Гърленски храм-кладенец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гърленски храм-кладенец
Местоположение
Гърленски храм-кладенец (Област Перник)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Перник
Археология
Вид Култов градеж
Период XII-X век пр. Хр.
Епоха Бронзовата епоха

Гърленският храм-кладенец е култов градеж („квазимегалитен обект“ според категоризацията на Любомир Цонев- за разлика от класическите мегалити, квази-мегалитите не се сглобяват, а се зидат, т.е. блоковете им се допират не по ръбовете, а по стените си[1]), намиращ се северно от село Гърло, Област Перник, България.

Описание и особености[редактиране | edit source]

Поглед отгоре към вътрешността на съоръжението

Подземният храм-кладенец, разположен недалеч от шосето БрезникТрън, е открит при разкопки през 1972 г. от екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло на северния дял на Гребен, под връх Кула при с.Гърло. Проф. Митова-Джонова датира съоръжението от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги[2], от която най-голям брой запазени паметници, тип "нураг"[3], днес има на о-в Сардиния, Италия.

Извън Сардиния подобни строежи се броят на пръсти: с.Гърло (България), п-в Крим (Украйна) и Палестина.[4] (Принадлежността на обекта в Eл Ахуат към културата Нураги обаче е спорен, тъй като той е свързан по-скоро с морския народ на шарданите, за които няма научен консенсус, че принадлежат към нурагската култура.)[5]

Непосредствено над храма е имало светилище. Днес скалният масив и теренът на светилището са обхванати от млада гора. По спомени на местни жители по околните скали имало изрязани знаци, а също и малко каменно корито в близост с храм-кладенеца. Кр.Миятиев (местен жител) съобщава на археолозите през 80-те за побити камъни "Русалимско гробище", които са били наразстояние 0,7 - 0,8 км. северозападно от храма-кладенец. Според описанията, това са били наредени в редица необработени каменни стълбове (които често съпровождат културата на Нурагите). Тези данни, макар и придобити от спомените на жителите на с.Гърло, заслужават особено внимание, защото набелязаните паметници са отделни елементи от културата на нурагите и съставляват култа към Луната и допълват характера на храм-кладенеца. Как се е стигнало до изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс именно при с.Гърло това остава открит въпрос за съвременните историци и археолози. Дали преселници от културата на нурагите са пожелали да имат в новото си място на заселване свой храм или върнали се в родината си след дълга миграция местни обитатели, са довели строители, за да им изградят такова съоръжение поради някаква причина е много трудно да се каже.

При теренните проучвания през 70-те години екипът на проф. Митова-Джонова попада на материали, които може би принадлежат на аналогични светилища - при с.Берайнци, с.Ребро, с.Долна Секирна, с.Долна Мелна, с.Парамун и с.Долни Романци.

Въпросът с проучването на скално-изсечените мегалитни светилища и прилежащите им мегалитни обекти все още очаква своето широкомащабно проучване както на територията на Западна България, така и на свързаните с тази култура сакрални обекти на територия на страната.[6]

Фактът че култовото съоръжение е почти изцяло запазено прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.[7]

За популяризирането на храм-кладенецът последните няколко години упорито се грижи инж. Любомир Цонев като един от инициаторите на проекта Балкански мегалити.

Архитектура[редактиране | edit source]

Входът на съоръжението (заснет отвътре)

Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторически времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος) с дължина 7 м., с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла зала (θολωτός), в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 м. Кръглата зала (tholos/θολωτός) има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша.

Особен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип, като това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и в Европа. При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход: В горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена уникално - само със средствата на суха каменна зидария.[8]

Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си вид са променени от реставраторите от Пернишкия музей и не отговарят на първоначално изградената в древността стълба, вкл. завоят от 90 градуса.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите.) Ширината на стъпалата е варирала между 23 и 56 см, а височината им - между 13 и 24 см. Западната част на толоса (кладенеца във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.

