Карл фон Фриш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл фон Фриш
Австрийски етолог
Karl Ritter von Frisch.jpg
Роден 20 ноември 1886 г.(1886-11-20)
Виена, Австрия
Починал 12 юни 1982 г. (на 95 г.)
Мюнхен, Германия
Националност Австриец
Професия Зоолог
Изследователски
полета
Етология
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1973)
Карл фон Фриш в Общомедия

Карл Ритер фон Фриш (20 ноември 1886-12 юни 1982 г.) е австрийски етолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г., заедно с Николаас Тинберген и Конрад Лоренц.[1][2] Член на британското кралско научно дружество.[3]

Неговата работа е съсредоточена върху изследвания на сетивните възприятия на медоносните пчели като той е един от първите, които разгадава смисъла на пчелния „танц“. Неговата теория се оспорва от други учени и е посрещната със скептицизъм по това време. Едва наскоро е окончателно доказано, че е точен теоретичен анализ.[4]

Биография[редактиране | edit source]

Карл фон Фриш е син на известен хирург и уролог Антон Ритер фон Фриш (1849-1917) и съпругата му Мари. Той е най-младият от четиримата синове, всички от които стават университетски професори. Учи във Виена при Ханс Лео Прзибрам и в Мюнхен под ръководството на Ричард фон Хертвих, първоначално в областта на медицината, но по-късно се насочва към природните науки. Получава докторската си степен през 1910 г., през същата година започва работа като асистент в департамента по зоология в Мюнхенския университет. През 1912 г. става преподавател по зоология и сравнителна анатомия, а през 1919 г. е повишен в професор. През 1921 г. заминава за Рощок като професор по зоология и директор на института. През 1923 г. приема предложение за ръководител на университета в Бреслау, връщайки се през 1925 г. в Мюнхенския университет, където става ръководител на Института по зоология. След като този институт е разрушен по време на Втората световна война, той отива в университета в Грац през 1946 г., и остава там до 1950 г., когато се връща в Мюнхенския унивесритет, след като той е възстановен. Оттегля се през 1958 г., но продължава изследванията си. Карл фон Фриш е женен за Маргарете, по баща Мор. Техният син, Ото фон Фриш е директор на Природонаучния музей на Брауншвайг между 1977 и 1995 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Karl von Frisch lecture. Signals and flexibility in the dance communication of honeybees. // Journal of comparative physiology. A, Neuroethology, sensory, neural, and behavioral physiology 189 (3). 2003. DOI:10.1007/s00359-003-0398-y. с. 165–174.
  2. The Nobel chronicles. 1973: Karl von Frisch (1886-1982); Konrad Lorenz (1903-89); and Nikolaas Tinbergen (1907-88). // Lancet 354 (9184). 1999. с. 1130. edit
  3. Karl von Frisch. 20 November 1886-12 June 1982. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0008. с. 196–126. edit
  4. The flight paths of honeybees recruited by the waggle dance. // Nature 435 (7039). 2005. DOI:10.1038/nature03526. с. 205–207. edit