Александър Станишев

	Александър Станишев
	български лекар и политик
Роден:	27 декември* 1886; Кукуш, Османска империя
Починал:	1 февруари 1945; София, България

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик.

Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни, той е министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Същевременно е член на Масонската ложа^[1].

[редактиране] Биография

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Егейска Македония.^[2] Родът на Александър Станишев е известен със своята преданост към каузата на българското Възраждане, единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев - български офицер.

Средното си образование Александър Станишев завършва в Солунската българска мъжка гимназия през 1904 г. Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904–1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия (1905–1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910–1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.^[2]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919–1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 година е доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930-1931, 1937-1938), а през 1938-1939 - ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936-1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.^[2]

Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. — и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.^[2]

Политическата дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[3]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.^[2]^[4]

[редактиране] Библиография

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици - български, немски и др. От публикуваните на български език най-значителни са:

„Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
„Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
„Лекции“ (София, 1924)
„Хирургия. Лекции“ (София, 1942).