На височина около 1.80 м в толоса вдясно от входа са издълбани 5 знака с височина 2.5-5 см, наподобяващи римските цифри V, V, V и VІ, вероятно с календарно-астрономическо приложение. Храмът е изследван от позициите на археоастрономията в студията "Методология на археоастрономическите изследвания" от Николай Дерменджиев, стр. 36-40.[9]

Според проф.Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV- XII в.пр.Хр. – достига до горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.[10]

Категоризация, хронология и принадлежност[редактиране | edit source]

Според датировката на проф. Д-р Димитрина Митова-Джонова - XII в.пр.Хр. съоръжението се оказва по-старо дори от мегалитните паметници (долмените), оцелели по нашите земи на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и всички подобни обекти на територията на Република Македония (БЮРМ), Гърция и Турция.

Нураг край Чиарамонти по пътя за Сасари, Сардиния
Нураг в Лоса, Сардиния

Храм-кладенецът е археологически проучен - открити са фрагмент от каменна брадва, дърво и кости на жертвени животни - определящи същността на храма. Въз основа на тях и на обемноплановото му решение той намира пряка връзка с протосардинската култура нураги и с предноазиатската култова архитектура. Съоръжението е датирано от къснобронзовата епоха и е синхроничен на селището и светилището от връх Кула, които се намират на 100 метра от него. Засега той е единствен представител на културата "нураги" в България и представлява особен научен интерес. Може би към същия праисторически култов комплекс принадлежат и побитите камъни, известни като "Русалимските гробища" (в близост до съседното с.Билинци и Манастир Св.Арахангел Михаил), които отстоят на 0,7-0,8 километра северозападно от храм-кладенеца. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата нураги. При тях, както при иманярските изкопи открити около култовото съоръжение, така и при изваждането им за употреба като строителен материал за строящият се асфалтов път наблизо не са намерени никакви археологически материали. [11]

Подобни сакрални градежи сродни на културата на нурагите са открити на:

Нураг или Нурага, в мн.ч. Нураги (на италиански: Nuraghe (м.р.); мн.ч. на италиански: Nuraghi) е тип мегалитни кули разпространени и строени на остров Сардиния до края на II хил. пр.Хр., вкл. и до присъединяването на острова към Римската република. Днес са известни на учените около 7000—8000 нураги, като по оценки пр.н.е. са били между 20-30 хиляди. Срещат се основно в северозапдната част на острова и в южната му централна част. В Сардиния мегалитните съобръжения изобилствали още в донурагическия период, като още в III хилядолетие пр.Хр. имало развити култури. [15]В края на II хилядолетие пр.н.е. в резултат от нашествието на т.нар. морски народи и на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на нураги. Античната традиция свързва тези преобразувания с миграцията на баларите от североизточна Иберия (Сердан), която била обитавана от сордони и керетани Аналогични нурагически култури имало през бронзовата епоха и на Балеарските острови и Корсика.[16]

Спорно е отнасянето на нурагическата култура към шарданите, които били морски народ. Носителите на нурагическата култура били неиндоевропейски народ. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие.[17] Сходни на нурагите били торетата в Корсика, талайотите на Балеарските острови и сесиотите в Пантелерия.[18]

При работата си върху Протосардинската култура професор Д-р. Димитрина Митова-Джонова в научния труд "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр."[19] отстоява тезата, че храм-кладенецът при с.Гърло е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води подвластни на Шумерския Бог Енки.[20]

Проф.Васил Марков смята, че това архитектурно съоръжение трябва да се тълкува като светилище, особено, ако се съди по кладенеца във вътрешността и следите от култови обреди. Като архитектура според Марков обекта има добър паралел в градените куполни гробници в Древна Тракия. Също така, професорът установява забележителна аналогия в структурно отношение с пещерата Драганчовица (край с.Гложене), където също има засводяване с отвор към небето и кладенец на дъното. Това според проф.Марков е още едно свидетелство за генеалогията на тракийските свети места и развитието им от скални към повтарящи ги, като архитектоника, архитектурни храмове.[21]

Градежите оставени от културата нураги са датирани от официалната наука по различен начин. Храмът-кладенец от с. Гърло, официално е датиран към ХIV в. пр. н. е., свещеният кладенец от Балла (Сардиния) е датиран към IХ в. пр. н. е., а светилището от Пантикапей - към V-VI в. пр. н. е. (този култов градеж се свързва и с култа към Асклепий,който е доста по-късен), докато храмът-кладенец от с.Гърло – с шумерския бог Енки, а свещеният кладенец от Балла (Сардиния), както и останалите 70 кладенеца от Сардиния са свързани с неизяснен религиозен култ, който е безспорно сързан почитането и обожествяването на подпочвените води.

