Сантяго Рамон и Кахал
| Сантяго Рамон и Кахал | |
| испански хистолог, нобелов лауреат | |
 |
|
| Роден | 1 май 1852 г. Петиля-де-Арагон, Навара, Испания |
|---|---|
| Починал: | 18 октомври 1934 г. (82-год.) Мадрид, Испания |
| Националност | испанец |
| Професия | невробиолог, хистолог |
| Работил в | Валенсиански университет Сарагоски университет |
| Алма матер | Сарагоски университет |
Сантяго Рамон и Кахал (на испански: Santiago Ramón y Cajal) е испански лекар-патолог и хистолог, нобелов лауреат на наградата за физиология или медицина. Той е роден в Петиля-де-Арагон, в испанската автономна област Навара на 1 май 1852 година. Известен е със своите новаторски изследвания върху микроскопичната струкура на мозъка [1], както и с таланта си на илюстратор, чиито скици и рисунки се исползват в специализираната учебна литература [2].
Биография [редактиране]
Сантяго Рамон и Кахал е роден в семейството на Хусто Рамон и Антония Кахал в испанският град Петиля-де-Арагон, провинция Навара. Като дете е често преместван в различни училища заради лошо поведения и емоционални реакции срещу прояви на авторитаризъм. Пример за това е взриването на градските порти със саморъчно направено оръдие, за което Сантяго Рамон и Кахал е вкаран в затвора на възраст 11 години. Притежава артистични таланти на художник, занимава се и с гимнастка. Работи като обущар и бръснар.
Сантяго Рамон и Кахал посещава медицинското училище на Сарагоса, където се дипломира през 1983 година. След успешно взимане на конкурсните изпити, служи като медицински лекар в испанската армия. Взима участие в експедиция в Куба през 1874 - 1875 година, където заболява от малария и туберкулоза. След завръщането си в Испания, през 1879 сключва брак със Силверия Фанянас Гарсия (Silveria Fañanás García), заедно с която имат четири дъщери и трима сина. Сантяго Рамон и Кахал е назначен за професор в университета във Валенсия през 1881 година, а през 1883 година получава степен доктор по медицина в Мадрид. По-късно заема професорска длъжност в Барселона и Мадрид. Става директор на Музея в Сарагоса през 1879, директор на Националния институт за хигиена през 1899 година.
През 1906 година заедно с Камило Голджи е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина, за своите изследвания върху структурата на нервната система.
Сантяго Рамон и Кахал основава Лаборатория за биологични изследвания (Laboratorio de Investigaciones Biológicas) през 1922 година, която по-късно се превръща в Институт на Кахал (Instituto Cajal).
Умира в Мадрид през 1934 г.
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Kalat, James W. Biological psychology. Wadsworth Thomson Learning, 2001. ISBN 0534514006. с. 31.
- ↑ History of Neuroscience. // Society for Neuroscience. Посетен на 2008-10-09.
