Ветеринарна медицина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ветеринарната медицина е наука за произхода, развитието, лечението и предотвратяването на болестите при животните.

История[редактиране | edit source]

Произход на наименованието[редактиране | edit source]

В древния Рим понятието "veterinus" означавало "товарен добитък" и там за пръв път лечителите на животни са наречени "medicus veterinarius" - ветеринарни лекари.

В България[редактиране | edit source]

Откриване на Ветеринарномедицинска историческа експозиция на Шуменска област на 17 декември 2010 г., гр. Шумен

До освобождението на България от турско робство в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекар и от руската армия след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и др. Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че "на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните". Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.

През 1881 д-р Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва "Законопроект за положението на ветеринарната част у войската", който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 год. В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на 1886 година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на воената и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ№545 от 18 октомври 1888 год. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България "музей по история на ветеринарната медицина" (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стаматаов от град Варна.

Ръководители на Ветеринарната служба в България

Ветеринарномедицински науки[редактиране | edit source]

Фундаментални[редактиране | edit source]

За да може ефективно да контролира жизнените процеси при болните животни, ветеринарният лекар трябва много задълбочено и всестранно да познава естествения ход на биологичните процеси в здравия организъм. Фундаменталните ветеринарномедицински науки са общобиологични науки. Те описват нормалния ход на жизнените процеси при здравите животни, както и техните изисквания към условията на заобикалящата ги жива и нежива природа. Към фундаменталните ветеринарномедицински науки спадат:

  • Анатомия, цитология, хистология и ембриология на животните
  • Физиология, биохимия и биофизика на животните
  • Генетика и развъждане на животните
  • Хигиена на животните
  • Хранене на животните

Специални[редактиране | edit source]

Изучават причините и условията за възникване на болести при животните, пътищата за развитие на болестния процес и начините за неговото лечение, и предотвратяване. Към специалните ветеринарномедицински науки се отнасят:

  • Патологична анатомия, цитология и хистология;
  • Патологична физиология;
  • Микробиология;
  • Вирусология;
  • Паразитология;
  • Хирургия;
  • Вътрешни болести;
  • Акушерство и гинекология - наука за правилната помощ при раждането на животните и лечението им в следродилния период;
  • Ветеринарно-санитарна експертиза на храни и продукти от животински произход;
  • Съдебна ветеринарномедицинска експертиза, ветеринарномедицински мениджмънт и ветеринарна деонтология.

Ветеринарномедицински дейности[редактиране | edit source]

Клинична[редактиране | edit source]

Обхваща всички мероприятия, свързани с грижите за болните животни и тяхното лечение. Осъществява се в специализирани ветеринарни клиники и амбулатории или по местоживеене на пациента.

Профилактична[редактиране | edit source]

Обхваща всички мероприятия за предотвратяване на заболяванията при животните. Най-често упражняваните видове профилактична ветеринарномедицинска дейност са:

Лабораторно-диагностична[редактиране | edit source]

Състои се в задълбочени, специализирани изследвания на здрави, болни или умрели животни, проби от тях или от добитите от тях продукти. Извършва се в специализирани ветеринарномедицински лаборатории от висококвалифицирани ветеринарни лекари.

Стопанска[редактиране | edit source]

Състои се от ветеринарномедицински мероприятия, които не са необходими от здравна гледна точка, но съществено повишават количеството и качеството на животинската продукция. Най-често упражняваният вид стопанска ветеринарномедицинска дейност е кастрацията.

Контролна[редактиране | edit source]

Състои се от ветеринарномедицински мероприятия, които целят предпазване на хората от болести, намаляване на заболеваемостта при животните, повишаване на количеството и качеството на животинската продукция. Контролната ветеринарно-медицинска дейност има три основни направления:

  • Епидемиологичен контрол - контролира разпространението на заразни и паразитни болести по животните и от тях към човека. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от БАБХ.
  • Ветеринарно-санитарен контрол - контролира качеството и безопасността на всички храни и продукти от животински произход. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от БАБХ.
  • Контрол върху благосъстоянието на животните и хуманното отношение към тях (Animal Wellfare) - модерна европейска практика, която навлезе в България през 90-те години на миналия век. Следи условията, при които се отглеждат животните и отношението на хората към тях. От хуманно отглежданите, "щастливи" животни действително се получава по-качествена продукция. Но основният акцент при регламентирането и осъществяването на този вид дейност си остава състраданието и съчувствието към животните. Осъществява се от официални държавни ветеринарни инспектори от БАБХ.

Здравеопазване за животни[редактиране | edit source]

Въпреки, че под здравеопазване обикновено разбираме здравеопазване за човека, но под това понятие се разбира и здравеопазване за животни. За него се грижат личните стопани, зоологическите градини, резервати по-специално ветеринарите във ветеринарните клиники. В някои страни има спешна бърза помощ специално за животни.

Външни препратки[редактиране | edit source]