Алтернативни теории[редактиране | edit source]

Един от издълбаните в камъка символи на входа на храм-кладенеца

Според арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов устройството и начинът на действие на кладенеца е аналогично на съвременните рефлекторни телескопи използвани за научните наблюдения във съвременните обсерватории. Според тях древните обитатели на местността, в която е изградено съоръжението са наблюдавали небесните тела, които са се виждали през „небесния отвор” (на купола на кладенеца) в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор според Василева и Димов е имало параболично метално огледало изработено от мед, сребро или злато. (Съществувала е възможност огледалото да е било залято с вода.) Наблюдаваните небесни обекти са се е отразявали в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания. От тази площадка древните удобно са правили своите наблюдения. На нея са били разположени съответните измервателни уреди за измерване на положението на звездите, като тяхното движение по небесния свод е било следено във всеки един сезон от годината. Това най-вероятно е ставало нощем, при ясно небе, така както днес астрономите извършват своите наблюдения от обсерваториите. За да се изолира външната светлина в камерата, на входа и е имало врата или завеса. Единствената светлина необходима за астрономическите измервания е прониквала само от „небесния отвор” над гърлото на кладенеца т.е. над „телескопичната тръба” и се е отразявала в рефлекторното огледало.

Според Василева и Костадинов мегалитното съоръжение е служило за: измерване продължителността на астрономическата година, следене на годишните сезони и за поддръжка на календара от древните астрономи. Тези наблюдения са били от жизнено важно значение за древната култура, населявала тези земи. Вероятно това са били племена занимаващи се със земеделие. Единственият знак, който древните са оставили, това е знакът в ляво от входа на мегалитното съоръжение. Трудно е да се прогнозира какво е значението на този символ и дали е част от древна азбука.

Предположението кладенецът да е бил телескоп е само хипотеза изказана от арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов. Но трябва да отбележим, че устройството на съвременните рефлекторни телескопи е доста подобно.

Те имат предимство пред другите телескопи които използват оптични лещи. Рефлекторните телескопи са с просто устройство и сравнително лесни за изработка. Главните части на тези телескопи са тубуса (корпуса) и рефлекторното огледало което е на дъното на тубуса. Огледалото е със сферична или параболична форма, то събира светлината проникнала от отворената част и я отразява, като я концентрира във вторичното огледало. Вторичното огледало изпраща изображението в окуляр за наблюдение или в оптичната система на снимачна камера за снимки. Най-важната част на тези телескопи е огледалото. Колкото по-голямо е огледалото, толкова повече светлина може да отразява и да прониква по-дълбоко в необятния космос. Съвременните рефлекторни телескопи имат огледала с диаметър над 10 м.[22]

В своя последен научен труд проф. Димитрина Митова-Джонова "Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр.Хр."[23] изказва доста смелата теория, че има връзка между протосардинската култура нураги, яхвизма и християнството. Нейното заключение е, че общото между културата нураги и шумероакадските предно-азиатските религии е било засвидетелствувано и от протосардинската пластика, в която най-широко е бил застъпен шлемът с рогата. Шлем с рога през II-I хил. пр. н. е. са носили боговете Ан, Енлили и Енки, от религията на шумероакадите. Рогът е бил най-същественият атрибут и в цялата култура на Междуречието и в Предна Азия. Там не само боговете, но и свещенослужителите и светският персонаж от висшата класа носят шлем дори с няколко чифта рога. Цялостната иконографска връзка обаче между протосардинската пластика и религията на шумероакадите най-ясно е изявена при изображенията от цилиндричните печати. И докато при протосардинската пластика изображението на бога изобщо е липсвало, при сцените от шумероакадските печати то е заемало централно място. Затова може би точно чрез тях са маркирани едни от пътищата на предноазиатските преселници към Западното Средиземноморие.[24]

