Гърленски храм-кладенец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гърленски храм-кладенец
Входът на съоръжението (заснет отвътре)
Входът на съоръжението (заснет отвътре)
Местоположение
' (Област Перник)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на България България
Област Област Перник
Археология
Вид Култов градеж
Период XII-X век пр. Хр.
Епоха Късна Бронзова епоха

Гърленският храм-кладенец е култов градеж от Късната Бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, Област Перник, България.[1]

Описание и особености[редактиране | edit source]

Поглед отгоре към вътрешността на съоръжението
Вътрешността на съоръжението след консервацията през 80-те

Подземният храм-кладенец е открит при разкопки през 1972 г. от екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен планина, под връх Кула при с.Гърло.

Въпреки недостатъчния археологически материал, проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги[2], от която най-голям брой запазени паметници, тип "нураг"[3], днес са запазени на о-в Сардиния, Италия.

Извън Сардиния подобни градежи са открити във с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина.[4] (Принадлежността на обекта в Eл Ахуат към културата Нураги обаче е спорен, тъй като той е свързан по-скоро с морския народ на шарданите, за които няма научен консенсус, че принадлежат към нурагската култура.)[5]

Непосредствено над храма е имало светилище. Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. По спомени на местни жители по околните скали имало изрязани знаци и малко каменно корито в близост с храм-кладенеца. Кр.Миятиев (местен жител) съобщава на археолозите през 70-те за побити камъни "Русалимско гробище", които са били на разстояние 0,7 - 0,8 км. северозападно от храма-кладенец. Според описанията, това са били наредени в редица необработени каменни стълбове (които често съпровождат културата на Нурагите). Тези данни, макар и придобити от спомените на жителите на с.Гърло, заслужават особено внимание, защото набелязаните паметници са отделни елементи от културата на нурагите и съставляват култа към Луната и допълват характера на храм-кладенеца. Как се е стигнало до изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс именно при с.Гърло това остава открит въпрос за съвременните историци и археолози. Дали преселници от културата на нурагите са пожелали да имат в новото си място на заселване свой храм или върнали се в родината си след дълга миграция местни обитатели, са довели строители, за да им изградят такова съоръжение поради някаква причина е много трудно да се каже.

При теренните проучвания през 70-те години екипът на проф. Митова-Джонова попада на материали, които може би принадлежат на аналогични светилища - при с.Берайнци, с.Ребро, с.Долна Секирна, с.Долна Мелна, с.Парамун и с.Долни Романци.

Въпросът с проучването на скално-изсечените мегалитни светилища и прилежащите им мегалитни обекти все още очаква своето широкомащабно проучване както на територията на Западна България, така и на свързаните с тази култура сакрални обекти на територия на страната.

Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.[6]

За популяризирането на храм-кладенецът последните няколко години упорито се грижи инж. Любомир Цонев като един от инициаторите на проекта Балкански мегалити.[7]

Архитектура[редактиране | edit source]

Входът (90°завой е доизграден от реставраторите)
Оригиналният отвор на купола е повтарял диаметъра на кладенеца

Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος) с дължина 7 м., с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (θολωτός), в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 м. Кръглата зала (tholos/θολωτός) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор („опейон").

Особен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип, като това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и в Европа. При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход: В горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена уникално - само със средствата на суха каменна зидария.[8]

Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си вид са променени от реставраторите от Пернишкия музей и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90 градуса.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите.) Ширината на стъпалата е варирала между 23 и 56 см, а височината им - между 13 и 24 см. Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.

На височина около 1.80 м в толоса вдясно от входа са издълбани 5 знака с височина 2.5-5 см, наподобяващи римските цифри V, V, V и VІ, вероятно с календарно-астрономическо приложение. Храмът е изследван от позициите на археоастрономията в студията "Методология на археоастрономическите изследвания" от Николай Дерменджиев, стр. 36-40.[9]

Според проф.Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV- XII в.пр.Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.[10]

Култовият градеж край с.Гърло се разглежда и като част от проблема за произхода на куполните строежи в Тракия, който е твърде дискусионен и заплетен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII в.пр.Хр., тези в Тесалия, разпространени до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват, когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни сгради да се смятат за ренесанс на микенските в една по-късна епоха, когато общественото развитие диктувало нуждата от тях. Това мнение се потвърждава именно от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в естествен хълм. Не е изключено подобни градежи да бъдат открити вбъдеще, които да изпълнят поне част от времето между XII и V в.пр.Хр. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че с куполовидно покритие са повечето от скалните гробници и е съвсем вероятно чрез съществуването им да е предаван споменът и да е запазен смисълът на микенската традиция, където куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.[11]

Категоризация, хронология и принадлежност[редактиране | edit source]

Според датировката на проф. Д-р Димитрина Митова-Джонова - XII в.пр.Хр. съоръжението е по-старо от мегалитните паметници (долмените), оцелели по нашите земи на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и всички подобни обекти на територията на Република Македония (БЮРМ), Гърция и Турция.

Нураг край Чиарамонти по пътя за Сасари, Сардиния
Нураг в Лоса, Сардиния
Купол на нураг в Сан Антине, Сардиния

Храм-кладенецът е археологически проучен - открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни - определящи същността на храма. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение той намира пряка връзка с Протосардинската култура Нураги и с предноазиатската култова архитектура. Съоръжението е датирано от Къснобронзовата епоха и е синхронично на селището и светилището от съседния връх Кула, които се намират на 100 метра от него. Засега той е единствен представител на културата "нураги" в България и представлява особен научен интерес. Може би към същия праисторически култов комплекс принадлежат и побитите камъни, известни като "Русалимските гробища" (в близост до съседното с.Билинци и Манастир Св.Арахангел Михаил), които са отстоели на 0,7-0,8 километра северозападно от храм-кладенеца преди да бъдат извадени и унищожени. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата нураги. При тях, както при иманярските изкопи открити около култовото съоръжение, така и при изваждането им за употреба като строителен материал за строящият се асфалтов път наблизо не са намерени никакви археологически материали. [12]

Подобни сакрални градежи сродни на културата на нурагите са открити на:

