25/2350625_astrofizik_ot_nasa_s_oshte_trima_ucheni_trugvat_po/
  52. БНТ1 "България може да се окаже прародителка на съвременната цивилизация" репортаж на "По света и у нас", автори - Мария Салабашева / Борислав Георгиев
  53. http://society.actualno.com/Arheologicheskite-razkopki-na-Perperikon-zapochvat-na-4-avgust--news_42295.html
  54. ["Робърт Шок: Цивилизациите в Египет и Родопите са свързани" blitz.bg интервю на Наталия Малчева]
  55. http://www.marica.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0--%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%88-news268826.html
  56. http://dctv.bg/news.php?news=625
  57. http://www.monitor.bg/article?id=194975
  58. http://bnt.bg/news/institutsii/nezakonno-stroitelstvo-v-zashtitenata-zona-na-svetilishteto-belintash
  59. http://www.monitor.bg/article?id=304621
  60. http://www.blitz.bg/article/1071
  61. http://www.blitz.bg/news/article/85419
  62. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1304627
  63. http://www.marica.bg/%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81!-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%BC-%D1%83%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%88-news268985.html
  64. http://pss.bg/advises/preporaki_lekar.php#zmii

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • "Белинташ — светилището на бесите. Загадката на Родопа", Никола Боев.
  • "Блясъкът на Белинташ", Никола Боев

Външни препратки[редактиране | edit source]