Опазване и консервация[редактиране | edit source]

Кладенецът в наши дни

Храм-кладенецът край село Гърло е археологичен обект от изключително значение за Националното и Световното Културно наследство. В процеса на експонирането му през 80-те години на ХХв. специалистите от Института за паметниците на културата провеждат реставрация, която за съжаление се намесва чувствително в архитектурата на обекта и нарушава автентичността на градежа.

Внесени са поне две значителни промени в оригиналния градеж:

  • Горният край на стълбището, в откритата му част е бил доизграден за удобство на посетителите завой на 90 градуса, който да изведе оригиналното стълбище от дълбочина 1.5 метра до нивото на околния терен. (Такъв завой изобщо липсва в оригиналното стълбище, т.е. завоят не е автентичен.)
  • Отворът на купола е значително разширен спрямо оригинала (според проф. Джонова оригиналният отвор вероятно е бил колкото диаметъра на кладенеца, т.е. 1-1.5 м., докато реставраторите са си позволили да го разширят до диаметър над 2 м.). Липсват детайлни данни за нанесените от реставраторите корекции в градежа.
Вътрешността на съоръжението при разкопките през 80-те
Оригиналното стълбище

Малко известен факт е, че в оригиналния си вид куполът на древният паметник е бил затворен изцяло отгоре и така е бил запазен до 1980 г. Впоследствие, иманяри са премахнали покривен слой с дебелина около 1 м., при което е бил разкрит отвор с диаметър около 1 м., който е бил разширен по-късно от реставраторите до 2,5 м. Според проф.Митова - Джонова в оригиналния храм не е прониквала дневна светлина. Отмествайки тази плоча през отвора иманярите са проникнали в храма в търсене на злато.

Много притеснителен е фактът, че иманярите са премахнали и един камък от основата на зида точно там, на ъгъла, където стълбището свършва и преминава в куполната цилиндрична зала. Поради тази причина постепенно се е деформирало цялото съоръжение - погледнат отвътре навън, някога симетриченият коридор сега е деформиран. По същата причина се е пропукала и захлупващата плоча от арката над стълбището точно на границата между коридора-стълбище и залата. [25]

От 1989 година археологическият обект е изоставен без грижа от компетентните власти и институции. Навесът изграден над древното съоръжение да го предпазва от атмосферните влияния рухва през 2008 година. Мястото не се популяризира; пътят до него не е маркиран със специфичната за историческите паметници кафява табела; обектът не се охранява, което допринася много за разрушаването му от недобросъвестни посетители. Храм-кладенецът не се поддържа и обраства с паразитна растителност.(Ако се допусне в процепите между скалните блокчета да израстнат цели дръвчета, това би било причина за напукване на сухата зидария.) Липсват табели с разяснителна информация за посетителите.

Според електронното издание на областния всекидневник "Градски вестник" мегалитното съоръжение е под егидата на ЮНЕСКО[26], но никъде в регистрите на организацията това не е отбелязано.[27] Инж. Любомир Цонев споменава в една от публикациите си за храм-кладенеца, че при откриването му е съществувало намерение обектът да бъде предложен за вписване в регистъра на Световно културно наследство на ЮНЕСКО, но тези планове са били изоставени.[28]

Според друго електронно издание - "Перник Днес" към историческия обект е бил проявен интерес от Провинция Нуоро, о-в. Сардиния, Италия през януари 2008 година и са изразили готовност да помогнат за спасяването на храм-кладенеца.Първоначалният план е бил община Перник да подготви съвместни проекти с община Озерей, провинция Нуоро, с които да кандидатства за финансиране от европейските фондове. Единодействието е в рамките на подписани договор за сътрудничество между двата града. [29] Към 2013 година няма данни за съществуването на гореспоменатия проект между двете общини, нито за предприети стъпки по осъществяването на това сътрудничество.

