Ото Варбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Варбург
Bundesarchiv Bild 102-12525, Otto Heinrich Warburg.jpg
Ото Варбург (1931)
Роден 8 октомври 1883
Фрайбург, Германия
Починал 1 август 1970
Берлин, Германия
Професия цитолог
Алма матер Берлинския университет
Хайделбергски университет
Научен ръководител Емил Фишер
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1931)

Ото Хайнрих Варбург (на немски: Otto Heinrich Warburg) е германски биохимик и носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1931 г. Той е сред водещите цитолози на 20 век.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Варбург е роден във Фрайбург, в семейството на интелектуалци; баща му е професор по физика и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците Макс Планк, Алберт Айнщайн, Валтер Нернст, химика Емил Фишер, физиолога Теодор Енгелман, много музиканти, артисти.

Пред 1906 г. Варбург завършва химия в Берлинския университет и продължава с второ висше по медицина в университета в Хайделберг (1911). През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес Институт по физиология „Макс Планк“), където завежда лаборатория и пет години по-късно е произведен в професор. Научните интереси на Варбург са в областта на фотосинтезата, клетъчното дишане и обмяната на въглехидратите. Между 1923 и 1925 г. изучава обмяната на туморните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Показва също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на кислород. За приносите си в тази насока през 1926 г. е предложен за Нобелова награда за физиология или медицина, но тя е отредена на Йоханес Фибигер. Получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните ензими.

Изследванията на Варбург върху ензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в метаболизма на гликолизата, два коензима, както и серия „жълти“ ензими (флавопротеини), с което изяснява коензимната функция на витамините.

По време на Втората световна война Варбург остава в Германия, въпреки еврейския си произход, и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при гликолиза и ферментация. След края на войната събира и отпечатва резултатите си.

Умира на 87-годишна възраст от белодробна емболия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Krebs, HA. Otto Heinrich Warburg. 1883-1970. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 18. The Royal Society, Nov., 1972. DOI:10.1098/rsbm.1972.0023. с. 628–699.
  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | edit source]