Нураг или Нурага, в мн.ч. Нураги (на италиански: Nuraghe (м.р.); мн.ч. на италиански: Nuraghi) е тип мегалитни кули разпространени и строени на остров Сардиния до края на II хил. пр.Хр., вкл. и до присъединяването на острова към Римската република. Днес са известни на учените около 7000—8000 нураги, като по оценки пр.н.е. са били между 20-30 хиляди. Срещат се основно в северозапдната част на острова и в южната му централна част. В Сардиния мегалитните съобръжения изобилствали още в донурагическия период, като още в III хилядолетие пр.Хр. имало развити култури. [17]В края на II хилядолетие пр.н.е. в резултат от нашествието на т.нар. морски народи и на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на нураги. Античната традиция свързва тези преобразувания с миграцията на баларите от североизточна Иберия (Сердан), която била обитавана от сордони и керетани Аналогични нурагически култури имало през бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика.[18]

Спорно е отнасянето на нурагическата култура към шарданите, които били морски народ. Носителите на нурагическата култура били неиндоевропейски народ. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с Етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие.[19] Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия.[20] Според Масимо Палотино (специалист по праисторията на Сардиния и етрусколог), архитектурата на градежите създадени от културата Нураги е най-напредналата и усъвършенстваната от всички други съществуващи във Западното Средиземноморие по време на Късната Бронзова епоха, включително и във сравнение с тази на дрвеногръцките колонии възникнали на полуостров Сардиния след VII пр.Хр. Към този момент съществуват 7000 запазени градежи на културата Нураги, като само няколко от тях са били археологически изследвани.[21]

При работата си върху Протосардинската култура професор Д-р. Димитрина Митова-Джонова в научния труд "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр."[22] отстоява тезата, че храм-кладенецът при с.Гърло е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води подвластни на Шумерския Бог Енки. Във своето пространно изследване проф. Митова-Джонова установява, че след миграциите на народи от азиатския дял на югозападна Евразия, предизвикани от селскостопанската и металургичната революция от Неолита и Бронзовата епоха о-в Сардиния прераства в емпория на източните цивилизации; Зикуратът във Монте Д'Аккоди (о-в Сардиния) е падан за зикурата на Шумерския бог Нана в Ур от III хил.пр.Хр.; кулите нураги са жертвени олтари на бог Нана от III хил.пр.Хр. в Урук; култовите кладенци са синоним на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на бог Енки; бронзовата пластика е теократизирана история на западно-семитските монотеисти, чрез която бог Яхве изразява своята божественост; през VI - V в.пр.Хр. яхвистите я вписват в Юдейската Тора; през IV в.сл.Хр. тя е изписана при стенописите на Юдейската Синагога в Дура Европос на реката Ефрат; през IX - X в.сл.Хр. християните я включват в иконографския си регистър; през първите столетия на I хил.сл.Хр. жертвеният олтар на бог Нана с пет кули става канонизиран план на Яхвиската Синагога, Християнската Катедрала и на Мюсюлманската Джамия.[23]

Проф.Васил Марков смята, че това архитектурно съоръжение трябва да се тълкува като светилище, особено, ако се съди по кладенеца във вътрешността и следите от култови обреди. Като архитектура според Марков обекта има добър паралел в градените куполни гробници в Древна Тракия. Също така, професорът установява забележителна аналогия в структурно отношение с пещерата Драганчовица (край с.Гложене), където също има засводяване с отвор към небето и кладенец на дъното. Това според проф.Марков е още едно свидетелство за генеалогията на тракийските свети места и развитието им от скални към повтарящи ги, като архитектоника, архитектурни храмове.[24]

Градежите оставени от културата нураги са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът-кладенец от с. Гърло, официално е датиран към ХIV в. пр.Хр., свещеният кладенец от Бaлао (о-в Сардиния) е датиран към IХ в. пр. Хр., а светилището от Пантикапей - към V-VI в. пр.Хр. (този култов градеж се свързва и с култа към Асклепий,който е доста по-късен), докато храмът-кладенец от с.Гърло – с шумерския бог Енки, а свещеният кладенец от Балао (о-в Сардиния), както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са свързани с неизяснен религиозен култ, който е безспорно сwързан почитането и обожествяването на подпочвените води.

Фотогалерия (Състояние на обекта при археологическото проучване)[редактиране | edit source]

Археостраномическо проучване[редактиране | edit source]

Добавеният 90° завой и стъпала при реставрацията
Зимно слънцестоене наблюдвано от вътрешността на кладенеца
Наблюдателна позиция

Гърленският храм-кладенец е разгледан подробно от Николай Дерменджиев в научния труд "Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България". Според Дерменджиев всички астрономически хипотези в това древно съоръжение са свързани с линтела– оригиналният завършек на тавана на дромоса, който е бил преместван, по време на реставрацията на съоръжението.

Според наличната документация от НИПК през 1983 г. той е бил с 8,8 см. по-ниско от нивото, на което е закрепен (и циментиран) днес. Ширината на светлата проекция, хвърляна от линтела върху пода, при входа на толоса, е по-малка отколкото ширината на самия вход (при пода). Ето защо, от двете страни на светлата проекция, са били наблюдавани два симетрични тъмни участъка с ширина около 4-5 см., които са позволявали точното центриране на светлата полоса в оста на съоръжението. Първоначалната хипотеза на Дерменджиев, е че линията на входа при толоса е служела за приемане на светлата проекция на равноденствието.

Оригиналната конфигурация на стълбите, е заличена безвъзвратно. Проф.Митова-Джонова отбелязва, че ширината на отделните стъпала,измерена по дължината на стълбището, се увеличавала постепенно, слизайки надолу към вътрешността на помещението. Според Дерменджиев този феномен е бил свързан с проследяването на времеви интервали със стойност "две седмици" (около 15 денонощия). Тези 15-дневки (на отместване), преминавайки от лятно към есенно равноденствие, увеличават хоризонталната си стъпка към вътрешността на съоръжението. И обратно – намаляват при движение от пролетно равноденствие към лятно. Това според Дерменджиев е астрономическата логика на постепенното разширяване на стъпалата в посока към вътрешността на съоръжението. (Ширината на стъпалата (по дължината на оста) е варирала между 23 и 56 см, а височината между 13 и 24 см. Според Митова-Джонова от комуникационна и практична гледна точка са наложени и различията в размерите на стъпалата, колкото по-навътре отвеждат, толкова повече увеличават ширината си и намаляват своята височина, което се възприема като неадекватно твърдение от Дерменджиев.)