През м. април 2012 г. група от астроархеолози, геофизици, и учени от БАН от още няколко области, правят опис на храм-кладенеца, за да се допълни експертното становище за разгадаване на предназначението му. [30] За съжаление визитата на учените с нищо съдейства за защитаването на това уникално праисторическо съоръжение.

През същата 2012 г. клуб "Ленд Ровър приятели - България" съвместно с проект "Балкански мегалити" и портал "Нашето отечество България" проведжда еднодневна експедиция за прочистване на пътя към археологическия обект като премахва гъстата паразитна растителност, която пречи на достъпа до съоръжението.[31]

Към лятото на 2013 г., състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. Нееднократно различни медии сигнализират, че безотговорните търсачи на богатства развалят уникалния градеж, за да търсят злато зад камъните.[32] За съжаление подобни недобросъвестни лица очевидно не знаят, че в близост до всички мегалитни градежи от подобен род никога не са били заравяни каквито и да е ценни артефакти или злато.

Съществува спешна нужда от възстановяване на разрушения навес, укрепване и консервиране на археологическия обект. За да бъде защитено това уникално съоръжение, също така е необходимо да бъдат разгледани възможностите за предпазването му от иманярските набези и осигуряването на обезопасяването му в това отношение.

Според непроверени източници през последните няколко години някой анонимно е предлагал археологическият паметник да бъде заровен с пръст, като по този начин да бъде предпазен от иманярски набези.[33]

Пътеводител[редактиране | edit source]

До с. Гърло се пътува от гр. Брезник в посока гр. Трън. На около 4 км. от Брезник в дясно от пътя е отбивката за с.Гърло. На разклона има табели за с.Гърло и с.Видрица.

До селото има асфалтов път, който стига до центъра на селото, където излиза на широк триъгълен площад. През десния изход на триъгълния площад се продължава по стар асфалтов път посока север. Пътят минава край петнадесетина къщи и излиза от селото. Продължава до промишлено предприятие, обозначено с табела. Асфалтовата настилка свършва до портала на предприятието. Нататък пътят е покрит с чакълена настилка. Минава се през махала Старо Гърло, където от двте страни на селския път има разположени около десет къщи. След махалата започва черен път, който след около 2 км.води до стената на микроязовира. Веднага след последната къща от дясната страна на черния път се забелязват масивните християнски кръстове на средновековно латинско гробище.

На две места пътят се пресича от воден поток, който често наводнява образувалите се от автомобили коловози. При дъжд или мокро време, потокът може да се премине само с високопроходим автомобил 4 х 4.

По черния път се стига до е бариерата пред стената на Микроязовир Красава. От там до храм-кладенеца се върви пеша. Няма указателна табела и пътеката до обекта не е маркирана.

За допълнителни указания може да се пита охраната на микроязовира в малката постройка отстояща на около 50 м. от бариерата.

От стената до храм-кладенеца пътят се изминава за около 15 минути.

Минава се по стената-насип. Пресича се желязното мостче над бетонния преливник на язовира. Пътеката (която не е маркирана) се извива по стръмен склон обрасъл с храсти. Някъде по средата на склона има триангулачна точка (бетонна колона висока 1 м.). Храм-кладенецът се намира на източния склон на хълма, чийто склон гледа към язовира. От триангулачната точка до кладенеца най-лесно се стига по пътеката, която се спуска към брега на язовира.

Пътеката води до телена ограда заграждаща източния бряг и се върви успоредно на оградата. Пътеката стига до бетонен каптаж. От каптажа трябва да се изкачи склона право нагоре (посока запад). Склонът е обрасъл с гъста гора и храсти. Следите от пътеката (ако е имало такава) са заличени, няма никакви ориентири за кладенеца. Върви се направо нагоре през гората и след 100 м. се стига до терасата, ограждаща кладенеца.

