Карл фон Фриш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл фон Фриш
Karl Ritter von Frisch.jpg
Австрийски етолог
Роден 20 ноември 1886 г.(1886-11-20)
Виена, Австрия
Починал 12 юни 1982 г. (на 95 г.)
Мюнхен, Германия
Националност Австриец
Професия Зоолог
Изследователски
полета
Етология
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1973)

Карл Ритер фон Фриш (20 ноември 1886-12 юни 1982 г.) е австрийски етолог, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 г., заедно с Николаас Тинберген и Конрад Лоренц.[1][2] Член на британското кралско научно дружество.[3]

Неговата работа е съсредоточена върху изследвания на сетивните възприятия на медоносните пчели като той е един от първите, които разгадава смисъла на пчелния „танц“. Неговата теория се оспорва от други учени и е посрещната със скептицизъм по това време. Едва наскоро е окончателно доказано, че е точен теоретичен анализ.[4]

Биография[редактиране | edit source]

Карл фон Фриш е син на известен хирург и уролог Антон Ритер фон Фриш (1849-1917) и съпругата му Мари. Той е най-младият от четиримата синове, всички от които стават университетски професори. Учи във Виена при Ханс Лео Прзибрам и в Мюнхен под ръководството на Ричард фон Хертвих, първоначално в областта на медицината, но по-късно се насочва към природните науки. Получава докторската си степен през 1910 г., през същата година започва работа като асистент в департамента по зоология в Мюнхенския университет. През 1912 г. става преподавател по зоология и сравнителна анатомия, а през 1919 г. е повишен в професор. През 1921 г. заминава за Рощок като професор по зоология и директор на института. През 1923 г. приема предложение за ръководител на университета в Бреслау, връщайки се през 1925 г. в Мюнхенския университет, където става ръководител на Института по зоология. След като този институт е разрушен по време на Втората световна война, той отива в университета в Грац през 1946 г., и остава там до 1950 г., когато се връща в Мюнхенския унивесритет, след като той е възстановен. Оттегля се през 1958 г., но продължава изследванията си. Карл фон Фриш е женен за Маргарете, по баща Мор. Техният син, Ото фон Фриш е директор на Природонаучния музей на Брауншвайг между 1977 и 1995 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Karl von Frisch lecture. Signals and flexibility in the dance communication of honeybees. // Journal of comparative physiology. A, Neuroethology, sensory, neural, and behavioral physiology 189 (3). 2003. DOI:10.1007/s00359-003-0398-y. с. 165–174.
  2. The Nobel chronicles. 1973: Karl von Frisch (1886-1982); Konrad Lorenz (1903-89); and Nikolaas Tinbergen (1907-88). // Lancet 354 (9184). 1999. с. 1130. edit
  3. Karl von Frisch. 20 November 1886-12 June 1982. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 29. 1983. DOI:10.1098/rsbm.1983.0008. с. 196–126. edit
  4. The flight paths of honeybees recruited by the waggle dance. // Nature 435 (7039). 2005. DOI:10.1038/nature03526. с. 205–207. edit