Върху лицето на един от камъните, разположени на срещуположната на входа стена на толоса, е издълбана тънка линия. При по-внимателен оглед се вижда, че камъкът, на който тя принадлежи, е поставен в най-горната част на една своеобразна "колонка", изградена от плочести камъни, която изпъква добре в профила, на фона на правилния ход на хоризонталните каменни редове от зидарията. Това е едно нестандартно натрупване на вътрешното лице на стената (подобни не се виждат на други места). Според Дерменджиев основната причина за неговата поява е чисто астрономическа. Плочестите камъни от тази "вградена" структура, е трябвало да образуват серия от успоредни линейни контури, които да "улавят" светлата, хоризонтална проекция на линтела, по време на зимното слънцестоене, или на Луната по време на минимална лунна деклинация. Тази изкуствената линия според Дерменджиев е "маркер на зимното слънцестоене".

За голямо съжаление, линтелът не е открит непокътнат. Неговата масивна плоча и днес е наклонена навътре (горния, заден ръб), което показва вероятността, тя, при всяко поредно земетресение, да се е измествала навън от центъра на съоръжението. Това движение, обаче прави датировките все по-древни, тъй като намалява височината на хоризонта. Успоредно с това движение, в същата посока (на “одревняване”) е имало и пропадане на плочата (надолу). Според Дерменджиев, регистрираното положението на линтела по време на разкопките през 1983 г., е отразявало фаза от естественото разрушаване на паметника, при която този елемент е бил изнесен напред (навън) и едновременно с това пропаднал надолу. С колко и в каква посока, това остава неизвестно. Разместването на линтела компрометира напълно възможността за достоверна и прецизна астрономическа датировка на съоръжението.

Входът на нураг La Prisgiona

Най-важните и близки паралели на съоръжението от с.Гърло се откриват културата Нураги, на остров Сардиния. Там са регистрирани 70 подземни храм-кладенци,от които 30 са добре запазени. Изграждането е датирано в периода ХІІ – Х в. пр. Хр. Основните им архитектурни компоненти са подземен толос, в средата с кладенец, полупокрит дромос, каменна стълба в дромоса, която извежда на повърхността, и правоъгълно преддверие пред дромоса. Единични са случаите когато дромосът и предверието са едновременно подземни, или когато е еднакво нивото на предверието и дромоса, или когато толосът е без отвор в кулминацията. Най-близкият паралел на съоръжението от с.Гърло е подземният кладенец от Балао (Сардиния).

В култура Нураги долните половини от стълбищата на всички подземни кладенци са напълно унищожени. Най-често се предполага съвременна иманярска намеса, а по-рядко – "акт на вандализъм". Според Дерменджиев има закономерност при строителството на подобни съоръжения, която обяснява добре точно тази особеност на градежа. Стъпалата, в тези съоръжения, или поне първите 6 (от долу-нагоре), които винаги са свързани със светлинни календарни ефекти, очевидно са били изработвани едва в самия край на строителните работи. Според българският учен логиката показва, че първо е бил фиксиран линтела (хоризонтално) върху стените на дромоса, след като е бил напасван спрямо бъдещите значими маркери на "светли проекции" в оста на съоръжението (равноденствия, зимно и лятно слънцестоене), които са били предварително отложени с (предварителни) гномонни измервания. Горната половина от стъпалата, които очевидно нямат директни астрономически валенции, защото попадат южно от маркера на лятното, са били фиксирани стабилно, още при масивния (груб) строеж. Долните 6 стъпала са били нагаждани с директни наблюдения, едва след завършването на градежа на цялата постройка. При това положение е нямало как тези стъпала да бъдат здраво закрепени и фиксирани устойчиво. Те не са били застъпени от стените на дромоса, били са изработвани от по-малки (плочести) камъни и тяхната конструкция е наподобявала "пълнеж". Очевидно е, че първите 6 стъпала, в храмовете-кладенци, са били най-лесно изменчивото място в тези съоръжения. Тези камъни са могли да бъдат преподреждани. Състоянието, в което се намират сега, вероятно е свързано или с последното (поредно) “календарно преустройство”, или (най-често) с етап от естественото разрушаване на обекта – свличане на камъни, иманярски инвазии, размествания и др.

"Храм кладенците" са били полезни във всяко едно отношение съоръжения, защото са съчетавали две изключително ценни качества – достъп до питейна и календар, вграден по един ефективен и ненатрапващ се начин, в сърцевината (“кухината”) на храма-водохранилище. Именно затова не са регистрирани опити за разрушаване на тези съоръжения (в Сардиния). Храмът при с. Гърло например, вероятно е съжителствувал, до времето на късната античност, с намиращата се непосредствено до него баня от римската епоха. Аналогично, съоръженията от Сардиния са запазени в по-голямата си част до днес, при това почти непокътнати. Храмовете-кладенци на остров Сардиния и Късносредновековния непълен сардински календар. През Средновековието на остров Сардиния бил използван един много странен “народен” календар, който няма аналог в света. Според този календар годината започвала на 1 септември и наброявала едва 7 слънчеви (юлиански) месеца. Седем месеца е изключително кратък период, дори за най-непретенциозния “непълен” календар. Друга особеност е началото на новата годината в първото число на месец септември. Това начало, против всякаква логика, е поставено в средата на периода от 7 месеца, а би трябвало да е в неговото начало.

Изследвайки тези особености Дерменджиев, стигна до следните заключения: този календар има продължителност от 7 месеца, с единствената цел да обгърне юлианските дати на лятното, есенното равноденствие и зимното. Това са датите 22.VI, 22.IХ и 23.ХII. Тези дати е следвало да попадат, доколкото местните жители са ги познавали, в познати “книжни”(юлиански) месеци. И ако например 23. IХ и 24. ХII са влизали естествено в първоначалната сметка на този календар, то за да попадне 22. VI (лятното) в списъка на неговите месеци, било е необходимо да се включи, по принуда, и месец юни. Т.е., вместо 6 “книжни” (юлиански) месеца, календара е обхванал 7 такива. Следователно, този 7-месечен сардински календар се явява реликт от един друг, също толкова странен, 6-месечен (слънчев) календар, кодиран като “път на светлината”, от най-външната към най-дълбоката вътрешност на храмовете-кладенци. Шест месеца е времето на едно пълно преминаване на светлата проекция, от юг на север, по дължината на един храм-кладенец (от лятно до зимно слънцестоене). Затова е естествено допускането, че формирането на този календар е пряко следствие от употребата на храмовете-кладенци в регулацията на древно-сардинския слънчев календар.