GPS координатите непосредствено до купола на кладенеца са : N 42° 47´ 13,51” ; E 22° 50´ 53,92”.[34]

До съоръжението може да се стигне и по алтернативен маршрут през близкото село Красава. По шосето за селото трябва да се завие на ляво в отбивката за язовир Красава.

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Свързаност с други археологически обекти[редактиране | edit source]

За религията на най-раните обитатели на Пернишки окръг от епохата на неолита все още много факти трябва да бъдат проучени. Теренните проучвания от 70-те години проведени от проф. Димитрина Митова-Джонова откриват безценни артефакти и обекти от голямо значение за развитието на културата на първите обитатели на района. Най-ранните паметници, пряко свързани с религията и сакралните ритуали са скалните култови инсигнии при с.Берайнци, с.Долна Секирна, с.Долна Мелна, с.Парамун, с. Долни Романци и при гр.Брезник (м.Чуряк, Брезнишко бърдо).

Засега подземният куполен храм-кладенец край с.Гърло е единственият архелогически проучен паметник свързан с ранната праисторическа религия на първите заселници в пределите на Западна България.

Ето и кратко резюме на откритите в близост култови съоръжения, които безспорно са свързани със периода, в който е бил изграден и е функционирал храм-кладенецът:

  • Мегалитно култово съоръжениe (м.Чуряк, гр.Брезник)
Мегалитното съоръжение на Бърдото, гр.Брезник, България

На източния склон на Бърдо, под Вицините кошари и под бившия Пионерски лагер върху скалния масив, обърнат към изгрева на слънцето, сега обхванат от гора, са изрязани каменни кръгове с диаметър 0.80-0.85 м. и височина 0.30-0.35 м. Днес от тях са запазени добре около десет на брой такива барабана. В подножието на скалата има паднал фрагмент от един такъв барабан, пречупен на две. Въпросът за предназначението на тези каменни съоръжения засега, единствено въз основа на теренни проучвания, остава неизяснен с категоричност.

Направеният петрографски анализ на скалата изключва употребата на барабаните за воденични колела или за точила. Трудно могат да бъдат свързани и със строителството в този район, където липсват монументални градежи. Като хипотеза можем да поставим интерпретирането им като култови съоръжения, свързани със соларния култ. Каменните съоръжения се намират в близост до мегалитния храм-кладенец във с.Гърло, със светилищата от с.Парамун и с големите религиозни християнски комплекси от Бърдо, а религиозния синкретизъм не се изразява само в иконография и архитектура, но и в местностите - свещените места винаги са почитани и при всички периоди над тях се изгражда култово съоръжение. [35]

  • Праисторическо светилище (връх Чуката, с. Парамун, гр.Трън)

Светилището се намира на около 0,5 км. северозападно от с.Парамун, на скалистия връх от северозападния Парамунски дял от планината Стража. Скалният масив от най-високата част на Чука, заедно с прилежащия му терен в западна посока, е ограден от широк зид, който се очертава като вал, обхванат от храсти. Този зид е изграден от необработен камък без спойка и обхваща площ с елипсовиден план и големина около 700-800 кв.м. Източната част на оградената площ е чувствително по-висока. Там вероятно е имало постройка, която в последствие е била разрушена. Днес на терена не се намират никакви археологически материали. В миналото местните хора съобщават, че са намирали груба, сивочерна, дебелостенна керамика и монети.

Малките размери на оградената площ, строителната техника, скалният масив включен в нея, както и местонахождението дават основание това архитектурно съоръжение да се отнесе към праисторическата епоха - края на Бронзовата, началото на Халщатската епоха и да се свърже по всяка вероятност с култа към слънцето и скалата. Археологическите данни, както и местоположението на това архитектурно съоръжение дават основание то да бъде свързано със соларния култ, отколкото с военноотбранителното дело.[36]

  • Праисторическо светилище (м.Мала Гарваница, с.Берайнци, гр.Трън)

