Тодор Павлов
Тази статия е за политика и комунист Тодор Павлов. За диплома̀та вижте Тодор Павлов (дипломат).
|
||||||||
|
||||||||
Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ, политик и журналист, деец на Българската комунистическа партия, регент на България (9 септември 1944 - 15 септември 1946). Един от апологетите на македонизма в България.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 г. в Щип (тогава Османската империя) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов. През 1914 г. завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914-1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква.
През 1919 става член на БКП. През 1922–1923 е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.
След атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 е арестуван и осъден на 12 години затвор. През 1929 е амнистиран и освободен. Участва в учителската професура и в антивоенната лига. През 1932 емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва. През 1936 се завръща в България е се отдава на публицистична дейност. В периода 1941-1943 е интерниран в концлагери.
На 9 септември 1944 с решение на НК на ОФ и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.
През януари 1945 година е избран за почетен председател на МНИ заедно с Димитър Влахов. Участва в списването на „Македонска мисъл“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи[1].
През 1945 е избран за академик. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 - 1948 година.
Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977, член на Политбюро от 1966 до 1976, два пъти член на Президиумът на Народното Събрание (1947-1954 и 1962-1971).
Председател е на Българската академия на науките в периода 1947-1962[2], директор на Института по философия на БАН (1949-1952 и 1960-1977), почетен председател на Съюза на българските писатели.[3]
[редактиране] Награди
2 пъти е „Герой на социалистическия труд“ (1960 и 1965) и веднъж „Герой на Народна Република България“ (1970).
[редактиране] Бележки
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - 1947), МНИ, София, 2006, стр.375, 377, 386.
- ↑ Исторически раздел на страницата на БАН.
- ↑ „Речник на българската литература“, 3 том, ИК на БАН, София, 1982, стр. 8-9.
[редактиране] Източници
- Ташев, Т., Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