Интересен факт, е че храм-кладенците от Сардиния (най-вероятно и съоръжението при с.Гърло), са свързани с датата на римските "Фонтиналии" (13.Х). Това е празник на есенното покачване на нивото на подземните води. Приблизително по същото време в Гърло светлата полоса е достигала (при прехода от лято към зима) до южния ръб на кладенеца, осветявайки, за пръв път през годината, части от неговата вътрешност. Последният слънчев лъч, по обратния път, е напускал вътрешността на кладенеца около 23. II – дата свързана отново с характерен римски празник – "Терминалиите". Този празник има отношение към интеркалациите в римския календар, защото в дните след него, при възникването на (календарна) нужда, били унищожавани пакетите Марцедоний (с продължителност от 22 или 23 денонощия).[25]

Алтернативни теории[редактиране | edit source]

Поглед към вътрешността
Символът издълбан вдясно от входа

Според арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов устройството и начинът на действие на кладенеца е аналогично на съвременните рефлекторни телескопи използвани за научните наблюдения във съвременните обсерватории. Според тях древните обитатели на местността, в която е изградено съоръжението са наблюдавали небесните тела, които са се виждали през „небесния отвор” (на купола на кладенеца) в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор според Василева и Димов е имало параболично метално огледало изработено от мед, сребро или злато. (Съществувала е възможност огледалото да е било залято с вода.) Наблюдаваните небесни обекти са се е отразявали в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания. От тази площадка древните удобно са правили своите наблюдения. На нея са били разположени съответните измервателни уреди за измерване на положението на звездите, като тяхното движение по небесния свод е било следено във всеки един сезон от годината. Това най-вероятно е ставало нощем, при ясно небе, така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.

Според Василева и Костадинов мегалитното съоръжение е служило за: измерване продължителността на астрономическата година, следене на годишните сезони и за поддръжка на календара от древните астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древната култура, населявала тези земи. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът в ляво от входа на мегалитното съоръжение. Трудно е да се прогнозира какво е значението на този символ и дали е част от древна азбука.

Предположението кладенецът да е бил телескоп е само хипотеза изказана от арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов. Но трябва да отбележим, че устройството на съвременните рефлекторни телескопи е доста подобно.

Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телескопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвременните рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.[26]

В своя последен научен труд проф. Димитрина Митова-Джонова "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр." защитава теорията, че има връзка между протосардинската Култура Нураги, Яхвизма и Християнството. Нейното заключение е, че общото между Културата Нураги и шумероакадските предно-азиатските религии е било засвидетелствувано и от протосардинската пластика, в която най-широко е бил застъпен шлемът с рогата. С такива шлемове през II-I хил. пр. н. е. са изобразявани боговете Ан, Енлили и Енки, от религията на шумероакадите. Рогът е бил най-същественият атрибут и в цялата култура на Междуречието и в Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. И докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо е липсвало, при сцените от шумероакадските печати то е заемало централно място. Затова може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие.[27]

Според Николай Дерменджиев най-трудно обяснимия факт в паметника при Гърло, е технологията на градеж на толоса – в истински свод. Този метод се появява значително по-късно от предполагаемата дата на строеж късната Бронзова епоха. Това, заедно с наличието на издълбаните римски цифри (V и VI)в близост до входа в толоса и евентуалното късно засипване на съоръжението (през късната Античност), разколебава значително идеята за ранна датировка. За съжаление, разкопките на проф. Митова-Джонова не са оставили нито един по-сигурен репер за датиране на този уникален обект. Дерменджиев подчертава, че храм-кладенецът при с.Гърло стои изолиран и самотен, в самия център на Балканския полуостров, без близки паралели. Разположен е в карстов район, където няма дефицити от вода, и в този смисъл култът към водата едва ли е бил особен приоритет за племената в района, що се отнася до автохтонното население, което без съмнение е било тракийско. Специалната загриженост – да се изгради храм, върху карстов извор, по един явно вече добре "отработен" и “канонизиран”, проект, е индикация за присъствието на етнически чужд елемент сред траките. Няма как този паметник да се характеризира като “тракийска гробница”, защото е напълно изключено какъвто и да е човешки труп да бъде поставен в контакт със “свещената вода”. Земите на сегашния Пернишки окръг са били богати на медни и оловни руди в древността и античността. Редица средновековни и антични извори показват, че в Западна България и Македония е имало етнически инфилтрации на специализирано население от металурзи. (Гали-металурзи от Норикум са работели в стадиалните рудници по р. Искър, над Самоков, през римската епоха и късната античност. Чехи, сакси и др. се трудели по различно време в Етрополско, Софийско, Кратовско, Трънско и Мървашко.)

Рударският тип население формира свой особен начин на живот, който е тясно свързан със строителството, често подземно. Съоръженията в култура Нураги също са дело на един такъв "етнос от металурзи", понеже о-в Сардиния е изключително богат на метали (там са открити стотици вотивни култови фигурки, вероятно свързани със сюжети от Стария завет). Според Дерменджиев, паметникът при с. Гърло може да се характеризира най-общо като дело на чужд етнически инфилтрат. По-точно - на специализирано в металургията население. То очевидно не се е задържало дълго време в тези земи, защото особената му храмова традиция не е получила развитие. Но в самото начало на престоя, това население е изпитвало нужда, вероятно по чисто религиозни причини (като например опазване от чуждото тракийско обкръжение), да направи свой "храм на водата", според своите правила и традиции. Към това може да се добави, че строителите са въплътили, в новия храм, не само своите архитектурни "канони" (сред които и истинския свод), но и своите календарни традиции. Последното е важно, особено за едно население, тръгнало по пътя на компактната професионална емиграция. Такова население трудно се поддава на акултурация, защото то живее винаги изолирано и като правило има по-висок стандарт на живот. Традициите на такова население се спазват най-добре и най-дълго при наличието на собствен календар. В рамките на една твърде обща хипотеза, Дерменджиев отбелязва, че е възможно коментирания етнически инфилтрат да е бил от келтски произход. Сердите – късен етноним от Тракия, вероятно са били част от едно по-голямо келтско племе, разпиляно при преселението, чиито останки са сардеите в Добруджа (съседи на Калатис) и сардеатите в Далмация. В родната историография е изказано мнението, че името Дунакс, на Рила планина, е келтско. (В надпис на войник от VIII-ми легион в Карнуциум (провинция Горна Панония), Д. Дечев открива местното име Dinace (Dinax), посочено като родно място на лице, носещо келтското име Могециус. Войниците от този легион били рекрутирани в Тракия. Всичко това, кара Дечев да изкаже предположението, че в областта на Рила, покрай траките не са живеели и келтски анклави, и дали именно на последните не се дължи самото название на планината – Дунакс, където галското du-nos е равностойно на "високо място".[28]

