Албер Клод

Албер Клод
Роден	24 август 1899 г. Лонглие, Белгия
Починал	22 май 1983 г. Брюксел, Белгия
Националност	белгиец
Професия	биолог
Алма матер	Лиежки университет
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1974)

Албер Клод (на френски: Albert Claude, 24 август 1899 — 22 май 1983 година) е белгийски биолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1974 г., заедно с Кристиан дьо Дюв и Джордж Емил Паладе. Учи инженерство, а след това медицина (в университета в Лиеж, Белгия). През зимата на 1928-29 г. работи в Берлин, първо в Institut für Krebsforschung, а след това в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ в Далем. През лятото на 1929 г., Клод се присъединява към института „Рокфелер“. Докато работи в Рокфелеровия университет през 1930-те и 1940-те, той използва електронен микроскоп, за изучаване на клетки, което задълбочава научното разбиране на клетъчната структура и функции. Клод открива хлоропластите в клетката.

През 1949 г., той ръководител на института Жул Борде, Centre des Tumeurs de l'Université Libre de Bruxelles на Université Libre de Bruxelles (ULB) в Брюксел, където остава до 1970 г.

През 1970 г., заедно с Джордо Паладе и Кейт Портър, лод е награден с Louisa Gross Horwitz Prize на Columbia University. За откритията си по отношение на структурната и функционална организация на клетките, Клод, получава през 1974 г. Нобеловата награда за физиология или медицина, заедно с ученика си Джордж Паладе и [[Кристиан дьо Дюв.

Външни препратки

• Nobel Prize Biography
• The Official Site of Louisa Gross Horwitz Prize