Светилището се намира на около 6 километра югозападно от с.Берайнци и е било изградено на северния планински скат върху скалния масив и под него.[37] На западния откос на скалата е изрязан диск с диаметър 0,80 м. На терена под скалния масив в миналото са разкривани керамични съдове от сивочерна и кафява глина с пластична украса. Едни от тях били пълни с пепел. Скалния масив Мала Гарваница дълги години е използван като каменна кариера и днес дебел пласт от каменен трошляк покрива целия терен. Изразяният диск дава основание на археолозите да го свържат с култа към Слънцето и да предположат, че на това място е имало светилище, което е било свързано със подобните му култови съоръжения на територията на Западна България. В близост до с.Берайници в местността Плоча - на около 6 км от землището на сегашното село има останки от друго праисторическо култово съоръжение.

На платото над Знеполе, заето с големи каменни плочи, е издълбана каменна паничка с диаметър 0,30 м. Около паничката не са намерени никакви археологически материали, но тя се намира на около километър северозападна от соларния диск в местността Гарваница и безспорно принадлежи към същата епоха и е свързана със същия култ.[38]

  • Античен кладенец (с.Долни Романци, гр.Трън)

В западния скат на хълма Чуката се намира античен кладенец, сега запълнен с пръст и камъни и обрасъл в паразитна растителност.[39] Той е изграден от камък и има неправилна елипсовидна форма. Местното население помни кладенеца от столетия. Старите хора от селото знаят от техните родители, че кладенецът е много стар, че вода от него никога не е ползвана и че някога е ползван за изхвърляне на животински трупове. Незначителните части, които можем да видим от неговия кант при сегашното му състояние, дават основание на екипа на проф. Митова-Джонова (когато е открит през 70-те), да го отнесе към античността.

По всяка вероятност кладенецът е свързан с някакво светилище, почитано още от по-древни времена, което е маркирано днес със оброчен Християнски кръст.[40]

На терена при Чуката могат да се намерят и фрагменти от антична керамика. В близост до кладенеца през 70-те години са разкрити основите на праисторическо селище. В пръстта са намерени фрагменти от праисторическа, дебелостенна керамика със сивочерен цвят и бойни каменни топки. Тези материали са намерени в близост до стена, която има характер на мегалитен градеж.[41]

  • Култово съоръжение "Паниче" (с.Долна Мелна, гр.Радомир)

В местността Прибой, на около 4.5 км огозападно от село Долна Мелна, в ляво от пътя за с.Шипковци и във непосредствена близост с извор, който блика от дънера на стар бук, се намира голям камък, в който е издълбана малка паничка, с диам. 0.25 м. и дълбочина 0.15 м. Водата тече през камъка, напълва паничката и прелива през нея. Паничката се знае от местното население от незапомнени времена по предание. Тя намира близка аналогия при праисторическите култови панички по скалните масиви, свързани с неизяснен пра-стар култ (подобна е открита и описана край с.Берайници).[42]

  • Праисторическо светилище (връх Св.Петър, гр.Горна Секирна)

Скалният връх св.Петър е ограден от крепостна стена с приблизителна дебелина 2 м. без хоросанова спойка. Оградената площ има кръгъл неправилен план с максимална ширина около 100 м. Днес стените са обрасли с храсти и треви и се очертават на терена като лек вал. Въз основа на местоположението и археологическите метериали открити от археолозите на това място, архитектурното съоръжение на връх Св.Петър дават основание древният градеж да бъде разглеждан като култово, отколкото като фортификационно съоръжение от средата на I хил. пр. Хр. и да бъде сързано със култа към Слънцето. Днешният оброк Св.Петър от тази местност е далечна реминисценция на праисторическото езическо светилище.[43]

Пътеписи и любителски фотогалерии[редактиране | edit source]