Опазване и консервация[редактиране | edit source]

Входът към куполното помещение в наши дни
Оригиналното стълбище

Сатутът на древното съоръжение като уникален за територията на България археологически обект е неясен. Според уеб сайтът на община Брезник, храм-кладенецът се ползва със статут на паметник с национално значение,[29] въпреки че на уеб сайта на Националния институт за недвижимо културно наследство липсват данни за този обект.[30]

В момента, паметника се стопанисва от Oбщина Брезник и Регионалният исторически музей в гр. Перник.

В процеса на експонирането му през 80-те години на ХХв. специалистите от Института за паметниците на културата провеждат реставрация, която за съжаление се намесва чувствително в архитектурата на обекта и нарушава автентичността на градежа. Внесени са поне две значителни промени в оригиналния градеж:

  • Горният край на стълбището, в откритата му част е бил доизграден за удобство на посетителите завой на 90 градуса, който да изведе оригиналното стълбище от дълбочина 1.5 метра до нивото на околния терен. (Такъв завой изобщо липсва в оригиналното стълбище, т.е. завоят не е автентичен.)
  • Отворът на купола е значително разширен спрямо оригинала (според проф. Джонова оригиналният отвор вероятно е бил колкото диаметъра на кладенеца, т.е. 1-1.5 м., докато реставраторите са си позволили да го разширят до диаметър над 2 м.). Липсват детайлни данни за нанесените от реставраторите корекции в градежа.

Малко известен факт е, че в оригиналния си вид куполът на древният паметник е бил затворен изцяло отгоре и така е бил запазен до 1980 г. Впоследствие, иманяри са премахнали покривен слой с дебелина около 1 м., при което е бил разкрит отвор с диаметър около 1 м., който е бил разширен по-късно от реставраторите до 2,5 м. Според проф.Митова - Джонова в оригиналния храм не е прониквала дневна светлина. Отмествайки тази плоча през отвора иманярите са проникнали в храма в търсене на злато.

Много притеснителен е фактът, че иманярите са премахнали и един камък от основата на зида точно там, на ъгъла, където стълбището свършва и преминава в куполната цилиндрична зала. Поради тази причина постепенно се е деформирало цялото съоръжение - погледнат отвътре навън, някога симетричният коридор сега е деформиран. По същата причина се е пропукала и захлупващата плоча от арката над стълбището точно на границата между коридора-стълбище и залата. [31]

От 1989 година археологическият обект е изоставен без грижа от компетентните власти и институции. Навесът изграден над древното съоръжение да го предпазва от атмосферните влияния рухва през 2008 година. Мястото не се популяризира; пътят до него не е маркиран със специфичната за историческите паметници кафява табела; обектът не се охранява, което допринася много за разрушаването му от недобросъвестни посетители. Храм-кладенецът не се поддържа и обраства с паразитна растителност.(Ако се допусне в процепите между скалните блокчета да израстнат цели дръвчета, това би било причина за напукване на сухата зидария.) Липсват табели с разяснителна информация за посетителите.

Според електронното издание на областния всекидневник "Градски вестник" древното съоръжение е под егидата на ЮНЕСКО[32], но никъде в регистрите на организацията това не е отбелязано.[33] Инж. Любомир Цонев споменава в една от публикациите си за храм-кладенеца, че при откриването му е съществувало намерение обектът да бъде предложен за вписване в регистъра на Световно културно наследство на ЮНЕСКО, но тези планове са били изоставени.[34]

Според друго електронно издание - "Перник Днес" към историческия обект е бил проявен интерес от Провинция Нуоро, о-в. Сардиния, Италия през януари 2008 година, като официални лица са изразили готовност да помогнат за спасяването на култовото съоръжение. Първоначалният план е бил община Перник да подготви съвместни проекти с община Озерей, провинция Нуоро, с които да кандидатства за финансиране от европейските фондове за защита и консервация на съоръжението. Единодействието е в рамките на подписани договор за сътрудничество между двата града. [35] Към 2014 година няма данни за съществуването на гореспоменатия проект между двете общини, нито за предприети стъпки по осъществяването на това сътрудничество.

През м. април 2012 г. група от астроархеолози, геофизици, и учени от БАН от още няколко области, правят опис на храм-кладенеца, за да се допълни експертното становище за разгадаване на предназначението му. [36] За съжаление визитата на учените с нищо съдейства за защитаването на това уникално праисторическо съоръжение.

През същата 2012 г. клуб "Ленд Ровър и приятели- България" съвместно с проект "Балкански мегалити" и портал "Нашето отечество България" провежда еднодневна експедиция за прочистване на пътя към археологическия обект като премахва гъстата паразитна растителност, която пречи на достъпа до съоръжението.[37]

Към лятото на 2013 г., състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. Нееднократно различни медии сигнализират, че безотговорните търсачи на богатства развалят уникалния градеж, за да търсят злато зад камъните.[38] За съжаление подобни недобросъвестни лица очевидно не знаят, че в близост до всички мегалитни градежи от подобен род никога не са били заравяни каквито и да е ценни артефакти или злато.

Съществува спешна нужда от възстановяване на разрушения навес, укрепване и консервиране на археологическия обект. За да бъде защитено това уникално съоръжение, също така е необходимо да бъдат разгледани възможностите за предпазването му от иманярските набези и осигуряването на обезопасяването му в това отношение.

