Направо към съдържанието

Министерство на здравеопазването на България

Министерство на здравеопазването
Информация
Основаване9 септември 1944 г.
Предходни органиМинистерство на народното здраве
Министерство на труда и социалните грижи
Типминистерство
ЮрисдикцияПравителство на България
Седалище София, България
Бюджет826 млн. лева (2022)[1]
Отговорен министърХристо Хинков
РъководителМинистър на здравеопазването
Уебсайтwww.mh.government.bg/bg/
Карта
Местоположение в София

Министерството на здравеопазването (съкратено МЗ) е държавна институция в България, която отговаря за постигането на по-добро здраве за гражданите чрез интегрирана профилактика, ранна диагностика и ефективно лечение на заболяванията и уврежданията сред населението на страната. Сградата на МЗ се намира на бул. „Александър Стамболийски“.

Централната администрация на министерството се намира в сграда на площад „Света Неделя“ №5 в София.

Министерството на здравеопазването води началото си от създаденото с Указ №14 от 9 септември 1944 г. Министерство на народното здраве (МНЗ)[2]. От 29 декември 1950 г. към министерството преминава Дирекция „Социални грижи“ (от Министерството на труда и социалните грижи, което се закрива с Указ № 686), с което се променя наименованието му на Министерство на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ). По-късно от състава на министерството се отделят „социалните грижи“ и с това то отново се преименува в МНЗ (с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г.). От 19 август 1987 г. МНЗ се преобразува (с Указ № 2656) отново в Министерство на народното здраве и социалните грижи (МНЗГ).

На 21 септември 1990 г. с Решение на VII велико народно събрание „социалните грижи“ се преминават към Министерство на заетостта и социалните грижи, а „народното здраве“ към новосъздаденото Министерство на здравеопазването (МЗ).

Входът към сградата на М-вото на здравеопазването, 2012 г.

Към 10 септември 2018 г. министерството има следната структура:

Към 17 юли 2023 г. министерството има следното ръководство:

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879-1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106-107.