Офталмология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Думата офталмология има гръцки произход: от "ὀφθαλμός" — „око“ и "λόγος" — „слово, знание“, означавайки „наука за очите“.

Офталмологията е клон от медицината, който се занимава с болестите на зрителния анализатор и с лечението им. Зрителният анализатор е елемент с фундаментална когнитивна функция за адаптацията на живия организъм. 80% от сетивната информация за човека се осигурява само от зрението.

В морфофункционално отношение зрителният анализатор се състои от периферен отдел (орган око), проводников (зрителни пътища) и централен отдел (корово представителство в главния мозък).

Очен преглед

Освен към човешките очи, дисциплината офталмология се прилага и към очите на животните, тъй като разликите са учудващо малко, най-вече по отношение на анатомията на очите и разпространението на болестите и в по-малка степен — процеса на тяхното протичане.

Специалистите, работещи в сферата на опазване на очното здраве се наричат 'офталмолози. Те имат за задача да изучават, разпознават, лекуват и профилактират заболяванията на зрителния анализатор и локалните прояви в очите при други общи заболявания. Офталмологията е една от най-интегративните медицински специалности, тъй като предлага поле за съвместна работа на интернисти, невролози, ендокринолози, рентгенолози и други тесни специалисти.

Методи на изследване в офталмологията[редактиране | edit source]

Методите на работа на очния лекар имат за цел да разпознаят заболяването с най-висока точност за да се постигне ясна диагноза. Това е най-важната предпоставка за ефективно лечение.

Цветна схема за изследване на смущения в цветното зрение, О. Ишихара

Състоянието на зрителния анализатор се установява с различни офталмологични изследвания (обективни и субективни):


Офталмологията е дисциплина, силно зависеща от медицинската апаратура, но това не е достатъчно за добрите резултати. Очният лекар трябва добре да се ориентира в оплакванията, които водят пациента при него. Добрата анамнеза води до точна диагноза.

Очни заболявания[редактиране | edit source]

Разглеждат се на сегментен анатомичен принцип, т.е. заболяваяния на очни придатъци, органа око, зрителни пътища и т.н. Носенето на очила не е болест, а само отклонение в очната оптика. Задачата на очния лекар е не толкова да лекува оптичните аномалии, а да ги коригира с очила, контактни лещи или есхимерен лазер.

Заболявания на очните придатъци[редактиране | edit source]

  • Клепачните възпаления са възпалителни (алергични и инфекциозни), дегенеративни, туморни и травматични. Обикновено се откриват навреме, защото клепачите са изложени на добро наблюдение и симптоматиката е богата и бързо води до вземане на лечебни мерки.
  • Заболяванията на слъзния апарат са най-често от възпалително естество. В съвременния свят често се среща състоянието Сухо око, пряко свързано с интензивната употреба на персонални компютри. Изразява се в усещане за дразнене, парене, сухота и се дължи на по-лошо овлажняване и изсъхване на лигавицата на окото (конюнктива) и очната роговица.
  • Болестите на конюнктивата са най-честите очни заболявания (до 40% от общата очна патология в кабинетите се пада на конюнктивитите). Те варират много по тежест на проява и отговор на лечението, но обикновено са лечими и са с добра прогноза за зрението. Внимание изискват алергичните и епидемичните конюнктивити, както и някои туморни заболявания.
  • Очницата (очната орбита) се отнася към очните придатъци. Заболяванията на орбитата са разнообразни и изискват особено внимание, тъй като могат да се дължат на екстензия (разпространение) на друго заболяване. Те често изискват спешна системна терапия или продължително проследяване.

Заболявания на органа око[редактиране | edit source]

  • Очната роговица е нежна тъкан с много особености. Болестите, които я засягат са от възпалително, дегенеративно и травматично естество и всички сериозно увреждат зрението. Това се дължи на факта, че роговицат е първият елемент на оптичната система на здравото око. При необратима увреда на роговицата тя може да бъде подменена със здрава тъкан от трупен донортрансплантация. Това се извършва с операция, наречена Кератопластика. Тази операция е една от най-успешните трансплантационни операции в медицината, тъй като роговицата не се кръвоснабдява директно и така организмът по-трудно може да отхвърли трансплантата.
  • Склерата заедно с роговицата оформят външната обвивка на очната ябълка (corneosclera). Заболяванията на склерата най-често са възпалителни (склерити) и нерядко са белег на общо заболяване (ставни възпаления, колагеноза и др.)
  • Увеята (ирис, цилиарното тяло и хориоидея) е втората обвивка на човешкото око. Тя е натоварена с кръвоснабдяването на очните тъкани и производството на вътреочните течности. Най-често болестите на увеята са възпалителни — увеити с локален или общ произход. Увеитите могат да се проявят само със субективно усещане за плуващи мътнини пред иначе спокойни очи.

Заболявания зрителния нерв[редактиране | edit source]

  • Най-честото заболяване на зрителния нерв е глаукомата. Основен патологичен механизъм за развитието на тази невропатия е високото вътреочно налягане и лечението е насочено точно към овладяване на този показател. Глаукомата е хронично заболяване с много висока честота и е сред основните причини за слепота.
  • Възпаленията на зрителния нерв могат да бъдат изолирани (засягащи само нерва) или в контекста на друго неврологично заболяване. При поставяне на диагноза неврит е правилно да се потърси друго заболявне от общ характер, като например множествена склероза.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Wonder eye.png