Академик
Вижте пояснителната страница за други значения на Академик.
Академик е научно звание, което означава член на (национална/специализирана) академия на науките, изкуството, литературата. Често в тези научни организации има предшестващо звание, наречено член-кореспондент.
В редица страни те са считани неофициално за най-престижните, най-високите научни звания. В някои страни обаче „академик“ е почетно научно звание.
Съдържание |
Разновидности[редактиране]
Освен основното значение (на член на академия на науките) в практиката на тези научни организации се срещат още няколко разновидности членове, които обаче нямат същите права:
- чуждестранен член,
- почетен член (honoris),
- заслужил член (emeritus) - в САЩ и др.
Избор на академици[редактиране]
Академиците се избират с пожизнен мандат на общо събрание на академията - обикновено измежду нейните член-кореспонденти. Право на глас имат само академиците.
България[редактиране]
Академии на науките в съвременна България са Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия (ССА).
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН гласи[1] „академичният състав на БАН се състои от членове на БАН, които са:
- академиците (действителните членове),
- член-кореспондентите (дописните членове),
- хабилитираните учени на основна работа в академията (асоциираните членове),
- чуждестранните членове и
- почетните членове на БАН“.
Научният състав на ССА, за разлика от този на БАН, не е изрично определен и не предвижда членове на ССА.
Избор на академици на БАН[редактиране]
Званието академик се дава на български граждани, обогатили науката с особено значими постижения, създали школа в научното си направление и получили широко признание и известност у нас и в чужбина. Званието академик може да бъде присъдено и на български граждани - изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито постижения са с безспорно национално и общочовешко значение.
Действителните членове на БАН се избират по процедура-правилник на академията, утвърден от председателя ѝ. Конкурсът за избор на академик (съответно на член-кореспондент) се обявява веднъж на 2 години. В него могат да участват учени, които имат подкрепата на поне 4 действителни члена на БАН, на научни звена с право да хабилитират в научната си област, на висши училища със същия приоритет и др.
Критерии за членство в БАН[редактиране]
Кандидатите представят своите документи, като следва да отговарят на критериите, предвидени за действително членство в БАН:
- значими успехи в научната и научно-приложната си дейност;
- подготовка на кадри - ръководство на дипломанти, докторанти, преподавателска дейност, публикуване на учебници, лекционна дейност у нас и в чужбина;
- научно-организационна и научно-административна дейност - принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи;
- експертна дейност - приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации.
Оценката на критериите се извършва от 2 или 3 рецензенти, които докладват своите рецензии пред изборните комисии по отделения на БАН, а самият избор се извършва от Събранието на академиците.
Действителни членове на БАН[редактиране]
Към август 2012 г. академици (действителни членове) на БАН са:[2]
Източници[редактиране]
- ↑ Устав на Българската академия на науките
- ↑ Списък на академиците (действителни членове) на Българска академия на науките. // БАН / официален сайт bas.bg. Посетен на 2012-08-27.
- ↑ а б в Рангел Вълчанов и Пламен Карталов са избрани за академици. // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 2012-10-09.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Academician“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