Желателно е Община Брезник трябва да предприеме мерки за включването на обекта към списъка с регистрирани културни ценности (чл. 64, ал.1,3 от Закона за културното наследство)[39]. Въпреки, че статута на храм-кладенеца е неясен, той спада към категорията на недвижимите културни ценности. Моментното състояние на паметника застрашава неговата цялост. РИМ-Перник, както и община Брезник трябва да вземат мерки по неговото укрепване, реставриране и опазване (чл. 72, ал. 2)[40]. Разчистването на останките от по-рано изграденият навес и изграждането на ново защитно съоръжение, ще предотврати по нататъшното разрушаване и увреждане на самият паметник. Финансирането на нови разкопки, както на територията на храма така и в околностите му, би спомогнало за добиване на повече информация за местността. След цялостното проучването на териториите около местностите Кула, Пустото гърло и Старо Гърло, може да бъде създаден археологически резерват, с оглед на недвижимите културно-исторически обекти открити на територията на трите местности - средновековен Християнски некропол, древни светилища свързани със соларния култ, римска баня и тракийска и късноантична крепост.

За да бъдат предотвратени иманярски набези, трябва да бъде назначена постоянна охрана, както и служители отговарящи за стопанисването на обекта и видео наблюдение.

Според непроверени източници през последните няколко години някой анонимно е предлагал археологическият паметник да бъде заровен с пръст, като по този начин да бъде предпазен от иманярски набези.[41]

Въпреки своята уникалност, храм-кладенецът все още е сравнително неизвестен, както в България, така и извън пределите на страната. Освен действия в насока подобряване състоянието на археологическия обект, липсват, каквито и да е опити за популяризиране на съоръжението, като обект на културно-исторически туризъм. Лошата инфраструктура затруднява достъпа до местността Пусто Гърло. Черният път водещ до съоръжението минава през територията на микроязовир Красава, която е вододайна зона и съответно достъпът за външни лица е забранен, макар и тази забрана да не се спазва. През пролетния и есенния сезон местността е популярна сред ловните дружини и достъпът за туристи би могъл да е опасен.

Въпреки, че датировката на обекта не е особено точна, не може да се отрече, че на територията на България няма обект с подобна архитектура. По план и градеж, разгледаният обект се доближава много до куполните гробници изградени от древните траки, но въпреки това липсва всякаква връзка с подобни градежи на територията на Балканския полуостров. Извършването на системно проучване в местността би дало повече сведения за предназначението на храм-кладенеца, както и за свързаността му с други култови съоръжения от региона.

Фотогалерия (Актуално състояние на обекта)[редактиране | edit source]

Свързаност с други археологически обекти[редактиране | edit source]

Мегалитното съоръжение на Бърдото, гр.Брезник
Праисторическото светилище над с.Парамун
Слънчевото светилище с.Берайнци
Издълбана паничка, м.Плоча, землище на с.Берайнци
Крепостта Св.Петър с.Горна Секирна
Оброчнен кръст на Чуката, с.Долни Романци
Скалните масиви от м.Кула

Много факти трябва да бъдат проучени за религията на най-раните обитатели на Пернишки окръг от епохата на Неолита. Теренните проучвания от 70-те години проведени от проф. Димитрина Митова-Джонова откриват безценни артефакти и обекти от голямо значение за развитието на културата на първите обитатели на района. Най-ранните паметници, пряко свързани с религията и сакралните ритуали са скалните култови инсигнии при с.Берайнци, с.Долна Секирна, с.Долна Мелна, с.Парамун, с. Долни Романци и при гр.Брезник (м.Чуряк, Брезнишко бърдо).

Засега подземният куполен храм-кладенец край с.Гърло е единственият археологически проучен паметник свързан с ранната праисторическа религия на първите заселници в пределите на Западна България.

Ето и кратко резюме на откритите в близост култови съоръжения, които безспорно са свързани със периода, в който е бил изграден и е функционирал храм-кладенецът:

  • Мегалитно култово съоръжениe (м.Чуряк, гр.Брезник)

На източния склон на Брезнишко Бърдо, под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора, са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80-0.85 м. и височина 0.30-0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. В подножието на скалата има паднал фрагмент от един такъв барабан, пречупен на две. Въпросът за предназначението на тези каменни съоръжения засега, единствено въз основа на теренни проучвания, остава неизяснен с категоричност.

Направеният петрографски анализ на скалата изключва употребата на барабаните за воденични колела или за точила. Трудно могат да бъдат свързани и със строителството в този район, където липсват монументални градежи. Като хипотеза можем да поставим интерпретирането им като култови съоръжения, свързани със соларния култ. Каменните съоръжения се намират в близост до мегалитния храм-кладенец във с.Гърло; светилищата от с.Парамун и с големите религиозни християнски комплекси от Брезнишко Бърдо, а религиозния синкретизъм не се изразява само в иконография и архитектура, но и в местностите - свещените места винаги са почитани и при всички периоди над тях се изгражда култово съоръжение. [42]

  • Праисторическо светилище (връх Чуката, с. Парамун, гр.Трън)

Светилището се намира на около 0,5 км. северозападно от с.Парамун, на скалистия връх от северозападния Парамунски дял от планината Стража. Скалният масив от най-високата част на Чука, заедно с прилежащия му терен в западна посока, е ограден от широк зид, който се очертава като вал, обхванат от храсти. Този зид е изграден от необработен камък без спойка и обхваща площ с елипсовиден план и големина около 700-800 кв.м. Източната част на оградената площ е чувствително по-висока. Там вероятно е имало постройка, която в последствие е била разрушена. Днес на терена не се намират никакви археологически материали. В миналото местните хора съобщават, че са намирали груба, сивочерна, дебелостенна керамика и монети. Малките размери на оградената площ, строителната техника, скалният масив включен в нея, както и местонахождението дават основание това архитектурно съоръжение да се отнесе към праисторическата епоха - края на Бронзовата, началото на Халщатската епоха и да се свърже по всяка вероятност с култа към слънцето и скалата. Археологическите данни, както и местоположението на това архитектурно съоръжение дават основание то да бъде свързано със соларния култ, отколкото с военно отбранителното дело.[43]

  • Праисторическо светилище (м.Мала Гарваница, с.Берайнци, Община Трън)

Светилището се намира на около 6 километра югозападно от с.Берайнци и е било изградено на северния планински скат върху скалния масив и под него.[44] На западния откос на скалата е изрязан диск с диаметър 0,80 м. На терена под скалния масив в миналото са разкривани керамични съдове от сивочерна и кафява глина с пластична украса. Едни от тях били пълни с пепел. Скалния масив Мала Гарваница дълги години е използван като каменна кариера и днес дебел пласт от каменен трошляк покрива целия терен. Изрязаният диск дава основание на археолозите да го свържат с култа към Слънцето и да предположат, че на това място е имало светилище, което е било свързано със подобните му култови съоръжения на територията на Западна България.

