Рамзес III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Релеф на Рамзес III в Мединет-Хабу, представящ фараона като воин, пленяващ враговете

Рамзес III /Usermaatre-Meryamun Rameses/ е вторият фараон от Двадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1186/5 - 1155/3 г. пр.н.е. Рамзес III е син и наследник на Сетнахт.

Рамзес III е най-значителният фараон на 20-та династия (Рамесиди), при която постепенно започват времена на упадък. Управлението на Рамзес III е последният период на подем и просперитет в историята на Новото царство на Египет. От управлението му са останали значителен брой монументи и надписи.

Централно събитие в управлението на Рамзес III се явява защитата на Делтата от нашествието на т.нар. "Морски народи" нахлуващи от север през 8-та година от управлението му. Фараона се проявява като опитен военачалник и в поредица от сражения успява да предотврати десанта на вражеските армии в Долен Египет. На 5-та и 11-та година от възкачването си Рамзес потушава метеж на либийците, на запад от Нил. Проведени са също така походи в Сирия, Палестина на североизток и в Нубия и царството Пунт на юг.

Въпреки успехите, постоянното военно напрежение коства много жертви, а и изтощава ресурсите на държавата. Независимо от това славните победи на фараона са увековечени в многобройни паметници. В резултат на икономическите затруднения се увеличава влиянието на жречеството, което получава редица привилегии и е облагодетелствано от фараона.

Рамзес III най-вероятно става жертва на заговор. Наследен е от сина си Рамзес IV.

Външни препратки[редактиране | edit source]