Питър Медауар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Питър Медауар
английски биолог и имунолог
Peter Brian Medawar.jpg
Роден 28 февруари 1915
Рио де Жанейро, Бразилия
Починал 2 октомври 1987
Лондон, Великобритания
Професия имунолог
Известен с проучвания върху реакциите на имунната система при тъканна несъвместимост
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1960)

Питър Брайън Медауар (на английски: Peter Brian Medawar) е английски биолог и имунолог, нобелов лауреат за физиология или медицина за 1960 година.

Биография[редактиране | edit source]

Медауар е роден Рио де Жанейро в семейството на баща натурализиран британски гражданин от ливански произход и майка англичанка. През 1937 година сключва брак с Джийн Шингълууд Тейлър, от която има четири деца — двама сина и две дъщери. През 1938 година завършва биология в Оксфордския университет. Известно време работи в Училището по патология в Оксфорд, ръководено от сър Хауърд Флори, и по това време се формира интересът му към биологичните области, свързани с медицината.

Медауар продължава академичната си кариера и през 1944 година става старши научен сътрудник в Сейнт Джонс Колидж в Оксфорд и асистент по сравнителна анатомия и зоология. Впоследствие става професор по зоология и преподава в университета в Бирмингам (1947—1951) и в Лондон (1951—1962). През 1961 г. е хоноруван преподавател в Магдалийн Колидж. Между 1962 и 1971 г. е директор на Националния институт за медицински изследвания в Лондон.

Медауар е член на Кралското научно дружество, на Кралския лекарски колеж и на Американската академия за хуманитарни и естествени науки. Развива и обществена дейност като председател на Международното научно дружество по трансплантология (от 1966 г.) и като председател на Британската асоциация за развитие на науката (1968-1969).

През 1969 година, по време на лекция Медауар получава масиран мозъчен кръвоизлив, който сериозно уврежда здравето му докрая на живота му, но въпреки това той продължава да се занимава изключително активно с умствен труд.[1]

През 1965 година е произведен в рицар, а през 1981 година е удостоен с Орден за заслуги.[2]

Научни приноси[редактиране | edit source]

Ранните научни трудове на Медауар са посветени на изследванията над тъканни култури, регенерацията на периферните нерви и математическия анализ на промените във формата на организмите по време на развитието им. По време на Втората световна война му е възложено да изследва реакцията на отхвърляне на присадени кожни алографти.[3] Това провокира интереса му в областта на имунологията и изследванията му стават предпоставка за развитието на трансплантологията. Заедно с Макфарлейн Бърнет, той дава теоретична обосновка на способността животинските организми да придобиват имунна толерантност и подкрепя хипотезата си по експериментален път. Проучванията им позволяват да се контролира отхвърлянето на присадените тъкани и правят възможен подбора на оптимално съвместими двойки от донор и реципиент на трансплантанти.[4] За откритието на придобитата имунна толерантност Медауар и Бърнет са удостоени с Нобелова награда през 1960 година.

През 1958 година Медауар добива широка известност и с цикъла радиолекции The Future of Man („Бъдещето на човека“), които чете за радио БиБиСи. Те биват публикувани в самостоятелна книга през следващата година.

Публикува книгите:

  • 1957 — The Uniqueness of the Individual,
  • 1959 — The Future of Man,
  • 1967 — The Art of the Soluble,
  • 1972 — The Hope of Progress,
  • 1977 — The Life Science,
  • 1982 — Pluto's Republic,
  • 1986 — Memoir of a Thinking Radish (автобиография).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биография на Питър Медауар, сайт на Магдалийн Колидж
  2. Биография на Питър Медауар, сайт на Енциклопедия Британика
  3. Биография на Питър Медауар, nobelprize.org
  4. Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 289-290

Външни препратки[редактиране | edit source]