Холдън Кефър Хартлайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Холдън Кефър Хартлайн
американски биофизик и неврофизиолог
Роден: 22 декември 1903
Фолстън, Мериленд
Починал: 17 март 1983
Блумсбърг, Пенсилвания

Холдън Кефър Хартлайн (на английски: Haldan Keffer Hartline) е американски биофизик, изследовател на зрението при животните и човека, Нобелов лауреат за физиология или медицина за 1967 година.

Биография[редактиране | edit source]

Холдън Кефър Хартлайн е роден в Блумсбърг, Пенсилвания, в семейството на професор по биология. Завършва колежа „Лафайет“ през 1923 година и постъпва да учи електрофизиология на ретината в университета „Джонс Хопкинс“. Изследователските му интереси по време на следването му са свързани със зрението и електрическата активност на нервната система. След като добива магистърска степен през 1927 година, продължава да учи две години физика в същия университет, след което прави специализации в Лайпциг и Мюнхен до 1931 година със стипендия на фондация „Елдридж Рийвс Джонсън“.

Със завръщането си в Щатите, Хартлайн постъпва на работа в Пенсилванския университет във Филаделфия, където изследва зрението на един вид членестоного, мечоопашат (ксифозура, Limulus polyphemus), чиито множество очи са свързани с мозъка посредством дълги нервни влакна. През 1932 година Хартлайн прави първите записи на активността на отделни зрителни нервни влакна, като така открива, че зрителната информацията при този биологичен вид се формира като сбор от еднаквите сигнали, отразяващи интензитета на светлината, попадаща върху отделните зрителни рецептори. През 1938 година прави изследвания на зрителните нерви на жаби и установява различната им способност да реагират на слаба светлина, силна светлина и движение. От този период датира познанството на Хартлайн с Рагнар Гранит.

През 1940–1941 година Хартлайн е асоцииран професор (доцент) по физиология в Корнелския медицински колеж в Ню Йорк, но се връща обратно във фондацията „Джонсън“. По време на Втората световна война обект на неговите научни интереси става нощното зрение при хората.

През 1949 година Хартлайн става професор и ръководител на катедрата по биофизика в „Джонс Хопкинс“. Един от студентите му от този период, Пол Грийнгард, по-късно също печели Нобелова награда. През 1953 година е поканен в колектива на университета „Рокфелер“ като професор по неврофизиология. През 1967 година заедно с Рагнар Гранит и Джордж Уолд си поделят Нобеловата награда за физиология или медицина „за техните открития относно първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото“.

Хартлайн е член на Американската национална научна академия, Американската асоциация за развитие на науката, Американското физиологично дружество, Американското философско дружество и Американската академия за хуманитарни и естествени науки.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Хартлайн съсредоточава изследванията си в областта на електрофизиологията на ретините на различни членестоноги, гръбначни и мекотели, поради много по-простата им и лесна за изучаване зрителна система в сравнение с тази на хората. Занимава се основно с изследване на зрението на вида мечоопашат.

Използвайки за експериментите си миниатюрни електроди, Хартлайн за първи път получава запис на електрическите импулси, изпращани от единично зрително нервно влакно, когато рецепторите, свързани с тях, биват стимулирани със светлина. Открива, че отговорът на единичния фоторецептор зависи от степента на осветеност на съседните му рецептори: когато само той бива стимулиран, околните рецептори се потискат, което прави възможно по-доброто възприемане на контраста и формите. В по-късни свои изследвания неврофизиолозите (и Нобелови лауреати за 1981 година) Дейвид Хюбъл и Торстен Висел показват, че много по-сложният процес по приемане на зрителна информация при гръбначните по същество се управлява от същите процеси, които Хартлайн установява при мечоопашата.

Източници[редактиране | edit source]

  • "Нобелови лауреати", Българска енциклопедия - БАН, Отворено общество, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, 954-520-030-8.