В близост до с.Берайници в местността Плоча - на около 6 км от землището на сегашното село има останки от друго праисторическо култово съоръжение. На платото над Знеполе, заето от големи каменни плочи е издълбана паничка с диаметър 0,30 м. Археологически материали около паничката липсват, но близкото й местоположение до соларния диск от м. Мала Гарваница безспорно свидетелства за връзка между двете съоръжения, които са свързани със соларния култ.

На платото над Знеполе в местността Голяма Гарваница, заето с големи каменни плочи, е издълбана каменна паничка с диаметър 0,30 м. Около паничката не са намерени никакви археологически материали, но тя се намира на около километър северозападна от соларния диск в местността Гарваница и безспорно принадлежи към същата епоха и е свързана със същия култ. Тук е съществувало мегалитно съоръжение, което е представлявало мегалитен валун с височина 2 m., коейто е бил унищожен от иманяри още преди 9 септември 1944 година.

Култовите съоръжения край с.Берайнци са свързани с Праисторическото селище от местността Завой, останки от което са открити от археолозите непосредствено до селото в северна посока. На площ от около 10 дка. в се намират все още фрагменти от сивочерна, праисторическа керамика, твърде изтрита и обезличена. Единични фрагменти имат пластична декорация, характерни за Халщатската епоха.[45]

  • Античен кладенец (с.Долни Романци, Община Брезник)

В западния скат на хълма Чуката в с.Долни Романци се намира античен кладенец, сега запълнен с пръст и камъни и обрасъл в паразитна растителност.[46] Съоръжението е изграденo от камък и има неправилна елипсовидна форма. Местното население помни кладенеца от столетия. Старите хора от селото знаят от техните родители, че кладенецът е много стар, че вода от него никога не е ползвана и че някога е ползван за изхвърляне на животински трупове. Незначителните части, които се виждат от неговия кант при сегашното му състояние, дават основание на екипа на проф. Митова-Джонова (когато е регистриран през 70-те години на ХХ век), да го отнесе към Античността, но датировката и принадлежността на съоръжението към дадена историческа епоха все още са под въпрос.

По всяка вероятност кладенецът е свързан с някакво светилище, почитано още от по-древни времена, което е маркирано днес със оброчен Християнски кръст.[47]

На терена при Чуката могат да се намерят и фрагменти от антична керамика. В близост до кладенеца през 70-те години са разкрити основите на праисторическо селище. В пръстта са намерени фрагменти от праисторическа, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и бойни каменни топки. Тези материали са намерени в близост до стена, която има характер на мегалитен градеж.[48]

  • Култово съоръжение "Паниче" (с.Долна Мелна, Община Радомир)

В местността Прибой, на около 4.5 км югозападно от с.Долна Мелна, в ляво от пътя за с.Шипковци и във непосредствена близост до извор, който блика от дънера на стар бук, се намира голям камък, в който е издълбана малка паничка, с диам. 0.25 м. и дълбочина 0.15 м. Водата тече през камъка, напълва паничката и прелива през нея. Паничката се знае от местното население от незапомнени времена по предание. Тя намира близка аналогия при праисторическите култови панички по скалните масиви, свързани с неизяснен пра-стар култ (подобна на описаната край с.Берайници).[49]

  • Праисторическо мегалитно светилище (връх Св.Петър, с.Горна Секирна, Община Брезник)

Скалният връх Св.Петър е ограден от крепостна стена с приблизителна дебелина 2 м. без хоросанова спойка. Оградената площ има кръгъл неправилен план с максимална ширина около 100 м. Днес стените са обрасли с храсти и треви и се очертават на терена като лек вал. Въз основа на местоположението и археологическите метериали открити от археолозите на това място, архитектурното съоръжение на връх Св.Петър дават основание древният градеж да бъде разглеждан като култово, отколкото като фортификационно съоръжение от средата на I хил. пр. Хр. и да бъде сързано със култа към Слънцето. Днешният оброк Св.Петър от тази местност е далечна реминисценция на праисторическото езическо светилище.[50]

  • Праисторическо селище в местността Кула (с.Гърло, Община Брезник)

В местността Кула, на източния склон на Гребен планина, над Красавската река в близост до м. Пусто гърло, през 80-те години на ХХ в., археолозите са открили единични фрагменти от праисторическа керамика. Между дебелостенната, сивочерна, груба керамика има фрагменти от широко отворени купи, декорирани с изрязани орнаменти, запълнени с бяла пастозна материя. Въз основа на декоративните мотиви и инкрустрационната декоративна техника, тези фрагменти са датирани към Къснобронзовата епоха. Сега, цялото селище е залесено, като малка незалесена площ има около скалите. Обхватът на праисторическото селище е трудно определим. То е било изградено над храм-кладенеца от същата епоха и без съмнение е било свързано с него.

Тези данни, както и внушаващите скални масиви от местността Кула, несъмнено са свързани със соларния култ и дават основание на проф.Митова-Джонова и екипа й да допуснат, че на околните върхове и възвишения е имало светилища и че селището е било свързано с култовите места - от скалните масиви до подножието, където е разположен храм-кладенецът.[51]

Пътеводител[редактиране | edit source]

До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. На разклона има табели за с.Гърло и с.Видрица.

До с.Гърло има асфалтов път, който стига до центъра на селото, където излиза на широк триъгълен площад. През десния изход на триъгълния площад се продължава по стар асфалтов път посока север. Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е покрит с чакълена настилка. Минава се през махала Старо Гърло, където от двете страни на селския път има разположени около десет къщи. След махалата започва черен път, който след около 2 км. води до стената на микроязовир "Красава". Веднага след последната къща от дясната страна на черния път се забелязват масивните християнски надгробни паметници на средновековно латинско гробище.

