Северо Очоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северо Очоа
Severo Ochoa statue Madrid 3250.JPG
Статуята на Северо Очоа пред медицинското училище към Мадридския университет
Роден 24 септември 1905
Луарка, Испания
Починал 1 ноември 1993
Мадрид, Испания
Професия биохимик
Известен с изкуствен синтез на РНК
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1959)

Северо Очоа де Алборнос (на испански: Severo Ochoa de Albornoz) е испано-американски биохимик и носител на Нобелова награда за медицина през 1959 година.

Биография[редактиране | edit source]

Очоа е роден в Луарка, Испания в семейството на прависта и бизнесмен Северо Мануел Очоа и Кармен де Алборноз. Когато Северо е на 7 години, баща му умира и той и майка му се преместват в Малага, където получава средно образование. Той посещава колежа Малага през 1921 и получава бакалавърска степен. Неговият интерес към биологията е стимулиран от публикации на испанския невролог и нобелов лауреат Сантяго Рамон и Кахал. През 1923 Очоа постъпва в медицинския факултет на Мадридския университет, където се надява да работи с Кахал, но нобелистът междувременно се пенсионира.

През 1929 Очоа се дипломира, а две години по-късно сключва с брак с Кармен Гарсия Кобиян, но нямат деца. Между 1936 и 1941 г. работи в лаборатории в Германия и Англия над междинния метаболизъм на въглехидратите и мазнините.

От тогава до 1941, той заема различни длъжности, работи с много хора на много места, но в началото на Втората световна война заминава за САЩ. През 1942 е назначен за младши-сътрудник изследовател по медицина във факултета по медицина на Нюйоркския университет и там по-късно става асистент по биохимия (1945), професор и председател на департамента по фармакология (1946) и професор по биохимия (1954). През 1956 получава американско гражданство.

Научни изследвания[редактиране | edit source]

Очоа е сред първите учени, които доказват, че при разграждането на хранителните вещества клетката отделя енергия, която се натрупва и използва посредством фосфатни съединения. През 1955 г. Очоа изолира ензима полинуклеотидфосфорилаза, с чиято помощ сътрудниците му извършват изкуствен синтез на РНК. За този си принос Очоа е удостоен с Нобелова награда през 1959 г., която споделя с Артър Корнбърг.

Очоа продължава да работи върху изследванията си над синтеза на протеини и репликация на РНК до 1985, когато се зъвръща в Испания и започва да консултира испанските власти, отговарящи за научната политика, а също и испански учени. Умира в Мадрид, където нов изследователски център, планиран още през 1970, е построен и наречен на негово име.

Външни препратки[редактиране | edit source]