Хайдут кая
| Хайдут кая | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Хайдут кая Местоположение в България Област Пловдив | |
| Страна |  България |
| Област | област Пловдив |
| Археология | |
| Вид | Светилище |
| Период | I хил. пр. Хр. |
| Епоха | Желязна епоха |
| Хайдут кая в Общомедия | |
„Скалното светилище Хайдут кая“ е разположено западно от махала „Ряката“, в землище на с.Мостово (Област Пловдив) сред скалите на платото в едноименната местност.[1]
Откритие[редактиране | редактиране на кода]
Светилището е регистрирано през 2004 г. при теренните обходи в района на светилищата Беланташ и Караджов камък от българския археолог доц.Иван Христов.[2]
Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]
Върхът „Хайдут кая“ представлява скално плато с отвесни скали от всички страни. Платото е наклонено на север и достъпно през стар път идващ от североизток. В най-високата южна част на върха са документирани изсечи скални ями и фрагменти от тракийска керамика, които подсказват наличието на култово място сред скалите.[2]
Хайдут кая попада в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Беланташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината попада и регистрираното тракийско селище в м. Чотрова махала, няколко единично разположени надгробни могили и пещерата „Топчика“, разположена в долината на р.Сушица, за която Мечислав Домарадски допуска да е използвана и за култови нужди.[3][4]
Светилищата в тази част на планината попадат в район, който попада границата между две етнически територии. Едната територия обхваща Източните Родопи, а другата – „по-високите“ части на планината, която в писмените извори се свързва с етнонима на племената Сатри и Беси.[5]
Според доц. Христов на практика при светилищата от рида Дърбаш се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т.нар. „долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите – „възкачване“ по изсечени стъпала, какъвто е случаят при Караджов камък, Ин кая и Хайдут кая. Следват малки скални изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, запълнени с дарове.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ wikimapia.org Хайдут кая
- ↑ а б в Хр. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)“, изд. Фабер, ISBN 978-954-400-035-6 С 2009, стр.60, стр.77 – 80
- ↑ Domaradzki, M. les lieux de kulte thrakes (deuxieme moitie du II e – ler mil. av. J. – C.) – Хелис ІІІ, част І, София, 1994, 69 – 97
- ↑ Пейков, Ат. Фрагменти от безписмена Тракия. Пловдив, 1999, 7 – 41.
- ↑ Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, култура и религия в древността. В. Търново, 1999, 112 – 130.
| |||||||
