Ану

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) бил небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската. Вярва се, че той имал силата да съди тези които извършвали престъпления, и че създал звездите като войници да унищожат порочните.

Той бил един от старите богове в Шумерския пантеон и част от триада включваща Енлил, бога на небето и Енки, бога на водата.

Главни култово място на Ан е Урук, по-късно и Ашур.

Роднински връзки[редактиране | edit source]

Символи и епитети[редактиране | edit source]

Атрибут на Ан бил кралската тиара, повечето пъти декорирана с две двойки биволски рога.

Постоянен титул на Ан е „баща на боговете“.

Митове[редактиране | edit source]

  • Ан е в центъра на главните космогонични митове в шумерската и акадската митология. Той е първият бог и се ражда от свързаните в праматерията елементи небе (ан) и земя (ки). Според някои версии Ан отделя небето и земята и става техен господар.[1], а според други - Ан повдига небето, а синът му и бог на въздуха, Енлил, отпуска земята.[2]
  • В по-голяма част от митовете Ан не е главен действащ персонаж, а се явава символ на висшата власт. Заради неговата пасивност Мирча Елиаде го определя като deus otiosus.[3] Той често е враждебен към хората - по молба на дъщеря си Ищар изпраща небесен бик срещу Урук, иска смърт за Гилгамеш, създава седем зли демони.[4] В много митове синът на Ан, Енлил превъзхожда баща си и е представен като главен бог.
  • В двуезичната шумеро-акадска серия от заклинания „Злите демони утукку“ боговете искат да заставят Ан да подели с тях властта си. Ан създава седем зли демони утукку и ги изпраща срещу бога на луната, за да го обкръжат и затъмнят. Инана-Ищар преминава на страната на Ан и луната попада в плен (затъмнение), но се спасява с помощта на Енки.[4]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 23-25.
  2. Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 106-107.
  3. Елиаде, Мирча. История на религиозните идеи и вярвания. От каменния век до Елевсинските мистерии, София 1997, с. 78.
  4. а б Мифы народов мира, т. 1, Москва 1980, с. 75.