Изглед към старото християнско гробище по пътя за кладенеца

На две места пътят се пресича от воден поток, който често наводнява образувалите се от автомобили коловози. (При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високо проходим автомобил 4 х 4.)

По черния път се стига до е бариерата пред стената на Микроязовир Красава. От там до храм-кладенеца се върви пеша. Няма указателна табела и пътеката до обекта не е маркирана.

За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в малката постройка отстояща на около 50 м. от бариерата.

От стената до храм-кладенеца пътят се изминава за около 15 минути.

Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Пътеката (която не е маркирана) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулационна точка (бетонна колона висока 1 м.). Храм-кладенецът се намира на източния склон на хълма. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира.

Пътеката води до телена ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж. От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад). Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се направо нагоре през гората и след 100 м. се стига до терасата, ограждаща кладенеца.

GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ; E 22° 50´ 53,92”.[52]

До съоръжението може да се стигне и по алтернативен маршрут през близкото село Красава. По шосето за селото трябва да се завие на ляво в отбивката за язовир Красава.

Пътеписи и любителски фотогалерии[редактиране | edit source]

Изглед към слънчевото светилище с.Гърло

Видеоматериали[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Проект Балкански мегалити "МЕГАЛИТИ В БЪЛГАРИЯ КВАЗИМЕГАЛИТНИ ОБЕКТИ- Подземен храм-кладенец в Брезнишко (КОД QM-001/BG)" автор инж. Любомир Цонев
  2. wikipedia.org Nuraghe
  3. The Magic Territory of Arzachena - The Nuragic Civilization (Documentary)
  4. https://en.wikipedia.org/wiki/Ahwat
  5. Robert Tykott "The Nuragic Civilization of Sardinia—A Link to Ancient Israel"(Biblical Archeology Review Vol.28(3), 2002)
  6. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг", ДИ Септември - Ведомствено издание, София, 1983 стр. 188-189
  7. Балкански мегалити "Подземен храм-кладенец в Брезнишко" (Автор инж.Любомир Цонев)
  8. Балкански мегалити "Подземен храм-кладенец в Брезнишко" (Автор: инж. Любомир Цонев)
  9. http://www.astro.bas.bg/sun/biblio/ND_Disertaciq.pdf
  10. Димитрина Митова-Джонова "Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг", изд. С 1984 от Комитета за култура, НИПК и Окр. съвет за култура в Перник
  11. Георги Китов, Даниела Агре; Въведение в Тракийската археология; Издателство Авалон, София, 2002 г.; ISBN 9549704076; стр.99
  12. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр. 57-58
  13. https://en.wikipedia.org/wiki/Sherden
  14. https://en.wikipedia.org/wiki/Ahwat
  15. Internet Encyclopedia Of Ukrane Panticapaeum based on Blavatskii, V. Pantikapei: Ocherki istorii stolitsy Bospora (Moscow 1964) and Marchenko, I. Gorod Pantikapei (Symferopil 1974)
  16. http://en.wikipedia.org/wiki/Nuragic_civilization
  17. http://whc.unesco.org/en/list/833
  18. https://it.wikipedia.org/wiki/Civiltà_nuragica
  19. THE AMERICAN JOURNAL OF ARCHEOLOGY AND OF THE HISTORY OF THE FINE ARTS VOLUME VII 1891;
  20. https://en.wikipedia.org/wiki/Nuraghe
  21. On the orientations of Sardinian nuraghes: some clues to their interpretation Authors: Zedda, M. & Belmonte, J. A. Journal: Journal for the History of Astronomy (ISSN 0021-8286), Vol. 35, Part 1, No. 118, pg 92 (2004)
  22. "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр.";Издателство ИВРАЙ,2007, София
  23. Резюме:Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр.(Автор:Димитрина Митова-Джонова)
  24. В.Марков "Културно наследство и приемственост" УИ "Неофит Рилски", Благоевград, 2007, стр.101-102
  25. Николай Дерменджиев "Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България"; БАН, София, 2007, стр.37-45
  26. Balkanmysteries.com/bg Древен кладенец – телескоп край с. Гърло (Автори:арх. Данка Василева, инж. Костадин Димов, Владимир Алексеев, инж. Валентин Хаджимитов)
  27. Йордан Иванов За белите петна в историята на Пернишко и храма на семитите край село Гърло. Сердите от Сердика и сардите от Сардиния са генетично свързани
  28. Николай Дерменджиев "Методология на археостраномическите изследвания. Анализ на обекти от територията на България"; БАН, София, 2007, стр.37-45
  29. К А Т А Л О Г НА ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА В ОБЩИНА БРЕЗНИК
  30. НИНК Регистър недвижими културни ценности
  31. Димитрина Митова-Джонова "Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг", изд. Септември; 198, стр. 57-58
  32. Градски вестник (ел.издание) Учени от БАН проучват храм-кладенеца в с.Гърло (Автор: Елеонора Ташева)
  33. unesco.org - Tentative Lists (State Party:Bulgaria)
  34. breznikonline.com Л.Цонев Мегалитният храм - кладенец край с.Гърло, Брезнишко
  35. pernikdnes.com Чужденци ще спасяват единствения в България храм-кладенец
  36. standartnews.com - НАСА копира храм от наше село (Автор: Анна Георгиева)
  37. bgjourney.com Експедиция за прочистване на пътя до подземния куполен храма близост до с. Гърло
  38. zapernik.com - Иманяри съсипват мегалитен храм-кладенец от световно значение край Брезник
  39. НИНК ЗАКОН за културното наследство
  40. НИНК ЗАКОН за културното наследство
  41. bgjourney.org - Експедиция за прочистване на пътя до подземния куполен храма близост до с. Гърло
  42. "Археологическите паметници в Пернишки окръг" Димитрина Митова - Джонова;Ведомствено издание, София, 1983; стр.30
  43. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.121
  44. wikimpia.org Скално светилище Мала Гарваница
  45. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.20
  46. wikimapia.org - Чуката, с.Долни Романци
  47. snimka.bg - Фотогалерия Чуката, с.Долни Романци (Фотография: Димитър Тонин)
  48. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.71-72
  49. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.69
  50. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.52
  51. Димитрина Митова-Джонова "Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг", изд. Септември; 1984 ,стр.57
  52. Balkanmysteries.com/bg - Древен кладенец – телескоп край с. Гърло