Черен бор
| Черен бор | ||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
Разпространение на черния бор |
||||||||||||||||||||||||
Черният бор (Pinus nigra) е вид иглолистно дърво от семейство Борови (Pinaceae). Той е един от петте вида бор (Pinus), които се срещат в България.
Черният бор достига до 40 m височина. Отличава се от белия бор по това, че кората му е сива, а листата му са по-дълги - 9-15 cm, рядко повече, и тъмнозелени. Шишарките му са по-едри от тези на белия бор и притежават специфична лъскавина. Той е по-топлолюбив от белия бор и разпространението му в България е до 1400 m надморска височина.
Черният бор е разпространен в повечето български планини - Родопите, Рила, Пирин, Славянка, Осогово, Влахина планина и Централна Стара планина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа и Средиземноморието - на север до Австрия, на запад до Иберийския полуостров и Северозападна Африка (Мароко), на изток до Крим и Мала Азия, а южното му разпространение се ограничава от Средиземно море.
Черният бор е топлолюбив, светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия вид. Редица негови находища в България са обявени за защитени територии. Дървесината му се цени по-малко от тази на белия бор, тъй като е по-тежка, с по-високо съдържание на смола и по-трудно се обработва.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Conifer Specialist Group. Pinus nigra. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 24 декември 2008.