Жак Моно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак Моно
Роден 9 февруари 1910 г.(1910-02-09)
Париж, Франция
Починал 31 май 1976 г. (на 66 г.)
Париж, Франция
Народност Французин
Изследователски
полета
Молекулярна биология
Известен с lac опетон, алостерична регулация
Награди Нобелова награда за физиология или медицина

Жак Люсиен Моно (9 февруари, 1910 - 31 май, 1976) е френски биолог, награден с Нобелова награда за физиология или медицина през 1965 г.,заедно с Франсоа Жакоб и Андре Лвоф, „за техните открития относно генетичния контрол на ензими и синтеза на вируси“.[1] Той и Франсоа Жакоб показа, че живата клетка контролира производството на протеини, чрез механизъм за обратна връзка, аналогична на термостат.[2] Роден в Париж, той също е награждаван с няколко други почести и отличия, сред които кавалер на Почетния легион. Моно (заедно с Франсоа Жакоб) е известен с работата си върху lac оперона. Проучване върху контрола на генната експресия в lac оперона е първият пример за регулация на транскрипционна система. Той също така прогнозира съществуването на иРНК молекули, които свързват информацията, кодирана в ДНК и протеини. Моно е считан за един от основателите на молекулярната биология.[3][4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1965 François Jacob, André Lwoff, Jacques Monod. // Nobelprize.org. Посетен на 30 June 2010.
  2. Prial, Frank J.. Jacques Monod, Nobel Biologist, Dies; Thought Existence Is Based on Chance. // The New York Times. nytimes.com, June 1, 1976. Посетен на 30 June 2010.
  3. Ullmann, Agnès. Origins of molecular biology: a tribute to Jacques Monod. ASM Press, 2003. ISBN 1555812813. с. xiv.
  4. Jacques Monod, 1910-1976. // Journal of general microbiology 101 (1). 1977. с. 1–12.