Трансплантация

Трансплантацията е хирургическа операция, при която тъкани, части от орган или цял орган се вземат от едно тяло (донор), за да се присадят с лечебна цел на друго тяло (реципиент) или на друго място от същото тяло. Донорът може да е както от същия, така и от друг биологичен вид; може да е както жив, така и починал. Органните трансплантации обикновено имат характер на животоспасяващо лечение, а тъканните — на животоподдържащо.

Органите, които подлежат на трансплантация, са сърце, бял дроб, черен дроб, бъбрек, панкреас, черва, а тъканите: кости, костен мозък, сухожилия, кръвоносни съдове, сърдечни клапи, кожа, очни роговици, думи.

Самата процедура по изваждането на орган или тъкан от тялото на донора се нарича експлантация.

Видове трансплантации

Различават се няколко вида трансплантации по отношение на биологичния вид и генотипа на донора и реципиента.

• Ксенотрансплантациите са трансплантации, при които донор и реципиент са от различни биологични видове, например трансплантации от животно на човек. В практиката се използват единствено тъканни ксенографти, а присажданията на органи с ксенопроизход са само на експериментално равнище. В България се правят само присаждания на ксеноперикард от обвивката на сърцето от телета и ксенокожа от дермалния слой от кожата на малки прасета. Този вид трансплантации са опасни за реципиента, тъй като неговата имунна система винаги реагира с отхвърляне на присадката и според българското законодателство могат да бъдат извършвани само при липса на годни за трансплантация тъкани от човешки произход.
• Алотрансплантациите са трансплантации, при които донор и реципиент са от един и същ биологичен вид, но в общия случай — с различен генотип. Голямата част от трансплантациите попадат точно в тази категория. При алотрансплантации отново се наблюдава реакция по отхвърляне на присадката, тъй като тя се атакува от имунната система на реципиента като чуждо тяло. За целта се провежда лечение с имуносупресанти, което е доживотно и невинаги успешно, и понякога са необходими ретрансплантации след известен период от време. Имуносупресията спомага за потискането на реакцията за отхвърляне на присадката, но същевременно прави организма уязвим на патогени и иначе безобидни инфекции.
  • Изотрансплантациите са частен случай на алотрансплантации, при които донор и реципиент са генетично идентични организми (еднояйчни близнаци или клонинги). Продуктите за изотрансплантация (изографти, изогенни/сингенни присадки) са специфични с това, че анатомично са идентични на алографтите, но по отношение на имунния отговор на реципиента са по-близки до автографтите. При изотрансплантациите се наблюдава почти съвършена съвместимост между донор и реципиент и присадките се прихващат много добре.
  • Автотрансплантациите са трансплантации, при които донорът и реципиентът са един и същ индивид. Трансплантират се клетки или тъкани, които на едно място са в излишък, а другаде — в недостиг, тъкани, които имат способността да се самовъзстановяват, или тъкани, които са спешно необходими на друго място (например кожни автографти, използване на вени за байпас на коронарната артерия и др.)

Видове донори

Донорите за трансплантация могат да са както живи, така и починали хора. Често донори стават най-близките роднини на пациентите, но понякога, поради недостатъчна биологична съвместимост или недобро здравословно състояние на роднината, се търсят донори извън семейството. При някои трансплантации — на сърце, очна роговица, панкреас — единствено възможен е вариантът трупен донор.

От живи донори могат да се взимат само:

• самовъзстановяващи се тъкани, клетки или флуиди (например кръв, кожа), или
• части от органи или единични екземпляри от чифтни органи, при които е възможно самовъзстановяването или останалият орган може да поеме работата и на експлантирания, без да се застраши здравето на донора (например донорство на един от двата бъбрека, на част от черен дроб или тънки черва).

Донорство от починали хора (трупно, кадаверно донорство) е възможно в случаите, когато е установена мозъчна смърт и органите са запазени в годен за трансплантация вид (донорът е бил поставен на командно дишане и изкуствена перфузия). Ако смъртта е диагностицирана на базата на окончателното и необратимо спиране на сърдечната дейност, органите започват много бързо след това да се увреждат и от такъв донор могат да се взимат само тъкани или клетки.

Правна уредба в България

В България трансплантациите са уредени със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, който е в сила от 1 януари 2004 г. Законът урежда вземането и присаждането на биопродукти от други хора и животни, функционирането и финансирането на национална трансплантационна система и регистри, както и международния обмен на органи, тъкани и клетки. Не са предмет на закона:

• кръводаряването, преливането на кръв и кръвни продукти;
• трансплантацията на репродуктивни органи и тъкани, както и осигуряването, ползването и съхраняването на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди;
• автотрансплантацията; и
• имплантацията на изкуствени тъкани и органи.

По силата на закона е създадена Изпълнителна агенция по трансплантация на бюджетна издръжка, към Министерството на здравеопазването, която развива и поддържа национална трансплантационна система и регистри на чакащите за трансплантация, и има за задача да осигури оптимално разпределение на осигурените органи.

Според закона, всеки дееспособен български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец има право да изрази пред семейния си лекар изрично писмено съгласие или несъгласие негови органи, тъкани и клетки да се използват за трансплантация след смъртта му. В случай на липса на такова изрично съгласие, се търси съгласието на близките: съпруг, родител, пълнолетно дете, брат или сестра.

Вижте също

• Отхвърляне на трансплантант
• Имунна толерантност
• Имуносупресия
• Имплантация

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Organ transplant“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Външни препратки

• Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки
• Изпълнителна агенция по трансплантация
• Позиция на Българската православна църква по Закона за трансплантациите