Северо Очоа
| Северо Очоа | |
| Статуята на Северо Очоа пред медицинското училище към Мадридския университет | |
 |
|
| Роден | 24 септември 1905 Луарка, Испания |
|---|---|
| Починал: | 1 ноември 1993 Мадрид, Испания |
| Професия | биохимик |
| Известен с | изкуствен синтез на РНК |
| Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1959) |
Северо Очоа де Алборнос (на испански: Severo Ochoa de Albornoz) е испано-американски биохимик и носител на Нобелова награда за медицина през 1959 година.
Биография [редактиране]
Очоа е роден в Луарка, Испания в семейството на прависта и бизнесмен Северо Мануел Очоа и Кармен де Алборноз. Когато Северо е на 7 години, баща му умира и той и майка му се преместват в Малага, където получава средно образование. Той посещава колежа Малага през 1921 и получава бакалавърска степен. Неговият интерес към биологията е стимулиран от публикации на испанския невролог и нобелов лауреат Сантяго Рамон и Кахал. През 1923 Очоа постъпва в медицинския факултет на Мадридския университет, където се надява да работи с Кахал, но нобелистът междувременно се пенсионира.
През 1929 Очоа се дипломира, а две години по-късно сключва с брак с Кармен Гарсия Кобиян, но нямат деца. Между 1936 и 1941 г. работи в лаборатории в Германия и Англия над междинния метаболизъм на въглехидратите и мазнините.
От тогава до 1941, той заема различни длъжности, работи с много хора на много места, но в началото на Втората световна война заминава за САЩ. През 1942 е назначен за младши-сътрудник изследовател по медицина във факултета по медицина на Нюйоркския университет и там по-късно става асистент по биохимия (1945), професор и председател на департамента по фармакология (1946) и професор по биохимия (1954). През 1956 получава американско гражданство.
Научни изследвания [редактиране]
Очоа е сред първите учени, които доказват, че при разграждането на хранителните вещества клетката отделя енергия, която се натрупва и използва посредством фосфатни съединения. През 1955 г. Очоа изолира ензима полинуклеотидфосфорилаза, с чиято помощ сътрудниците му извършват изкуствен синтез на РНК. За този си принос Очоа е удостоен с Нобелова награда през 1959 г., която споделя с Артър Корнбърг.
Очоа продължава да работи върху изследванията си над синтеза на протеини и репликация на РНК до 1985, когато се зъвръща в Испания и започва да консултира испанските власти, отговарящи за научната политика, а също и испански учени. Умира в Мадрид, където нов изследователски център, планиран още през 1970, е построен и наречен на негово име.