Любителски видеоматериали[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/QM-001BG.html
  2. http://en.wikipedia.org/wiki/Nuraghe
  3. http://www.youtube.com/watch?v=E5zc3s5k5fI
  4. https://en.wikipedia.org/wiki/Ahwat
  5. http://www.jpost.com/Christian-In-Israel/Features/Long-time-archaeological-riddle-solved
  6. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр. 188-189
  7. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=12525
  8. http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/SpecMegObj/QM/QM-001BG/QM-001BG.html
  9. http://www.astro.bas.bg/sun/biblio/ND_Disertaciq.pdf
  10. Димитрина Митова-Джонова "Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг", изд. С 1984 от Комитета за култура, НИПК и Окр. съвет за култура в Перник
  11. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр. 57-58
  12. https://en.wikipedia.org/wiki/Sherden
  13. http://andorey.blog.bg/history/2012/11/27/pantikapei-kliuch-kym-rannata-bylgarska-istoriia.1025125
  14. http://en.wikipedia.org/wiki/Nuragic_civilization
  15. http://whc.unesco.org/en/list/833
  16. https://it.wikipedia.org/wiki/Civiltà_nuragica
  17. http://archive.org/stream/americanjournalo07archuoft/americanjournalo07archuoft_djvu.txt
  18. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B3
  19. (2007г.;Издателство: ИВРАЙ, София)
  20. http://www.knigi.bim.bg/proizhod-i-sushtnost-na-protosardinskite-sakralni-kladenci-iii-i-hiliadoletie-prhr-12492.html
  21. В.Марков "Културно наследство и приемственост" УИ "Неофит Рилски", Благоевград, 2007, стр.101-102
  22. http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=1020&lang=bg&cpage=1
  23. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=12525
  24. http://www.mont-press.com/index.php?issue=762007&kind=&article=16789&rank=4&short=&numb=%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%E2%80%A0%D0%A0%C2%A0%D0%B2%D0%82%D1%99%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%E2%80%B9%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%A1%E2%84%A2.%2093(1630),%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%D0%8B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%B2%D0%82%D1%9A%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%D0%8B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%A1%D1%9B%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A1%D1%9B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%20.%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A1%D1%9B%D0%A0%D0%8E%D0%B2%D0%82%E2%84%A2I%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A1%D1%9B%D0%A0%D0%8E%D0%B2%D0%82%E2%84%A2,%204%20-%208%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A1%D1%9B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%B2%D0%82%E2%84%A2%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%B5%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%D0%8B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%A1%D1%9A%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%B2%D0%82%E2%84%A2%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%B5%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%D0%8B%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%E2%80%B9%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%A1%E2%84%A2%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%D0%8B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%20%202008%20%D0%A0%C2%A0%D0%92%C2%A0%D0%A0%E2%80%99%D0%92%C2%A0%D0%A0%C2%A0%D0%A0%D0%8B%D0%A0%D0%86%D0%A0%E2%80%9A%D0%B2%D0%82%D1%9A.
  25. Димитрина Митова-Джонова "Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг", изд. С 1984 от Комитета за култура, НИПК и Окр. съвет за култура в гр.Перник
  26. http://gradski.org/archives/5873
  27. http://whc.unesco.org/en/tentativelists/state=bg
  28. http://www.breznikonline.com/content/883/%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%BE-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE
  29. http://www.pernikdnes.com/news/947
  30. http://www.standartnews.com/chudesata_na_balgariya/nasa_kopira_hram_ot_nashe_selo-148184.html
  31. http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Hram_Gxrlo/Hram_Garlo_5.html
  32. http://www.zapernik.com/obshtestvo/imanyari-susipvat-megaliten-hram-kladenec-ot-svetovno-znachenie-krai-breznik_10742//
  33. http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Hram_Gxrlo/Hram_Garlo_3.html
  34. http://www.balkanmysteries.com/bg/?p=1020&lang=bg&cpage=1
  35. "Археологическите паметници в Пернишки окръг" Димитрина Митова - Джонова;Ведомствено издание, София, 1983; стр.30
  36. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.121
  37. http://wikimapia.org/25390646/bg/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
  38. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.20
  39. http://wikimapia.org/27556402/bg/Чуката
  40. http://crazywolf.snimka.bg/nature/dolni-romanci-chukata.755267.30602162
  41. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.71-72
  42. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.69
  43. Димитрина Митова Джонова "Археологически паметници в Пернишки окръг",Ведомствено издание, София, 1983 стр.52