Алтернативна медицина
Алтернативна медицина е всяка една практика, която лекува, но „не попада в обхвата на конвенционалната медицина“.[1] Алтернативната медицина се основава на разнообразни методологии и вярвания, които могат да включват, традиционна/народна медицина, народни поверия, духовни схващания или „нови“, но научно обосновани подходи за лечение.
Ароматерапия
[редактиране | редактиране на кода]
Ароматерапията е дял от алтернативната медицина. При него различни етерични масла, които се получават от растенията, се използват за профилактика и лечение на редица състояния като скованост в мускулите, кожни раздразнения, главоболие, проблеми със сексуалната функция, нарушения в съня, стрес, страхови състояния, депресия и други нервни разстройства. Основното действие на маслата е стимулиране на мозъчната функция, повишаване на когнитивните функции и подобряване на настроението.
Ароматерапията има доказан антибактериален и противовирусен ефект при профилактика на инфекциозни заболявания, предавани по въздушно-капков път. Изследвания, проведени в щатския университет в Юта, доказват способността на някои етерични масла да понижат количеството на Micrococcus luteus с 82%, Pseudomonas aeruginosa с 96% и Staphylococcus aureus с 44%, след като биват разпръснати в затворено помещение.[2]
Комплементарна медицина
[редактиране | редактиране на кода]Комплементарна медицина и интегративна медицина са понятия, означаващи алтернативната медицина, използвана съвместно с конвенционалната.[3][4][5] Като термин – чадър се използва комплементарна и алтернативна медицина или КАМ.[6][7]
През 1998 г. систематичен преглед на разпространението на алтернативната медицина в 13 държави установява, че около 31% от болните от рак пациенти използват някаква форма на алтернативна или комплементарна медицина.[8] Тези практики обаче не са еднородни и варират в различните страни. Юрисдикциите, в които такива практики са широко разпространени, често пъти ги легализират като въвеждат регулации за тях. Изследователят на алтернативната медицина Едзард Ернст посочва, че в Австралия и Германия този вид практики са в ръцете на медиците,[6] а данни от САЩ показват, че половината от алтернативните лечители са дипломирани лекари.[9]
Практиките на алтернативната медицина са разнообразни в основата и методологията си. Могат да включват или да се основават изцяло на традиционната медицина, народната мъдрост, духовните вярвания или новопоявили се концепции за лечение.[10] „Макар и хетерогенни, големите системи КАМ имат много общи характеристики, в това число фокус върху индивидуализираното лечение, лечение на цялостната личност, идеята за грижа за себе си и самолечението, разкриването на духовната природа на всеки човек. В добавка към това много КАМ имат характеристики, откриваеми и в конвенционалната медицина, като фокус върху доброто хранене и превантивни практики. За разлика от конвенционалната медицина, КАМ не се основават на или се основават на много ограничени експериментални и клинични изследвания. Въпреки това науката започва да попълва тази празнина. Така границите между КАМ и конвенционалната медицина, както и между различните системи на КАМ, често са мъгляви и постоянно променящи се“.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bratman, MD, Steven. The Alternative Medicine Sourcebook. Lowell House, 1997. ISBN 978-1-56565-626-0. с. 7.
- ↑ Ароматерапия // 2014.02.18. Архивиран от оригинала на 2014-08-21. Посетен на 2014-02-18.
- ↑ а б White House Commission on Complementary and Alternative Medicine Policy // March 2002. Архивиран от оригинала на 2011-09-02. Посетен на 2012-08-10.
- ↑ Ernst, E. Complementary medicine: common misconceptions // Journal of the Royal Society of Medicine 88 (5). 1995. с. 244 – 247.
- ↑ Joyce, C.R. Placebo and complementary medicine // The Lancet 344 (8932). 1994. DOI:10.1016/S0140-6736(94)90757-9. с. 1279 – 1281.
- ↑ а б Interview with Edzard Ernst, editor of The Desktop Guide to Complementary and Alternative Medicine // Elsevier Science, 2002. Архивиран от оригинала на 11 март 2007.
- ↑ Cassileth BR, Deng G. Complementary and alternative therapies for cancer // The Oncologist 9 (1). 2004. DOI:10.1634/theoncologist.9-1-80. с. 80 – 9.
- ↑ Ernst E, Cassileth BR. The prevalence of complementary/alternative medicine in cancer: a systematic review // Cancer 83 (4). Август 1998. DOI:<777::AID-CNCR22>3.0.CO;2-O 10.1002/(SICI)1097-0142(19980815)83:4<777::AID-CNCR22>3.0.CO;2-O. с. 777 – 82.
- ↑ Cassileth, Barrie R. Alternative and Complementary Cancer Treatments // The Oncologist 1 (3). June 1996. с. 173 – 9. Архивиран от оригинала на 2008-06-13.
- ↑ Acharya, Deepak and Shrivastava Anshu. Indigenous Herbal Medicines: Tribal Formulations and Traditional Herbal Practices. Jaipur, Aavishkar Publishers Distributor, 2008. ISBN 978-81-7910-252-7. с. 440.