Ернст Борис Чейн
| Ернст Борис Чейн | |
| Германо-британски биохимик | |
 |
|
| Роден | 19 юни 1906 г. Берлин, Германия |
|---|---|
| Починал: | 12 август 1979 г. (на 73 г.) |
| Гражданство | Британско |
| Народност | Германец |
| Изследователски полета |
Биохимия |
| Известен с | Пенизилин |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1945) |
Сър Ернст Борис Чейн (член на кралското научно общество)[1] (19 юни 1906 - 12 август 1979 г.) е немско-британски биохимик и лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина (1945) за работата му върху пеницилин [2][3][4][5][6][7][8][9][10][11]
Биография [редактиране]
Чейн е роден в Берлин. Баща му е руски евреин, който е напуснал родината да учи химия в чужбина, а майка му е от немски произход. През 1930 г. получава степен по химия от университета „Фридрих Вилхелм“. След като нацистите идват на власт, Чейн знае, че като евреин за него вече няма да е безопасно в Германия. Той напуска Германия през 1933 г. и се премества в Англия.
Започва да работи върху фосфолипиди в Фицуилям Колидж, Кеймбриджски университет под ръководството на сър Фредерик Хопкинс. През 1935 г. приема работа в Оксфордския университет като преподавател по патология. През това време е работил по широк кръг от изследователски теми, включително на отровни змии, туморен метаболизма, лизозим и биохимични техники.
През 1939 г. се присъединява към Хауърд Флори за изследване на естествени антибактериални средства, произведени от микроорганизми. Това води до преразглеждане на работата на Александър Флеминг, който е описал пеницилина девет години по-рано. Чейн и Флори, установяват терапевтичното действие на пеницилина и химичния му състав. Той теоретизира структурата на пеницилин, която е потвърдена от рентгенова кристалография, извършена от Дороти Ходжкин. За това изследване, Чейн, Флори и Флеминг получават Нобелова награда през 1945 година.
Към края на Втората световна война, Чейн научава, че майка му и сестра му са загинали във войната. След Втората световна война, Чейн се премества в Рим, за да работят в Istituto Superiore di Sanità. Връща се във Великобритания през 1964 г. като ръководител на отдела по биохимия в Кралския колеж в Лондон.
През 1948 г. той се жени за Ан Чейн, сестра на Макс Белов и Нора Белов. На по-късен етап от живота си, еврейската му идентичност става все по-важно за него. Той стана член на борда на управителите на Вайцман институт на науките в Реховот през 1954 г., а по-късно и член на изпълнителния съвет. Неговите възгледи са изразени най-ясно в речта му 'Защо съм евреин", изнесена в конференция на Световния еврейски конгрес на интелектуалците през 1965 г.[2]
Чейн е посветен в рицарско звание през 1969 г.. След пенсионирането си в западната част на Ирландия. Умира в графство Мейо през 1979 година.
Източници [редактиране]
- ↑ Ernst Boris Chain. 19 June 1906-12 August 1979. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0003. с. 42–26.
- ↑ а б E. P. Abraham. ‘Chain, Sir Ernst Boris (1906–1979). // The Oxford Dictionary of National Biography. 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/30913.
- ↑ Ernst Chain--Nobel Prize for work on penicillin. // Mayo Clinic proceedings. Mayo Clinic 75 (9). 2000. с. 882.
- ↑ The Nobel chronicles. 1945: Sir Alexander Fleming (1881-1955); Sir Ernst Boris Chain (1906-79); and Baron Howard Walter Florey (1898-1968). // Lancet 353 (9156). 1999. с. 936.
- ↑ The difficulties of industrializing penicillin (1928-1942) (Alexander Fleming, Howard Florey, Ernst Boris Chain). // Histoire des sciences medicales 25 (1). 1991. с. 31–38.
- ↑ Ernst Chain and Paul Garrod. // The Journal of antimicrobial chemotherapy 6 (4). 1980. с. 423–424.
- ↑ Sir Ernst Chain, 1906-1979. // Nature 281 (5733). 1979. DOI:10.1038/281715a0. с. 715–717.
- ↑ Obituary: Sir Ernst Boris Chain. // The Journal of antibiotics 32 (10). 1979. с. 1080–1081.
- ↑ Sir Ernst Chain. // British medical journal 2 (6188). 1979. с. 505.
- ↑ Ernst Boris Chain. // Lancet 2 (8139). 1979. с. 427.
- ↑ In memoriam, Dr. Ernst Boris Chain. // Arzneimittel-Forschung 29 (10). 1979. с. 1645–1646.
